Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 24.04.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 161 за 2023 г. Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители: Б. Р. М., Ш. А. М., С. Б. М., Р. М. Х., Б. С. Х. и Б. Х. А., чрез повереника им адвокат И. Б., против въззивно решение № 145 от 25.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2022 г. на Пловдивския апелативен съд с касационен довод за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В касационната жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия М. М. М. е несправедливо на тежестта на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия, неколкократно санкциониран за административни нарушения като водач на МПС. Касаторите считат, че съдилищата неправилно са приели поведението на пострадалия водач за съпричинителско на вредоносния резултат, което е довело и до определяне на прекалено снизходителна санкция за виновния водач. Настояват за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода до размер от 4 години, както и за ефективното му изпълнение в затвор. Срещу касационната жалба е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимия – адвокат Л. Б., с което се оспорва основателността на предявеното касационно основание. Защитникът счита, че и при управление на МПС от подсъдимия М. М. М. с разрешената за извън населено място скорост удар пак би настъпил, защото пострадалият е отнел предимство на кръстовището, административните санкции на подсъдимия са наложени за нарушения, правилно окачествени от въззивния съд като неотличаващи се с особена тежест, а поведението на пострадалия в значителна степен е допринесло за пътнотранспортното му увреждане и настъпилата по-късно смърт. Изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители: С. Б. М., Р. М. Х. и Б. С. Х. не вземат лично становище. Частните обвинители Б. Р. М. и Ш. А. М., както и повереникът на частните обвинители адвокат И. Б. поддържат касационната жалба по изложените в нея подробни съображения. Считат, че подсъдимият е допуснал нарушения, съставляващи основната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие с превишена скорост, нощно време и несъобразяване с пътната обстановка. Повереникът на частния обвинител Б. Х. А. – адвокат Я. С. поддържа жалбата с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. Подсъдимият М. М. М. и неговия защитник адвокат Л. Б. не участват лично в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за частично основателна досежно искането за ефективно изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а в останалата част окачествява въззивното решение за правилно и наказанието за справедливо отмерено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивно решение № 145 от 25.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2022 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 9 от 09.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 101/ 2022, по описа на Кърджалийския окръжен съд, с която подсъдимият М. М. М. бил признат за виновен в това, че на 16.11.2020 г., в землището на гр. Кърджали, на главен път I-5, км 346+300, в посока от гр. Кърджали към гр. Момчилград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № * **** ** , нарушил правила за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. М. от с. Д., община Кърджали, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 от НК, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия съдът възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. Първоинстанционното съдебно следствие протекло при условията на чл. 373 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК, след цялостно признаване от подсъдимия М. на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за признатите факти. Касационната жалба на частните обвинители е процесуално допустима, подадена е в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество постъпилата жалба е неоснователна. При определяне на наказанието въззивният съд е взел предвид всички индивидуализиращи предпоставки, разкрити в наказателното производство. Извел е смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства – добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, липсата на предходна съдимост, признанието на вината на досъдебното производство, изразеното разкаяние за извършеното деяние, а като отегчаващо обстоятелство е посочен записът на неколкократно наложени административни санкции като водач на превозно средство. Превишаването на допустимата извън населено място скорост на движение от 120.85 км/ч от подсъд. М. правилно е отчетена като отегчаващо деянието обстоятелство. Не е пренебрегнато и незаконосъобразното поведение на пътя на пострадалия Т. М., който навлязъл в кръстовище от път без предимство, с което допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това обстоятелство правилно е отчетено като смекчаващо престъпното поведение на подсъдимия, тъй като пострадалият водач е отнел предимството на подсъдимия, навлизайки в кръстовището в момент, когато автомобилът на подсъдимия е отстоял от мястото на удара на 40,05 м и не е могъл да предотврати сблъсъка. Оценката на тежестта на непредпазливото престъпление и на обществената опасност на подсъдимия М. се явява правилна и обосновава така отмерения размер на по-тежкото наказание на две години и три месеца лишаване от свобода. Законосъобразно тази санкция е редуцирана по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК с една трета, налагайки с присъдата размер от една година и шест месеца лишаване от свобода. В хода на касационната проверка не бяха открити други обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Такива не са изложени и в касационната жалба на частните обвинители. Анализът на индивидуализиращите предпоставки, извършен от въззивната инстанция, касационният съд намира за правилен и законосъобразен. Наказанието лишаване от свобода е справедливо определено. Затова искането на касаторите за увеличаване на наказанието се прие за неоснователно. Другото искане, залегнало в касационната жалба, е за отмяна на условното осъждане. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, когато съдебният орган прецени, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по този начин. Тези изводи са направили предходните съдебни инстанции, заради което въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба се сочи, че наказанието не може да постигне целите си, но конкретни доводи в противовес на съдебните изводи не са изложени. Касационният съд счита, че видът и размерът на санкцията на подсъд. М. могат да способстват за постигане на поправителната функция на наказанието, както и да превъзпитат дееца към спазване на законите и добрите нрави за недопускане в бъдеще на други престъпни прояви. Съдебният състав не намери за основателно това второ искане на касаторите и счита, че не е наложително подсъдимият ефективно да изтърпи лишаване от свобода в затворно учреждение. Касационната жалба на частните обвинители е неоснователна, защото не е налице проявление на посоченото в нея касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и за отмяна на условното осъждане. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 145 от 25.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, І-ви наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.