Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 30.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 22.03 . две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 303/2011 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. А.”, [населено място] чрез юрисконсулт В. и адвокат Д. , с вх.№929 от 07.02.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1027 от 15.12.2010 год. по гр.д.№555/2010 год. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила Решение №2001 от 03.05.2010 год. по гр.д.№3189/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, в частта, с която са уважени предявените от М. С. А., Б. И. К. и Б. И. К. срещу касатора при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за по сумата над 40 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение по реда на чл.258 ГПК са уважени исковете на ищците за разликата над по 100 000 лв. до пълния предявен размер от по 150 000 лв., както и в частта, с която Софийският апелативен съд е определил изискуемостта на цялото застрахователно обезщетение от момента на настъпилото ПТП- 04.06.2008 год., включително и на това, присъдено от първата инстанция. С определение №761 от 09.12.2011 год. на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК решението на Софийския апелативен съд е допуснато до касационен контрол само в частта, с която по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдена законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение с правно основание чл.226, ал.1 КЗ в размер на по 100 000 лв. за всеки един от ищците, начиная от датата на застрахователното събитие- настъпилото ПТП на 04.06.2008 год. Касаторът [фирма] навежда довода, че обжалваното решение в тази му част е недопустимо, като постановено свръх петитум. Ответниците по касационната жалба чрез адвокат П. К. го оспорват, като заявяват, че искането за присъждане на законната лихва от датата на увреждането е направено още в исковата молба, както и че трайна и непротиворечива е съдебната практика, че лихвата върху присъденото обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ се дължи от датата на увреждането. Касационната жалба в посочената част е основателна. Решението на Софийския апелативен съд, в частта, с която е осъден касаторът [фирма] на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати мораторна лихва върху присъденото на основание чл.226, ал.1 КЗ от Софийския градски съд в полза на всеки един от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., начиная от датата на настъпилото ПТП- 04.06.2008 год., вместо от исковата молба- 06.04.2009 год., е недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в нарушение на чл.269 ГПК, извън петитума на въззивната жалба. Ищците са обжалвали въззивното решение само в отхвърлителната част на претендираното застрахователното обезщетение, а не и в частта, с която върху присъденото им такова от първата инстанция в размер на по 100 000 лв., неправилно е определен началният момент на лихвата за забава от датата на исковата молба. Без значение е, че още в исковата молба ищците са поискали присъждане на мораторната лихва от датата на увреждането. Границите на проверката, която извършва съдът, се определят от предмета на въззивната жалба, а не от исковата молба. С решението на Софийския градски съд мораторната лихва неправилно е присъдена от предявяване на иска, вместо от датата на застрахователното събитие. По въпроса за дължимостта на лихвата върху присъденото застрахователно обезщетение на основание чл.226, ал.1 КЗ от датата на настъпване на увреждащото ПТП, съдебната практика е трайна и непротиворечива. В тази си част, обаче, решението на Софийския градски съд не е било обжалвано от ищците, поради което е влязло в сила. Без значение е, че първоинстанционното решение не е влязло в сила по отношение на присъдения размер на обезщетението за сумата над по 40 000 лв. за всеки един от ищците, поради обжалването му от ответника -застраховател в тази му част. Той е обжалвал само размера на присъденото обезщетение, а не и началната дата на забавата, което и не би било в негов интерес. Съобразно изложеното дотук решението на Софийския апелативен съд в необжалваната част, а именно в частта, с която е определена лихва за забава начиная от дата на увреждането и върху присъденото от първата инстанция застрахователно обезщетение за сумата в размер на по 100 000 лв., е недопустимо. С въззивната си жалба с вх.№38162/25.05.2010 год. на Софийския градски съд, ищцте-въззивници, чрез адвокат К., са поискали присъждане на законната лихва от датата на непозволеното увреждане, но само по отношение на отхвърлената част от исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за още по сумата от 50 000 лв. за всеки един от ищците и допълнително присъдена от Софийския апелативен съд. Признание за това представлява и молбата им, подадена чрез адвокат К., с правно основание чл.247, ал.1 ГПК с вх.№8063 от 03.09.2010 год., с която по реда на поправка на очевидна фактическа грешка се цели препроизнасяне от Софийския градски съд по въпроса за приетия от него начален момент на мораторната лихва върху присъденото от този съд застрахователно обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата предмет, страни и пороци на обжалваното решение, поради което решението на Софийския апелативен съд в необжалваната част, а именно в частта, с която е определил началната дата на лихвата за забава и върху присъденото от Софийския градски съд обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки един от ищците, е недопустимо. Суспенсивният и деволутивен ефект на въззивната жалба на З. [фирма] се разпростира само в нейните предели-т.е. само в рамките на обжалваното обезщетение за сумата над 40 000 лв. по всеки един от субективно съединените искове, но не и по отношение на определената начална дата на лихвата за забава. В посочената по-горе част въззивното решение на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Не се касае за разгледан от първоинстанционния съд непредявен иск, а произнасяне на Софийския апелативен съд извън петитума на въззивната жалба, поради което в тази си част делото не следва да се връща за произнасяне на Софийския градски съд. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №1027 от 15.12.2010 год. по гр.д.№555/2010 год. на Софийския апелативен съд, в частта, с която на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдена лихва за забава и върху присъденото от Софийския градски съд застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1 КЗ в размер на по 100 000 лв., за всеки един от ищците М. С. А., Б. И. К. и Б. И. К., начиная от момента на настъпилото ПТП- 04.06.2008 год., вместо от исковата молба-06.04.2009 год. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: