О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60335 София, 20.09.2021 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1814/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Вижън парк“ ООД - [населено място], срещу определение №103 от 30.06.2021г., постановено по ч.т.д. №448/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено определение от 13.04.2021г. по т.д.№17/2021г. на Пловдивски окръжен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на Пловдивски АС, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, постановено в открито заседание на 13.04.2021г. за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е неправилно поради противоречие с материалния и с процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила производството е спряно въз основа на молба на неучастваща в делото страна. Същевременно се сочи, че висящите дела, заради които е спряно делото, не са преюдициални за производството по чл.625 ТЗ, като се излагат доводи, че материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са обусловени от обектиивното финансово-икономическото състояние на длъжника, към което висящите правни спорове нямат отношение. Претендира се отмяна на атакуваното определение и на потвърденото с него определение на Пловдивски ОС и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата по чл.625 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като е формулиран следния правен въпрос, който според частния касатор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „При молба на основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, допустимо ли е спиране на производството преди изследване на икономическото състояние на длъжника по искане на неучастваща в процеса лице?“. В изложението е инвокирано също основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с твърдението, че обжалваното определение е „очевидно неправилно“ като постановено в противоречие с практиката на ВКС относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника и при липса на ясни и убедителни мотиви. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната касационна жалба от длъжника „Фаст Форуард“ ООД – [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният състав е потвърдил определението, постановено в открито заседание на 13.04.2021г. по т.д. №17/2021г. на Пловдивски ОС, с което е спряно производството по несъстоятелност на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влезли в сила решения на производствата по т.д.№ 84/2019г. на Благоевградски ОС и по т.д.№410/2020г. на Пловдивски ОС. Въззивният състав е посочил, че от данните, съдържащи се в производствата, приложени към делото за несъстоятелност на „Фаст Форуард“ ООД се установява, че образуваните т.д.№84/2019г. по описа на ОС Благоевград и т.д.№410/2020г. по описа на ОС Пловдив имат за предмет признаване за установено вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на длъжника „Фаст Форуард“ ООД, както и че и по двете дела са постановени удовлетворяващи ищцата по тях Луси Ино Файс решения, които не са влезли в законна сила. Позовавайки се на разпоредбата на чл.621а, ал.3 ТЗ (по аргумент за противното), съдът е изложил доводи за допустимост приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК в производството по несъстоятелност ако са налице визираните в процесуалния закон предпоставки. Апелативният състав е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя „Вижън парк“ ООД за това, че спирането на производството е постановено по искане на лице, което не е страна в производството като е посочил, че в случая спирането на делото по несъстоятелност е постановено, след като съдът по несъстоятелност е взел предвид служебно известните му данни за страните и предмета на образуваните т.д.№ 410/2020г. по описа на ОС Пловдив и т.д.№ 84/2019г. по описа на ОС Благоевград. Според въззивния при наличие на преюдициален спор съдът може да спре производството по делото при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК и без да е сезиран от страна по делото, което всъщност е сторено в настоящия случай. За да потвърди обжалваното определение за спиране на производството до приключване на посочените по-горе дела, въззивният състав е споделил решаващия извод на първата инстанция, че доколкото предмет на висящите спорове са извършени незаконосъобразни действия при промяна на собствеността и на управлението на длъжника, които влияят пряко на поведението на стопанския субект в търговския оборот, установяването им, респ. отричането им, ще обусловят и преценката на съда относно евентуално установено неизпълнение от страна на длъжника. Въззивният съд е обосновал преюдициалността на висящите дела спрямо производството по несъстоятелност със силата на пресъдено нещо на решението по чл.630 ТЗ, чийто субективни предели се разпростират върху всички. Според съда в конкретният случай преценката за основателност, респ. за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ, е обусловена от това дали е налице вземане на кредитора, по чиято молба е образувано производството, с произход търговска сделка, което не е изпълнено от длъжника и каква е причината за това неизпълнение. Съдът е посочил, че именно по отношение преценката на тези факти са от значение образуваните т.д.№ 84/2019г. на ОС Благоевград и т.д.№410/2020г. на ОС Пловдив, които са с предмет искове за признаване за установено несъществуването на вписани по партидата на длъжника обстоятелства, касаещи притежанието на дружествените дялове в „Фаст Форуард“ ООД и представителната власт в дружеството. Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Поставеният от частния касатор въпрос: „При молба на основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, допустимо ли е спиране на производството преди изследване на икономическото състояние на длъжника по искане на неучастваща в процеса лице?“, не покрива нито общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, нито допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът не е значим за конкретния правен спор и не е обусловил решаващата воля на съда с оглед акцента във въпроса, че спирането е постановено по искане на неучастващо в процеса лице. Въззивният състав изрично е посочил, че в случая спирането на производството е направено от съда по несъстоятелност въз основа на служебно известни нему данни за страните и предмета на образуваните т.д.№410/2020г. по описа на ОС Пловдив и т.д.№ 84/2019г. по описа на ОС Благоевград, което е допустимо по чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличието на предвидените в закона предпоставки. Отделно следва да се има предвид, че касаторът не излага аргументи за твърдението си, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията и указанията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На последно място следва да се има предвид, че по начина, по който е формулиран въпросът – за принципната допустимост за спиране на производството по несъстоятелност във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, а не дали спорът за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на длъжника би могъл да бъде преюдициален за производството по чл.625 и сл.ТЗ, е налице практика на ВКС, обективирана в определение №129/16.03.2017г. по ч.т.д. №2620/2016г. на ВКС, І т.о. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване не тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като изводът на въззивния съд, че решенията по висящите производства с предмет искове за признаване за установено несъществуването на вписани по партидата на длъжника обстоятелства, касаещи притежанието на дружествените дялове, са от значение за представителната власт на дружеството и съответно за установяване наличието или липсата на задължение по търговска сделка с молителя, не е „prima facie“ нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №103 от 30.06.2021г., постановено по ч.т.д. №448/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: