Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 327 гр. София, 03 август 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни..............….две хиляди и десета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                 ЖАНИНА НАЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова...….…………...…………………….…в присъствието на прокурора Д. Генчев.........….........…………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………....….наказателно дело № 265 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Г. Г. против въззивна присъда № 57/07.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1012/2010 г. с изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанието. В с. з. пред ВКС защитникът поддържа направените касационни доводи, като допълва претенцията за наказанието в насока прилагане на по-благоприятната и нова разпоредба на чл. 78а ал. 6 от НК. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата с изключение на частта, касаеща прилагането на чл. 78а ал. 6 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивната присъда, предмет на касационното производство Старозагорският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 217/10.11.2009 г. по НОХД № 339/2009 г., с която Районен съд – Стара Загора е оправдал подсъдимия Г. Г. Г. по повдигнатото му обвинение по чл. 162 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 4 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 23.11.2008 г., в гр. С., като непълнолетен, употребил насилие срещу Ш. Д. М. поради неговата раса, поради което на основание чл. 162 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 4, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 69 ал. 1, вр. чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години и обществено порицание, изпълнимо чрез публикуване на присъдата във в. „С”.   Касационната жалба е основателна.   Оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, мотивирано с неспазване на разпоредбата на чл. 317, вр. чл. 259 от НПК при постановяване на новата въззивна присъда са основателни, което налага отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК. От материалите по делото се установява, че въззивното производство пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по протест срещу оправдателната първоинстанционна присъда. Неизвестно по какви причини в протокола от с. з. на 17.02.2010 г. подсъдимият е бил посочен като жалбоподател, а Окръжната прокуратура като въззиваема страна. Независимо от това, от съдържанието му е ясно, че протестът е докладван и страните са заявили позициите си по същество, след което съдът е обявил делото за решаване в законоустановения срок. Това процесуално поведение принципно е очертавало, че към този момент съдът не е намерил основание за постановяване на въззивна присъда. С определение от 01.04.2010 г. обаче съдебният състав е приел, че са налице условията по чл. 336 ал. 1, т. 2 от НПК и тъй като следва да се спазят правилата по чл. 300 и 301 от НПК е насрочил делото в с. з. на 07.04.2010 г. за публичното й обявяване. Видно от протокола от това с. з. съдът само е констатирал присъствие на страните, след което е обявил присъдата си, както и се занимал с мярката за неотклонение. Извършените процесуални действия след приключване на с. з. на 17.02.2010 г. са в противоречие с нормите, регламентиращи реда, по който се постановява присъда, които са валидни и за въззивната инстанция при упражняване на правомощията й по чл. 336 ал. 1, т. 2 от НПК по аргумент от чл. 317 от НПК. Съпоставката между нормите по чл. 259, чл. 300 и чл. 310 ал. 1 от НПК ясно определя поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда - изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива незабавно след подписването й от всички членове на състава. За всички тях е въведена изрична забрана да разглеждат друго дело в периода след изслушване на последната дума и преди постановяване на присъдата. Очевидно е в случая, че всички тези правила, които имат фундаментално значение за гарантиране процесуалните права на подсъдимия, са грубо нарушени и тяхното поправяне е възможно единствено чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При този изход ВКС не намира за нужно да обсъжда останалите възражения в касационната жалба, относими към пороци при оценката на доказателствата и формиране на съдебното убеждение за виновност, правилното приложение на материалния закон, както и за наказанието. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 57/07.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1012/2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.