3 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр.София, 14.03.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи март, две хиляди и единадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1028 по описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 11.03.2010г. по гр.д.№7/2010г. на Бургаски АС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. С определение от 17.11.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за възможността кредитор да защити свои права с отменителен иск по чл.135 ЗЗД, когато е направено възражение за погасяване на вземането му по давност, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателката П. Г. А. моли да се отмени решението и бъде уважен предявения от нея иск. Ответниците Я. Д. Т. и Т. С. Т. в писмено становище поддържат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 13.11.2009г. по гр.д.№228/2009г. на Сливенски ОС, е отхвърли предявения от П. А. иск срещу ответниците Я. Д. Т. и Т. С. Т. с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителен на сключени на 13.02.2009г. н.акт №28/2009г. на нотариус при Сливенски РС договор за дарение, направено от последните двама на Д. Т. на 1/2идеална част от собствените им 1/43 идеални части от Г.-Сливен. Съдът е приел, че към момента на извършване на сделката ищцата не е имала качеството на кредитор, тъй като вземането й по предварителен договор от 15.01.1998г. - за покупка на 1/2 от 1/43ид. част от Г. – Сливен, е погасено по давност . Прието е, че след като исковата молба по чл.135 ЗЗД е подадена на 14.04.2009г., а давността за предявяване на иск за обявяване на договора за окончателен е изтекла на 15.01.2003г., то ищцата не установява качеството си на кредитор, като съдът е взел предвид факта, че до приключване на устните състезания ищцата не е предявила иск за обявяване на договора за окончателен. По поставения за разглеждане въпрос за възможността кредитор да защити свои права с отменителен иск по чл.135 ЗЗД, когато е направено възражение за погасяване на вземането му по давност, е дадено противоречиво разрешение в представените към жалбата решение от 23.04.2009г. по гр.д.№64/2008г. ВКС, в което е прието, че не може да се преценява дали все още облигационната връзка, която легитимира ищеца като кредитор съществува, както и решение от 10.03.2009г. по гр.д.№1765/2008г. на ВКС в което е прието, че в производство по иск с правно основание чл.135 ЗЗД може да се установява, че вземането на кредитора е погасено по давност. Настоящия съдебен състав намира за правилно разбирането дадено в решение от 23.04.2009г. по гр.д.№64/2008г. ВКС, в какъвто смисъл към настоящия момент има постановени и решения по реда на чл.290 ГПК – от 15.07.2010г. по гр.д.№171/2009г. на ВКС, от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ВКС и от 26.01.2011г. по гр.д.№551/2010г. на ВКС, съставляващи задължителна практика. В същата се приема, че ако павловият иск е съединен обективно с иск за вземането, то само тогава предмет на делото наред с потестативното право ще са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, като последният може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си във висящото или друго производство. Съдът може да приеме, че вземането на кредитора не съществува, само ако е отречено със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако по-късно това негово качество отпадне / например защото е бъде прието с влязло в сила решение, че е погасено по давност вземането му/, непротивопоставимостта губи смисъла си. При така дадения отговор на поставени въпрос настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени. Тъй като се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, то на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Съдът ще следва като приеме, че е налице качеството на кредитор за ищцата по силата на валидно сключения с ответниците Я. Т. и Т. Т. предварителен договор от 15.01.1998г., по който тя е изпълнила задължението си за заплащане на цената на обещания за продажба имот / с оглед договореното в същия плащане на цената на равни месечни вноски на всеки шест месеца, за сумата над 6 580 000 до 10 962 500 лева, е извършено такова за времето от 1998г. до 2002г. /, а те не са и прехвърлили собствеността на имота, да извърши преценка на доказателствата и да изложи съображения за това уврежда ли интересите й сключената между ответниците по павловия иск сделка - дарение, при наличие и на презумпцията на чл.135, ал.1, пр.2 ЗЗД. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : О т м е н я в а решение от 11.03.2010г. по гр.д.№7/2010г. на Бургаски АС. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: