4 Р Е Ш Е Н И Е № 498 София, 20 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1531 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения В. К. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязло в сила въззивно решение № 135 от 16. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 258/2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Търговище, с което била потвърдена изцяло присъда № 53 от 12. 10. 2012 год., постановена по НОХД № 587 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Търговище. В искането, поддържано и в съдебно заседание от защитата на осъдения, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 от НПК. Поради и това се претендира за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е., атакуваното решение да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения от разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 53 от 12. 10. 2012 год., постановена по НОХД № 587 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Търговище, осъденият В. К. М. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, употребил сила и заплашване с цел да принуди органите на властта – И. Н. И. – мл. автоконтрольор в група „ПК”, сектор „ПП” при ОД на МВР – [населено място] и И. Т. А. – полицай в група „ООР” при РУ „Полиция” – [населено място] – да пропуснат нещо по служба, а именно да извършат проверка във връзка с установено административно нарушение по ЗДвП – престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Осъденият чрез защитника си обжалвал присъдата, с искане да бъде оправдан. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 135 от 16. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 258 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Търговище, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Атакуваното по реда на възобновяване на наказателните дела въззивно решение, не отговаря на изискванията визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Производството пред въззивния съд е било образувано по жалба на осъдения М., депозирана чрез неговия защитник. Видно от материалите по делото, същата е била бланкетна /неотговаряща на изискванията по чл. 320, ал. 1 от НПК/ с уточнение за конкретизирането й, след изготвяне на мотивите към първоинстанционния съдебен акт и такава е била приета за разглеждане от окръжния съд. Така, на практика конкретните оплаквания насочени срещу присъдата са били релевирани в хода на съдебните прения пред въззивния съд. Тогава са били изложени и съображения в подкрепа на всеки един довод, като въззивната инстанция е била длъжна да даде и конкретен отговор защо приема, че те са неоснователни. В решението на въззивния съд обаче, освен кратко възпроизвеждане на диспозитива на първоинстанционната присъда и изложеното досежно фактическата обстановка, в мотивите липсват съображения, които да установяват провеждане на внимателен и задълбочен анализ и собствена преценка на доказателствената съвкупност. Не са обсъдени констатираните противоречия в доказателствените материали, което в случая е било наложително, предвид различията по отношение на съществени факти и обстоятелства между показанията на свид. И. И. и И. А., показанията на свид. М., обясненията на осъдения и приобщените писмени доказателства. Защитата на М. е навела оплакване, че такива съществуващи по делото са останали извън вниманието на районния съд, което не е получило своя отговор от въззивния съд. Липсва в необходимата пълнота и отговор на конкретните оплаквания, изложени в пренията както от осъдения, така и от неговата защита, касателно съставомерността на деянието и в частност, по отношение на приетите от съдилищата за осъществени, и двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК. Въззивният съд е длъжен в пределите визирани в разпоредбата на чл. 314 от НПК, да провери изцяло правилността на атакуваната пред него присъда и да даде отговор на възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни или не, което в конкретния случай, не е било сторено по начин удовлетворяващ изискванията на процесуалния наказателен закон. Така изготвеният въззивен съдебен акт както бе посочено и по-горе, не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Допуснатото нарушение изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НПК, поради което, обжалваното въззивно решение на Окръжен съд – гр.Търговище следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения В. К. М. следва да бъде уважено в смисъла, посочен в мотивите на решението. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 135 от 16. 01. 2013 год., постановено по ВНОХД № 258 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.