6 Р Е Ш Е Н И Е №98 С..25.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 750/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета Й. Ф., срещу постановеното от Софийски градски съд, Административно отделение – ІІІ-„в” състав, решение по гр.д.№ 13145/2010 г., с което след частична отмяна на решение от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 45749/2009 г. на Софийски районен съд, 58 състав, Столична община е осъдена да заплати на [фирма], на основание чл.213, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД сумата 10 911.38 лв.- изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и 761.61. – лихва върху главницата за периода от 14.03.2009 г. до 06.10.2009 г. и 1500 лв. разноски по делото. С определение № 100 от 20.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно доказателствената сила на протокола за ПТП за механизма на произшествието и настъпилите увреждания на автомобила, когато протоколът е съставен единствено по данни на водача на увредения автомобил. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. К. не споделя разбирането на съда относно правната природа на протокола за ПТП, съставен само по данни на водача на увредения автомобил. Релевира довод, че този протокол не представлява официален свидетелствуващ документ за механизма на ПТП, както неправилно е приел въззивния съд. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции, ведно със законните последици. Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, по съображения в писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а протоколът за ПТП, съставен при спазване изискванията на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. представлява официален документ досежно удостоверените от длъжностното лице, в кръга на неговата компетентност, обстоятелства – времето и мястото на настъпване на ПТП и неговия механизъм и се ползва с обвързваща съда материална и формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Направен е извод, че увреждането на автомобила е настъпило в резултат на необозначен и необезопасен хлътнал участък от път – общинска собственост, за което на основание чл.50 ЗЗД отговорността е на Столична община. Относно размера на обезщетението решаващият състав е счел, че то е равно на изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл са и констатациите на съдебно-техническата експертиза. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По поставения правен въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационен контрол, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставянето на документа. В постановени по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС, Търговска колегия – така, напр. решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г. и др./надлежно публикувани и известни на настоящия състав/е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. В цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл.125 от Закона за движение по пътищата, би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства. В цитираната разпоредба от Наредба І-167 е предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което е издава протокол. Съставеният по този ред протокол за ПТП не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по застраховка”Каско”/ и твърдяното произшествие. Въз основа на горното, настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана във влезлите в сила въззивни решения, послужили като основание за допускане на касационно разглеждане на делото – Р. по гр.д.№ 15037/2010 г., ІV-„г” състав, Р.по гр.д.№ 6491/2010 г., ІІ-„д” състав и Р. по гр.д.№ 1807/2010 г., ІV-„в” състав на Софийски градски съд, според които съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. Предвид отречената материална доказателствена сила на представения по делото протокол за процесното ПТП относно механизма на настъпване на произшествието, както и липсата на преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден застрахования при ищеца лек автомобил, въззивното решение следва да се приеме за неправилно. Застрахователното дружество /сега ответник по касация/ не е установило при условията на пълно главно доказване твърдяните факти относно механизма на ПТП и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка „Каско”. Не може да бъде споделено становището на въззивната инстанция и за съответствието на процесния протокол за ПТП с изискванията на Наредба № І-167, тъй като в раздел І, чл.7 от този подзаконов нормативен акт ясно е посочено, че при ПТП с материални щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията. Налице е съответствие на тази разпоредба с чл.125, т.8 от Закона за движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди. Отчитайки установеното от св. Н. Р., който не е дал показания за свои възприятия за механизма на произшествието, но е обяснил какво е било състоянието на лекия автомобил – скъсани гуми и потрошени джанти, препятстващи придвижването му преди подмяна на съответните части, следва да се счете, че в случая е следвало задължително да бъдат уведомени органите на КАТ, които да посетят мястото на произшествието и съответно да съставят протокол. По делото липсват доказателства за причините, поради които водачът на увредения автомобил не е уведомил органите на МВР за настъпилото произшествие, а в последствие е пристъпил към процедурата, предвидена в чл.9 от Наредба № І-167. Предвид изложеното по-горе, не може да се приеме, че формалното спазване на тази, неприложима в случая, процедура, е релевантна за изхода на спора. След като по делото не е установен по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл.213, ал.1 КЗ обезщетение, то предявените от Застрахователно акционерно дружество”А.” искове за заплащане на сумата 10 911.38 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и за сумата 761.61 лв. – мораторна лихва за периода от 14.03.2009 г. до 06.10.2009 г. са изцяло неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, на касатора следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 1 728.45 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решението на Софийски градски съд, Административно отделение – ІІІ-„в” състав, постановено на 15.03.2011 г. по гр.д.№ 13145/2010 г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно акционерно дружество „А.”,[ЕИК], срещу Столична община искове по чл.213, ал.1 КЗ – за сумата 10 911.38 лева, ведно със законната лихва от 06.10.2009 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 761.61 лв. – мораторна лихва за периода от 14.03.2009 г. до 06.10.2009 г. ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.” да заплати на Столична община сумата 1 728.45/ хиляда седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ лева – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: