Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр.София 25.02.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 33 по описа за 2010 г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. Д. чрез адв. Н. Г. от АК - Х. против решение № 255/24.09.2009 г. Х. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 463/2009. Касационното обжалване е допуснато с определение № 452/22.04.2010 г. по въпросите допустими ли са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя преди сезирането на съда от работника и основателна ли е претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от уволнението до възстановяването му на предишната работа от работодателя. В Р-914-1991-ІІІ ГО ВС и Р-502-1998-ІІІ ГО ВКС е разяснено, че в подобна хипотеза исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 са недопустими поради липса на правен интерес, а този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е допустим и евентуално основателен, доколкото са установени и останалите елементи от фактическия състав на правната норма за времето от уволнението до възстановяването на работа.. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че „липсва основание” на исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Настоящият състав намира за правилно тълкуването, дадено в приложените актове на Върховния касационен съд. С отмяната на уволнението работодателят признава същото за незаконно и възстановява работника на работа. Следователно, ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, липсва правен интерес за работника от търсене на съдебна защита /арг. чл. 344, ал. 2 ГПК/. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място /чл. 345, ал. 1 КТ/. Законодателят, обаче ограничава възможността работодателят сам да отмени уволнението до датата на подаване на искова молба в съда от работника. След тази дата, издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ няма правно действие. В този случай исковете ще са допустими и сезираният съд сам въз основа на доказателствата и според закона, преценява законосъобразността на заповедта за уволнение и с оглед на това постановява своето решение. Тогава, при уважаване на иска по чл. 344, ал. 2 КТ именно съдебното решение ще е това, което постановява правната промяна – с него се възстановява старото трудово правоотношение. Следователно, ако исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ са допустими, е без значение за тяхната основателност отмяната на заповедта за уволнение, извършена в хода на исковото производство /след подаване на исковата молба/. Отмяната на заповедта от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната промяна и няма интерес от съдебна намеса. До отмяната на заповедта за уволнение работникът или служителят не може да получава доходи по прекратеното трудово правоотношение. С отмяната на заповедта от работодателя той признава, че тя е била незаконна. Ако в резултат на уволнението имуществената сфера на работника или служителя е намаляла /не е започнал работа при друг работодател или е започнал, но с по-ниско трудово възнаграждение/, налице е причинна връзка между незаконното уволнение и вредата, което подлежи на обезщетение по правилата на чл. 225 КТ. Началото на периода, за който се дължи обезщетение /до 6 месеца/ е прекратяването на трудовото правоотношение, а крайния, когато работникът е имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа, за което има значение узнаването на отмяната по чл. 344, ал. 2 КТ. По касационните оплаквания: Касаторът М. К. Д. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на всички искове. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация „Н.-Проект”, ЕООД, Д. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на производството. За да се произнесе по спора съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ . С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Димитровградски районен съд, ги е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. М. Д. е заемал длъжността „пазач въоръжена охрана”. Бил дисциплинарно уволнен със заповед № 9/29.08.2008 г. Тя била отменена от работодателя на 10.12.2008 г., за което работникът бил уведомен при отказ. Същият ден, но по-късно през деня Д. подал в съда исковата молба. При тези данни въззивният съд приел, че исковете са неоснователни. Решението е недопустимо в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и неправилно по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства е прието, че работодателят е отменил сам наложеното по-рано дисциплинарно уволнение преди депозиране на исковата молба по чл. 344, ал. 1 КТ в съда. С оглед дадените по-горе отговори на повдигнатите въпроси, въззивното решение, постановено по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а съдебното производство прекратено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е допустим. От датата на уволнението – 29.08.2008 г. до датата, на която Д. е могъл да заеме предишната длъжност, той има право на обезщетение, щом в резултат на незаконното уволнение не е получавал трудови доходи в размерите по чл. 225 КТ. С узнаването на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ възстановеният работник реално може да упражни правото си да заеме предишната си работа. Ако има обективни пречки, поради които срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е спазен, те имат евентуално значение за възстановеното трудово правоотношение и тези пречки, а не незаконното уволнение са причината и за неполучаването на трудово възнаграждение след сроковете по чл. 345, ал. 1 КТ. По делото страните не спорят, че Д. не е започнал работа при друг работодател след 29.08.2008 г., но има данни, че същият е боледувал продължително време. Ако това е продължило през целия период след 29.08.2008 г. до изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, тогава Д., дори да не е бил уволнен, не би получавал трудово възнаграждение, а обезщетение поради временна неработоспособност в размерите и по реда на КСО. При положение, че работникът не е получил парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради наличие на връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, то тогава увреждането му не е в размерите по чл. 225 КТ, а в размера на сумата, която би получил като обезщетение от Н. осигурителен институт по КСО. Тези обстоятелства не са изследвани от въззивния съд, който, също така не е изяснил становищата и доводите на страните по тях. Ето защо, решението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ трябва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция намира за нужно да укаже, че ако за целия или за част от релевантния период по този иск се установи приложимост на чл. 225, ал. 1 КТ, базата за определяне обезщетението е трудовото възнаграждение, получено за последния месец преди уволнението, който е пълно отработен. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 255/24.09.2009 г. Х. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 463/2009 в частта му чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОТМЕНЯ същото решение в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: