РЕ Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 05.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2297 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения А. Х. А. за възобновяване на внохд № 418/13 г. на Бургаския окръжен съд. Твърди се, че решението на въззивния съд, с което е потвърдена присъда на Карнобатския районен съд е постановено при допуснати нарушения, относими към трите касационни основания. Осъденият отправя алтернативни искания- делото да се върне за ново разглеждане, да бъде оправдан по повдигнатите обвинения или да се намали размера на наложеното наказание. Защитата на осъдения поддържа искането на посочените в него основания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото установи следното: С присъда № 12/ 19.03.2013 г. по нохд № 424/2912 г. Карнобатският районен съд признал подсъдимия А. за виновен в извършване на три престъпления- по чл. 170 ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.129 от НК и по чл. 131ал.1 т.6, вр. чл.130 от НК. Наложил наказания за всяко от тях, като на осн. чл.23 от НК определил общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 от НК за срок от пет години. С решение № 169/ 16.07.2013 г. по внохд № 418/13 г. Бургаският окръжен съд потвърдил присъдата. Решението не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила от деня на постановяването му. Искането е подадено от легитимна страна, в законния шестмесечен срок по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Оплакванията на осъдения са мотивирани с доводи, че присъдата и решението почиват на предположения. Не са налице категорични доказателства относно авторството, а изводите в тази посока почиват на показанията на заинтересовани свидетели. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно, тъй като съдилищата са изпълнили задължението си да изследват пълно, всестранно и обективно всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Въззивният съд е проверил присъдата и е приел, че тя почива на верен анализ на доказателствената съвкупност. Възприел е за безспорно установени съществените фактически положения и е отговорил на направените от подсъдимия възражения относно авторството. Изводите, че искателят е участвал в нападението в дома на сем. Ч., че е бил въоръжен с вила, че разбил заключената врата и нанесъл удари в областта на крака на Зюмбюла Ч., а в последствие на улицата наранил и В. Ч. почиват на вярната интерпретация на показанията на очевидците на инцидента- пострадалата и свидетелите Х. Ч., Т. Ч., П. А., В. Ч. и Ф. И.. В този смисъл, лишено от фактическо основание е възражението, че съдът не е посочил доказателствените източници, на които се базират фактическите му изводи и с това е нарушил правото на А. да разбере въз основа на кои доказателства е осъден. Съдът е подложил на проверка обясненията на дееца, че по време на инцидента не е бил в гр. К., но е отказал да ги кредитира, намирайки ги за противоречащи на останалите гласни доказателства. Присъдата не почива на предположения, поради което въззивният съд не е имал основание да я ревизира. Въз основа на установените факти, съдилищата правилно са приложили материалния закон. Доколкото в искането липсват конкретни възражения по правото, касационната инстанция не намира за нужно да повтаря правните съображения на въззивния съд, които преценява като убедителни. Няма основание за оправдаване на искателя. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. Първоинстанционният съд е оценил правилно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е индивидуализирал наказанията под средния размер на предвиденото за престъпленията по чл.170 ал.2 и по чл.131 ал.1 т.6 от НК и около средния размер за престъплението по чл.129 от НК. Въззивният съд също е счел, че броят и интензитета на нанесените на пострадалата Ч. удари и проявената от осъдения упоритост налагат по- голям обем наказателна принуда за това престъпление. Върховният касационен съд не намира основания за намаляване на наложеното общо наказание. По размер и начин на изтърпяване то съответства на обществената опасност на извършеното и на личността на осъдения. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Х. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 418/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: