3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 56 София, 17.01.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 834 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6112 от 5.Х.2012 г. на П. Л. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против определение № 1458 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 1099/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 2275/17.07.2012 г. на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, по ч. гр. дело № 1866/2012 г. за оставяне без уважение предходна частна жалба на С. срещу Разпореждане от 6.ІІІ.2012 г. на ЧСИ с рег. № 758 Мариана О. с предмет връщане на частна жалба с вх. № 1989/8.ІІ.2012 г., насочена срещу действия на последната по изп. дело № 1961/2011 г., поради неотстраняването в срок на констатирани в нея нередовности. Оплакванията на частния жалбоподател С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че се касаело за определение, което подлежи на обжалване „доколкото само по себе си пряко прегражда пътя или косвено”. Поради това се претендира отменяването му и присъждане на направените за настоящето пр-во разноски съгласно приложен към жалбата списък, от който е видно, че те общо възлизат на 238 лева. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната си жалба подателят й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по тази частна жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на изложените в частната жалба на С. оплаквания за неправилност на атакуваното определение, претендирайки присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на П. Л. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 in fine на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт. В тази връзка според постановките по т. 2 на тълкувателно решение № 3 от 12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г., което не е изгубило сила и при сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г., функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд. Съображението е, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител по чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК е уредено като едноинстанционно, т.е. вместо като въззивна инстанция, съответният окръжен съд действа като контролен орган досежно законосъобразността на акта на съдебния изпълнител. Ето защо в случая частното касационно обжалване е допустимо. По същество: Произнасянето на състава на Пловдивския апелативен съд с обжалваното от С. определение по ч. гр. дело № 1099/2012 г. е процесуално недопустим съдебен акт: като постановен при наличието на влязло в сила определение на Пловдивския окръжен съд за оставяне без уважение на частната жалба на С. срещу разпореждането на ЧСИ за връщане на негова предходна жалба с констатирани по нея нередовности, които са останали неотстранени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 1458 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 1099/2012 г. ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА определение № 2275/17.VІІ.2912 г. на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 1866/2012 г. О С Ъ Ж Д А П. Л. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІІ, ап. № 6, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК, да заплати на [фирма]-София /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. VІ, юрисконсултско възнаграждение в размер на СУМАТА 120 лв. /сто и двадесет лева/. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2