Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 09 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор М.Бенчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 786/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подс. Д. Т. Г. решение № 166 от 25.05.2021г. на Софийски Апелативен съд, постановено по внохд № 305/20216г. Решението се оспорва с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание на ВКС защитникът поддържа касационната жалба и моли за намаляване наложеното наказание на подсъдимия. Повереникът на частните обвинители пледира занеоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура моли за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, като извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 25.08.2020г. на ОС - Перник, постановена по нохд № 87/20 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 24.06.2018г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил "Мерцедес 818 Атего" нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на движещия се пред него в същата посока велосипедист М. Б. Б., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК му е наложено наказание от 2 (две) години "лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено за срок от 3 (три) години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено кумулативно наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от две години. На подсъдимия са възложени и разноските по водене на делото. По жалба на подсъдимия и частните обвинители е било образувано внохд № 305/21г. по описа на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение – предмет на настоящата касационна проверка, апелативният съд изменил първоинстанционната присъда в частта относно правната квалификация на деянието - преквалифицирал деянието по чл.343а, ал.1, б. ”б” във вр. чл. 343, ал.1, б.”в” от НК, като уточнил, че датата на смъртта на пострадалия М. Б. е 13.09.2018 година. Потвърдил присъдата в останалата част. Касационната проверка е предизвикана по жалба на подсъдимия с оплакване за несправедливост на наложеното наказание, като детайлно е защитено разбирането, че то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Доводите не се споделят. Уважаването им предполага констатация за неотчетени или игнорирани по тежест смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в настоящия случай не се констатират. Макар и въззивният съд да е приложил привилегирования състав на чл. 343а , ал. 1, б. ”б” във връзка с чл. 343, ал.1, б.”в” от НК, поради оказаната от дееца необходима помощ на пострадалия, с основание е отказал допълнително да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание. Това е така, доколкото първоинстанционният съд е подходил достатъчно снизходително, налагайки наказание, погрешно определяйки какъв е средния размер на санкцията по чл. 343, ал. 1, б. ”в” от НК (4 години, а не 3 години, както е посочил Пернишки окръжен съд). Осъдителната присъда на първостепенния съд е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът констатирал, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, което дало основание за приемане на релевантна фактология, без необходимост от провеждане на съдебно следствие. Изяснено е напълно в какво се състои деянието на подсъдимия (движение с несъобразена скорост при управление на товарен автомобил) и в какво се изразяват неговите тежки последици – настъпване смъртта на 15-годишния велосипедист М. Б.. В рамките на признатите факти се е развила допустимата защита на подсъдимия, съответно по тези факти (включително и относно обстановката на пътя и механизма на произшествието), са направени и заключенията по приложимото право. Освен това, в кориците на делото се съдържат достатъчно доказателствени материали, които характеризират дееца, така че да се извърши правилна преценка за личната му обществена опасност с оглед прогнозата за постигане целите по чл. 36 от НК. За да се съгласи с генералния извод на първоинстанционния съд, че подсъдимият следва да понесе наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд е изследвал данните за личността му, като (макар и в контекста на приложението на чл. 66, ал.1 от НК) обобщено е приел, че той не представлява висока обществена опасност, както и че не е необходимо да бъде изолиран от обществото. Утвърдил е в генерален план извършената от първоинстанционния съд дейност по индивидуализация на наказанието, като се е присъединил към оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, които окръжният съд е взел предвид – възрастта на дееца, трудова ангажираност, влошено здравословно състояние, чисто съдебно минало. Заключението, че тези обстоятелства по естеството си и по техния брой, не са нито изключителни, нито многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, също е правилно. Те са със сериозна тежест, която е обсъдена от инстанциите по фактите и резонно е съобразена от тях. Вярно е, че съдилищата не са се спряли детайлно на факта на съпричиняване на резултата от страна на пострадалото момче, но това обстоятелство е коментирано като едно от смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Нито един от фактите, обуславящи налагането на по-ниско наказание на дееца, не е бил подминат или недооценен от инстанциите по същество. Не са пренебрегнати от окръжния съд и данните за налагани на подсъдимия наказания по административен път за предходни негови нарушения на правилата за движение по пътищата. Информацията, предоставена от справката на КАТ за водача Г., съвсем не го определя еднозначно като изряден водач на превозно средство и с основание е оценена като отегчаващо отговорността му. Макар и в продължителен период, деецът е наказван за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, а част от наказанията са в сравнително близък период до времето на транспортното произшествие, предмет на настоящето наказателно производство. Отсъствието на пунктуална аргументация за всяко едно от обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието, не води до заключение до липса на мотиви или пък до пороци в дейността на съда по определяне на наказанието, защото крайният му извод какво е справедливото наказание, чрез което да се постигнат целите по чл.36 от НК, е верен. В окончателния си вид и размер – 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за минималния предвиден в закона изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК в размер на 3 (три) години, наказанието е съответно на извършеното от подсъдимия, на личната му обществена опасност и на обществената опасност на деянието. Не се констатират допълнителни основания, които да водят до извод, че то е в явен и сериозен дисонанс с категориите обстоятелства и фактори, посочени в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Не е необходимо подробно да се пояснява освен това, че само „очевидното” несъответствие на наказанието с тях се явява основание за коригиране на наказанието, чрез предприемане на действия по намаляването му. В конкретния случай коментираното очевидно несъответствие отсъства, а и не се установява съдилищата да са нарушили законовия регламент за определяне на вида и размера му. В окончателния си вид наказанието, включващо двата вида – лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, в отмерения от контролираните инстанции размер, е достатъчно, така че от една страна да представлява възмездие за извършеното от подсъдимия, порицание за противоправното му деяние, а от друга - средство за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Предвид изтъкнатото, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 25.05.2021г. по внохд № 305/2021 г. по описа на Софийски Апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: