Ключови фрази
Иск за обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на възстановен работник или служител * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * доказателства * трудово възнаграждение * допълнително споразумение


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр. София, 17.10. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1975 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С., подадена срещу тази част на решение № 405/24.09.2010 г. по гр. дело № 682/2010 г. на Софийския окръжен съд, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 94/07.06.2010 г. по гр. дело № 534/2009 г. на Елинпелинския районен съд, частично е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето 01.10.2009 г. – 21.03.2010 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение, извършено със заповед № 13/30.09.2009 г. на ръководителя на ответното дружество, а именно – в частта му за разликата над сумата 8 550 лв. до сумата 10 321.40 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2009 г. до окончателното изплащане.
С определение № 936/08.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по процесуалноправния въпрос относно установяване размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, при отчитане и преценка на всички представени по делото доказателства, относими към размера на получаваното от работника или служителя брутно трудово възнаграждение, разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от страна на жалбоподателката съдебни решения, а именно: решение № 854/30.05.2006 г. по гр. дело № 2670/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № ХІІ-1043/17.06.2008 г. по гр. дело № 729/2008 г. на Бургаския районен съд и решение от 20.08.2008 г. по гр. дело № 57/2008 г. на Етрополския районен съд.
В касационната жалба на ищцата се излага оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не обсъдил всички доказателства, приети по делото, неправилно не кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а приел, че жалбоподателката не била ангажирала доказателства за по-висок от посочения в допълнително споразумение размер на получаваното от нея основно трудово възнаграждение от 1 500 лв., в това число допълнително възнаграждение за трудов стаж, извънреден труд и други. В тази връзка се изтъква и че по делото е приет като доказателство, обсъден от първоинстанционния съд, фиш за работната заплата за месец септември 2009 г., издаден от ответника, от който било видно, че жалбоподателката получила брутно трудово възнаграждение в размер 1 734 лв., каквото било и заключението на вещото лице относно месец август 2009 г. Жалбоподателката-ищца претендира и присъждане на пълния размер от 1000 лв. на разноските за въззивната инстанция и разноските за касационната инстанция.
Ответното [фирма] не е подало отговор на касационната жалба, като не заявява становище и в откритото съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставения правен въпрос, и като провери съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК правилността на въззивното решение в обжалваната част, намира следното:
С необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение е уважен обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отменено незаконосъобразното уволнение на ищцата, извършено на 01.10.2009 г. със заповед № 13/30.09.2009 г. на ръководителя на ответното дружество. Безспорно е също, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в течение на периода 01.10.2009 г. – 21.03.2010 г. За да отхвърли предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в частта за разликата над сумата 8 550 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 10 321.40 лв. за този период, въззивният съд не е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, с мотива, че то не съдържа данни по какъв начин е формирано брутното трудово възнаграждение на ищцата в посочения от експерта размер 1 734 лв. Прието е също, че ищцата не била ангажирала доказателства за по-висок от посочения в представено по делото допълнително споразумение от 09.09.2008 г., размер на получаваното от нея основно трудово възнаграждение от 1 500 лв., в това число допълнително възнаграждение за трудов стаж, извънреден труд и други. Въззивният съд не е обсъдил в тази връзка, обаче, приетият като писмено доказателство по делото още в първоинстанционното производство и изтъкнат в касационната жалба, фиш за работна заплата за месец септември 2009 г., издаден от ответника, от който е видно, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение за този пълен отработен от нея месец, предхождащ датата на уволнението й 01.10.2009 г., в размер 1 734 лв. Не е обсъдено също така, приетото в първоинстанционното производство поименно щатно разписание на длъжностите при ответника към 30.09.2009 г., в което срещу името и длъжността на ищцата се сочи брутно трудово възнаграждение в същия размер 1 734 лв., от които 1 500 лв. – основно месечно възнаграждение и 15.6% върху него – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
По посочения по-горе процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и който е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените от жалбоподателката, посочени по-горе съдебни решения, съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос (не само по повод установяване размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ) с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. В него е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Така даденото разрешение се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. То е възприето и в посочените и представени от жалбоподателката съдебни решения, на които противоречи въззивното решение по настоящото дело, респ. то противоречи и на посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От изложеното следва и изводът, че като е обсъдил във връзка с размера на процесното обезщетение само част от събраните по делото доказателства – единствено експертното заключение по делото и допълнителното споразумение от 09.09.2008 г. между страните, респ. – като не е обсъдил останалите събрани писмени доказателства, които са относими за изясняването на този спорен въпрос, а именно – фиша за работна заплата на ищцата за месец септември 2009 г. и щатното разписание на длъжностите при ответника към 30.09.2009 г., въззивният съд е допуснал, соченото от ищцата-касатор съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е довело и до нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 228, ал. 1 от КТ, тъй като въззивният съд неправилно е приел за база за изчисляване на размера на процесното обезщетение уговореното между страните основно месечно възнаграждение в размер 1 500 лв., вместо релевантния и доказан по делото размер от 1 734 лв. на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълния отработен от нея месец септември 2009 г., предхождащ датата на незаконното й уволнение – 01.10.2009 г.
От горното следва, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния период 01.10.2009 г. – 21.03.2010 г. (5 месеца и 21 дни, от които 14 – работни) е основателен общо за сумата 9 826 лв. Това налага отмяна, като неправилно, на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част досежно разликата над сумата от 8 550 лв. до горната сума 9 826 лв. и уважаване на иска и за тази разлика, възлизаща на сумата 1 276 лв., ведно с претендираната законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 27.11.2009 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част – за разликата над сумата 9 826 лв. до сумата 10 321.40 лв., въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно като краен резултат в тази негова обжалвана част.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната съдебна инстанция, съразмерно с уважаваната част от иска, а именно – сумата 461.01 лв. За производството пред въззивната съдебна инстанция ищцата е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 650 лв. (а не в размер 1 000 лв., както се сочи в касационната жалба – договореният размер на това адвокатско възнаграждение). При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът й дължи сумата 637.96 лв. - разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от предявените по делото искове; респ. – над присъдените от въззивния съд 613 лв., ответникът дължи на ищцата още сумата 24.96 лв. От това следва, че с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата 485.97 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Също предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси, съразмерно с уважената в настоящото производство част от иска, а именно: сумата 51.04 лв. – по сметка на първоинстанционния съд, сумата 25.52 лв. – по сметка на въззивния съд и сумата 25.52 лв. – по сметка на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 405/24.09.2010 г., постановено по гр. дело № 682/2010 г. на Софийския окръжен съд, в отхвърлителната му част относно разликата над сумата 8 550 лв. до сумата 9 826 лв.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. И. С. следните суми: на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – и сумата 1 276 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лева, представляваща горната разлика над сумата 8 550 лв. до сумата 9 826 лв.) – обезщетение за времето 01.10.2009 г. – 21.03.2010 г., през което е останала без работа поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2009 г. до окончателното й плащане; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 485.97 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки) – разноски по делото;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], летище Л., да заплати следните суми: по сметка на Елинпелинския районен съд – сумата 51.04 лв. (петдесет и един лева и четири стотинки), по сметка на Софийския окръжен съд – сумата 25.52 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 25.52 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки) – държавни такси; като
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 405/24.09.2010 г., постановено по гр. дело № 682/2010 г. на Софийския окръжен съд, в останалата обжалвана отхвърлителна част – относно разликата над сумата 9 826 лв. до сумата 10 321.40 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.