РЕШЕНИЕ № 50170 гр. София, 04.10.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА при секретаря А.Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2497/2022г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 307, във вр. с чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по молба с вх. № 286713 от 18.05.2022г. на Г. М. В. за отмяна на влязло в сила решение от 27.02.2019г. по гр.дело № 144/2015г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав, потвърдено с решение № 11994/15.09.2020г. по въззивно гр.дело № 3502/2019г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 402/18.05.2021г. по гр.дело № 776/2021г. на IV ГО на ВКС. С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени предявените от Г. В. против „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 70 000 лева (частичен иск от общо 95 932 лева), представляваща обезщетение за периода от 10.06.2010г. до 12.06.2013г. за неоснователно ползване на недвижими имоти на ищеца-УПИ №*** и УПИ № **, по плана на [населено място], кв.***, местността „К. с.-П. к.“, с обща площ 1 312 кв.м и за сумата 10 524 лева-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.06.2010г. до 12.06.2013г. Молителят твърди наличие на новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото-основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Представени съм молбата са писмо № УСИ-94-00-570/17.06.2003г. от Столична община, Район Красно село, адресирано до „Топлофикация София“ЕАД, за което се твърди, че било получено от молителя в началото на м.май 2022г. Сочи се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, Конституционният съд на РБ с решение № 14/15.10.2020г. по конституционно дело № 2/2020г. е обявил за противоконституционни част от разпоредбите на чл. 208, ал.1 ЗУТ и на чл. 215, ал.6 ЗУТ, като се твърди, че решението на КС вече се изпълнява, тъй като след постановяването му било издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-60/30.06.2021г., с което се разрешава на Столична община и „Топлофикация София“ АД да извършат СМР за „изместване на топлопровод, минаващ със сервитут през терена за разширяване на нова сграда на детска ясла № 31 в УПИ **, кв.**, местността Х. и е издадена заповед № № РА50-227/20.04.2021г. на гл.архитект на СО. Молителят твърди също, че на 04.11.2021г. Конституционният съд постановил и решение № 17 по конституционно дело № 11/2021г., като това също е ново обстоятелство, според молителя, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него са обявени за противоконституционни част от разпоредбите на чл. 148, ал.16 и на чл.178, ал.3, т.5 ЗУТ. Ответникът по молбата за отмяна – „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, като неоснователна. Молбата на Г. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 27.02.2019г. по гр.дело № 144/2015г. на СГС, ГО, I-16 състав е допусната до разглеждане с определение № 226 от 11.07.2022г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. По същество молбата е неоснователна. Не са нови писмени доказателства, нито нови обстоятелства твърденията за факти, които обвързаната от влязлото в сила решение страна сочи, като отменително основание. За да е осъществен съставът на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо представеното писмено доказателство да притежава характеристиката на новооткрито, т.е. такова, което въпреки положената грижа за добро водене на делото, заинтересованата страна да е била в обективна невъзможност да представи пред инстанцията по същество и установеният с него факт да е от съществено значение за правния спор така, че ако бе известен на съда, би променил изхода на делото. В случая, за да предпоставят отмяна на влязлото в сила решение на СГС, представените с молбата за отмяна писмени доказателства следва да отговарят на две изисквания - да са нови и да са от съществено значение за правилното решаване на спора по предявения от Г. В. против „Топлофикация София“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Соченото за новооткрито доказателство - писмо № УСИ-94-00-570/17.06.2003г. от Столична община, Район Красно село, адресирано до „Топлофикация София“ЕАД, за което В. твърди, че му е станало известно в началото на м.май 2022г., се съдържа в кориците на първоинстанционното производство-л.69 и л.290 и е представено от него още с исковата молба. Предвид това писмото от 17.06.2003г. не е ново за молителя по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като страна в спора, същото му е било известно, представил го е по делото, но не е ползвало защитната му теза в процеса. Представените към молбата за отмяна заповед № РА50-227/20.04.2021г. на гл.архитект на София и разрешение за строеж на благоустройствени обекти от 03.06.2021г. и установените с тях факти, доколкото се отнасят до поземлен имот, различен от процесния, намиращ се в друг квартал и местност на територията на Столична община, не представляват доказателство за факти от съществено значение за изхода на делото. Под „нови обстоятелства“, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение и не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити (а не нововъзникнали) - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, става ясно, че цитираните от молителя решения на КС на РБ, както с оглед естеството им, така и предвид датата на постановяването им, не съставляват такъв „нов“ факт, който да е съществувал към деня на приключване на устните състезания, нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното, с което решението на СГС е потвърдено. При това положение изброените решения на Конституционен съд не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съдържат данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 286713 от 18.05.2022г. на Г. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 27.02.2019г. по гр.дело № 144/2015г. на Софийския градски съд ГО, I-16 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: