5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 350 гр. София, 15.02.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 75 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на ответника по иска „Дженерали застраховане“ АД, срещу определение № 1774 от 22.12.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 870 / 2022г. от Окръжен съд - Плевен, в частта в която, след частична отмяна на определение № 254 от 12.08.2022г. по гр.д. № 205/2021г. на Районен съд - Никопол, е отхвърлено искането му присъждане в негова полза на сумата над 360 лева с ДДС до 996 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар. Жалбоподателят твърди, че изводът на съда за прекомерност на възнаграждението, само поради това, че производството не се е развило напълно и е прекратено, е неправилен. Сочи, че хонорарът е договорен за цялото производство, а не само за изготвяне на отговор на исковата молба, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дори тази разпоредба да е приложима, размерът на минимално дължимо възнаграждение възлиза на 747 лева с ДДС. Ответната страна по жалбата и ищец делото, С. В. К. не представя отговор на жалбата. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск за обезщетение по КЗ с цена 10 000 лева, като застрахователното дружество – касатор, в качеството си на ответник по иска, е депозирал отговор на исковата молба, с искане за присъждане на заплатен адвокатски хонорар, като са приложени адв. пълномощно, фактура и авиза за платеното на адвоката възнаграждение от 996 лева с вкл. ДДС, вкл. е представено удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС. След депозиране на отговора на исковата молба съдът е дал указания на ищеца да внесе държавна такса, като поради невнасяне производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. По реда на чл. 248, ал.1 ГПК на ответника, на основание чл.78, ал.4 ГПК, са присъдени разноски по делото в размер на 996 лева с ДДС. Съдът е посочил, че адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуалното представителство по делото, но последното е прекратено, поради нередовност на исковата молба, след получаване на отговора на ответника по иска, без да са провеждани други процесуални действия с участието на страните, поради което процесуалното участие на пълномощника на ответника се свежда само до изготвяне на представения по делото отговор на исковата молба. С оглед на това съдът е приел възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е счел едновременно с това, че приложение намира чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на застрахователя се дължи само възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, без процесуално представителство, чийто минимален размер към момента на договарянето е бил 300 лева, но предвид регистрацията на адвоката по ЗДДС, размерът на дължимото възнаграждение в 360 лева с вкл. ДДС. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следния правен въпрос: „Подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано на чл.78, ал.5 ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че производството не се развие с обичайните си фази и продължителност, например приключи с прекратяване по волята на ищеца? Касаторът се позовава на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение с практиката на ВКС, обективирана в с определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о., определение № 253 от 29.05.2017г. по ч.т.д. № 2614/2016г. на I т.о. и определение № 498/19.07.2019г. по ч.т.д. № 1586/2019г. на II т.о., както и на наличието на очевидна неправилност на акта по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираният от касатора въпрос (с конкретизацията му, че прекратяването е по вина, а не по волята на ищеца) е обусловил изхода на спора, а съдържащото се в атакувания акт разрешение противоречи дадените разрешения в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС, поради което са осъществени, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпреки, че определенията по чл.274, ал.3 ГПК са постановени в хипотеза на оттегляне / отказ от иска, те са относими и за случаите, когато производството по делото е прекратено, поради нередовност на исковата молба, която не е отстранена от ищеца, въпреки надлежно дадените му от съда указания за това. Отстраняването на пороците на исковата молба зависи изцяло от волята на ищеца, който вкл. разполага с възможностите да иска продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, а в случаите на внасяне на държавна такса - да иска освобождаване от нея при условията и по реда на чл.83, ал.2 ГПК. В цитираната от касатора практика на ВКС е прието, че подлежащо на възмездяване, при условията на чл.78 ал.3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т. е. само поради обстоятелството, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото. В случаите на прекратяване на производството по делото преценката по чл.78, ал.5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не може да извършени други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на поведението на ищцовата страна, като противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия /по настоящото дело - бездействия/ страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо. Настоящият състав на ВКС напълно споделя посочените по-горе разрешения. При нередовност на искова молба при осъществяване на защитата си ответникът не може да презюмира, че тя няма да бъде отстранена, като доколкото отстраняването й има ретроактивно действие - исковата молба се счита редовна от предявяването й (чл. 129, ал. 5 ГПК), ответникът е длъжен да направи в отговора си на имаща пороци исковата молба и своите възражения и доказателствени искания относно спорното материално право, под страх от преклудирането им. Поради тази причина, чл.78 ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или за част от него чрез собствени действия / бездействия, като само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено, поради неотстраняване от ищеца на порок на исковата молба, не представлява самостоятелно основание за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на гореизложеното, незаконосъобразен е изводът на окръжния съд, че обстоятелството, че производството е приключило без спора да бъде разрешен по същество и не са извършени всички предвидени в закона процесуални действия от съда и страните, само по себе си е основание за намаляване по чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от насрещната страна договорено адвокатско възнаграждение, от което последната не може да отстъпи. От друга страна, съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото - пряк иск на пострадалото лица към застрахователя по застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане при ПТП в размер на 10 000 лева, при влязло в сила решение по чл.78а НК, но при възражение на ответника за съпричиняване, и от доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. С оглед на това и при незадължителен за съда и страните минимален размер от 996 лева с ДДС по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. (чл.9, ал.1 от посочената наредба е изначално неприложим), при минимална часова ставка от 3,92 лева за страната за 2021г., когато е заплатен договореният хонорар от 996 лева с вкл. ДДС, но при съобразяване, че се касае до заплащане на правни услуги, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по см. на чл.78, ал.5 за горницата над 500 лева с вкл. ДДС до 996 лева с вкл. ДДС. Предвид изложеното, въззивното определение в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата от 360 лева с ДДС до 500 лева с вкл. ДДС, като на застрахователното дружество се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на още 140 лева с вкл. ДДС за първоинстанционното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1774 от 22.12.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 870 / 2022г. от Окръжен съд - Плевен в частта, в която, след частична отмяна на определение № 254 от 12.08.2022г. по гр.д. № 205/2021г. на Районен съд - Никопол, е отхвърлено искането на „Дженерали застраховане“ АД за присъждане в негова полза на сумата над 360 лева с ДДС до 996 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар. ОТМЕНЯ определение № 1774 от 22.12.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 870 / 2022г. от Апелативен съд – София, в частта в която, след частична отмяна на определение № 254 от 12.08.2022г. по гр.д. № 205/2021г. на Районен съд - Никопол, е отхвърлено искането на „Дженерали застраховане“ АД за присъждане в негова полза на сумата над 360 лева с ДДС до 500 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар. ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за пълноинстанционното производство в размер на още 140 лева с вкл. ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1774 от 22.12.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 870 / 2022г. от Апелативен съд – София в частта, в която, след частична отмяна на определение № 254 от 12.08.2022г. по гр.д. № 205/2021г. на Районен съд - Никопол, е отхвърлено искането на „Дженерали застраховане“ АД за присъждане в негова полза на сумата над 500 лева с ДДС до 996 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.