Р Е Ш Е Н И Е № 467 гр.София, 12 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1544/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. А. А. против решение № 244/11.07.2012 год. по въззивно нохд № 504/2012 год. на Софийския апелативен съд. Поддържа се, че наложеното за престъплението по чл.142, ал.2, т.1 и т.3, пр.2 вр.ал.1 НК наказание лишаване от свобода в размер на 5 години е завишено. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за намаляване в справедлив размер и алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането за намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 504/2012 год. потвърдил изцяло присъда № 139/03.05.2012 год. по нохд № 1242/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13-ти състав, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че в гр. С. на: 04.07.2011 год. противозаконно отвлякъл св.Д.И., ненавършила 18 години и деецът е бил въоръжен. На основание чл.142, ал.2, т.1 и т .3 вр.ал.1 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода; 05.07.2012 год. се съвкупил с лице от женски пол – св.Д.И., ненавършило 18 години като го принудил към това със сила и заплашване и на основание чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода; 05.07.2011 год. противозаконно лишил от свобода непълнолетно лице – св.Д.И.. На основание чл.142А, ал.3, пр.3 вр.ал.1 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК наложил едно общо наказание – най-тежкото, от определените – 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60 ЗИНЗС. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 6908/2010 год. на Софийския районен съд, за изтърпяването на което определил първоначален режим и затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл.59, ал.1 и ал.2 вр.ал.1, пр.1 НК за времето на задържане и чл.189, ал.3 вр.чл.190, ал.2 НПК за разноските. Производството по делото е проведено в първоинстанционния съд по реда на глава двадесет и седма – съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на цялостна и задълбочена оценка на събрания доказателствен материал съдът е направил извод, че самопризнанието се подкрепя, обвинението е доказано от фактическа страна и са налице обективните и субективните признаци на престъпленията, за които е привлечен да отговаря. Постановил осъдителна присъда и подробно мотивирал решението си за размера на наказанията, които определил въз основа на обоснована оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства. Въззивният съд с обжалваното решение изложил подробни аргументи в подкрепа на извода, че възражението за явна несправедливост на наложените наказания е неоснователно. Възприел като законосъобразно приложението на чл.58А НК, а оценката на индивидуализиращите обстоятелства за вярна. Обосновал липсата на нарушение на правилата за индивидуализация, както и на многобройни или изключителни обстоятелства. Изложил съображения за решението си да определи наказанията по размер за всяко от престъпленията като съответстващи на извършеното и на целите по чл.36 НК. Макар и да не е изброил повторно установените индивидуализиращи обстоятелства въззивният съд е заявил по ясен и недвусмислен начин съгласието си с оценката им като цялостна и задълбочена, направена в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Няма обстоятелство, чиято тежест и значение на смекчаващо или отегчаващо да са оценени в различие от установения действителен смисъл и във вреда на подсъдимия. Наказанието, за което безмотивно се поддържа, че е завишено, в определения му размер от 5 години е близо до долната граница на предвиденото в закона, съответства на обществената опасност на деянието и на особеностите на личността на подсъдимия, на извършеното и на целите на специалната и генерална превенция, т.е. няма основание да бъде определено като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК. Предвид изложеното, доводите за постановяване на решението при наличие на касационно основание за изменение са неоснователни и следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244/11.07.2012 год. по въззивно нохд № 504/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/