Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
501
София, 23.09.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2298 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивно решение Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил подаденото от „Българска телекомуникационна компания ЕАД възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, като е постановил допълване на списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка АД (н) с приетите за установени вземания на възразилия кредитор в общ размер 34786200 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част, с което е отхвърлено възражението по отношение на неприети вземания в общ размер 17632660.70 лв.

Решението в съответните части е обжалвано и от двете страни с оплаквания за недопустимост и неправилност.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

I. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение от 22.04.2015 г. е открито производство по несъстоятелност на „КТБ АД, в рамките на което възразилият кредитор е предявил процесните вземания, произтичащи от сключени между него и банката договори за платежни услуги, разплащателни сметки и депозити.

1. Приел е, че с договор за цесия от 31.10.2014 г. част от процесните вземания, в общ размер 34786200 лв., била прехвърлена на третото лице „Домтех Холдинг АГ, за което банката била надлежно уведомена от цесионера на 20.11.2014 г. На 13.03.2015 г. между страните по договора за цесия и трети лица било сключено допълнително споразумение относно обезпечаването и плащането на уговорената цена на прехвърлените вземания, с което било уговорено право на цедента да прекрати договора за цесия с едностранно изявление с незабавно действие в случай на неизпълнение в уговорените срокове на някое от поетите задължения за обезпечаване на задължението за цената. Приел е също, че е налице пълно изпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечения, поради което цедентът упражнил правото си на разваляне на договора за цесия, за което същият уведомил банката на 06.08.2015 г. Междувременно обаче с изявление от 26.11.2014 г. цесионерът извършил прихващане на прехвърлените му вземания със свои задължения към банката, което прихващане впоследствие било обявено с влязло в сила решение за относително недействително на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

2. По отношение на втората група вземания в общ размер 17632660.70 лв. въззивният съд е приел за установено, че същите възразилият кредитор е прехвърлил на третото лице „ИнтерВи Инвестмънт С. А. Р. Л. с договор за цесия от 17.10.2014 г., изменен с допълнително споразумение, съгласно прекратяване на действието на договора за цесия в случай на настъпване на предвиденото в споразумението условие, което съдът е приел да се е сбъднало. За цесията възразилият кредитор уведомил банката на 17.10.2014 г., а на 12.08.2015 г. я уведомил и за настъпилото прекратяване на действието на цесионния договор.

3. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че доколкото действието на договорите за цесия е отпаднало с обратна сила, легитимиран кредитор по процесните вземания е възразилият кредитор, а не третите лице – цесионери. Приел е, че за разлика от съобщаването на цесията, което поражда действие само когато е извършено от цедента, за прекратяването на действието на цесията поради разваляне или настъпване на прекратително условие длъжникът може да бъде валидно уведомен както от цесионера, така и от цедента. Приел е също, че за да бъдат върнати на цедента прехвърлените вземания, е необходимо още същите да съществуват към момента на развалянето на договора за цесия, респ. настъпването на уговореното прекратително условие. Във връзка с последното съдът е приел, че доколкото извършеното от първия цесионер прихващане е било обявено за относително недействително съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН, към момента на развалянето на цесията вземанията не са били погасени, поради което са били върнати обратно на възразилия кредитор и поради това следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания. По отношение на втората група вземания обаче е приел, че не са представени доказателства за предявяването на иск по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, поради което извършеното от втория цесионер прихващане е действително, породило е погасителното си действие, към момента на настъпване на уговореното прекратително условие вземанията са били вече погасени, респ. не са били върнати на възразилия кредитор, поради което не следва да се включат в списъка на приетите вземания.

II. По жалбата на синдика относно уважената част на възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с оплаквания за недопустимост на въззивното решение (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК) и с основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се в касационната жалба, че първоинстанционното производство е било проведено само с участието на синдика и възразилия кредитор, без да бъде призована самата банка като страна по спорното материално правоотношение, поради което въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане.

Не се установява вероятна недопустимост на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Надлежните страни в производството по чл. 68 ЗБН са определени в ал. 1, а именно синдикът, кредиторът с оспорено вземане и направилият възражение кредитор. Не е предвидено участие на банката като самостоятелна страна (както е посочено и в мотивите към ТР № 1/2019 на ВКС-ОСТК), поради което неучастието й няма за последица недопустимост на решенията по чл. 68 ЗБН.

2. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа произнасяне на въззивния съд по въпроса „Дължи ли самостоятелна преценка на съществен по делото въпрос въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение и постановява обратно като резултат свое решение по съществото на спора и следва ли да изтъкне кои факти, свързани с този въпрос приема за доказани и кои не. Значението на въпроса като обуславящ правните изводи на въззивния съд се обосновава с твърдението, че съдът не е обсъдил доводи и възражения на жалбоподателя за това, че действията на страните по съставяне и подписване на допълнителното споразумение, с което въвеждат право на едностранно прекратяване на договора, което по правило действа занапред и същевременно постигането на уговорка за прилагане последиците на разваляне на договор в този случай, представляват заобикаляне на закона и накърняват добрите нрави, поради което не следва да бъдат тълкувани във вреда както на банката като длъжник, така и спрямо останалите кредитори на масата на несъстоятелността. Поддържа се противоречие с цитирана практика на ВКС.

Така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът не е обсъждал посочените по-горе основания за нищожност на допълнителното споразумение (заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави), доколкото довод за нищожност е въведен от жалбоподателя едва с писмените бележки (след приключване и на устните състезания) пред въззивната инстанция. От тази гледна точка поставеният въпрос не е релевантен. Релевантен би бил въпрос относно задължението на съда да следи служебно за нищожност на сделка от значение за спора, какъвто обаче не е поставен съобразно изискването по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Поради това основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос не е налице.

3. Като второ основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и въпросът „Правноустановителното действие на формираната сила на пресъдено нещо на решението, с което се уважава иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН относно действителността на извършеното от кредитор на банката, с придобито по силата на договор за цесия вземане, прихващане, следва ли да бъде зачетено от съда, сезиран с възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, чийто предмет е установяване качеството кредитор на несъстоятелността на цедента по договора по отношение на същото вземане?“.

По отношение на този въпрос не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото противоречие се сочи с постановеното в рамките на настоящото производство определение на ВКС, с което са отменени първоинстанционното и въззивното определения за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Такова противоречие обаче не е налице, доколкото посоченото определение в казуалната си част не е мотивирано със съображение, че обявената с влязло в сила решение относителна недействителност по чл. 59, ал. 3 ЗБН на извършеното от цесионера прихващане е без правно значение за основателността на предявеното от цедента възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН относно неприетото вземане, а със съображението, че в конкретния случай съобразно изложените от страните фактически твърдения фактът на прихващането и неговата действителност не са въведени като предмет на конкретния спор. От тази гледна точка не е налице противоречие на въззивното решение с посоченото определение, а при съобразяване на изложеното в касационното определение релевантният в случая въпрос би бил относно правомощието на съда да основе решението си на факти, на които страните не са се позовали, какъвто обаче в случая не е формулиран.

Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите

- понятието „кредитори на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН по отношение на които, при уважен по реда на този член иск следва да се счита за недействително извършеното прихващане, обхваща ли кредиторите с неприети вземания, посочени в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН, за които към момента на влизане в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН не е налице произнасяне по реда на чл. 68, ал. 3 ЗБН или същите се считат за кредитори по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН само по отношение на вземанията, с които са включени в списъка на приетите от синдика вземания,

- в хипотезата на открито производство по несъстоятелност на банка към кой момент следва да се преценява качеството кредитор на масата на несъстоятелността на банката (съществуването на вземането в патримониума на кредитора) , в тази връзка обвързан ли е синдикът пир произнасяне с решение по чл. 66, ал. 4 ЗБН, респ. съдът, разглеждащ възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН, със заявеното от кредитора в молбата по чл. 63 ЗБН,

- в хипотезата на открито производство по несъстоятелност на банка, допустимо ли е, и ако да, кой е крайният момент, в който кредитор може да въвежда факти и обстоятелства, респ. да представя доказателства относно съществуване на вземането, въз основа на които се легитимира като кредитор, и които същевременно не били предмет на подадената молба за предявяване на вземанията и респективно към момента на съставяне на първоначалния списък на приетите вземания от синдика не са били осъществени или не са били налице,

- в хипотезата на открито производство по несъстоятелност на банка поражда ли правните си последици по отношение на банката настъпило разваляне на двустранен договор, по който банката не е страна, и за което разваляне се твърди, че води до промяна на титуляра на вземане срещу несъстоятелната банка в момент, следващ датата на съставяне на първоначалния списък на приетите вземания и следва ли настъпилата промяна на титуляра на вземането да бъде взета предвид от съда при разглеждане на възражението по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН,

- възможно ли е настъпването на двустранна реституция в хипотезата на развален двустранен договор за цесия, по силата на който е прехвърлено парично вземане и към кой момент се счита за настъпила, ако към момента на изявлението за разваляне на договора вземането не е част от патримониума на цесионера поради обстоятелството, че се е разпоредил с придобитото с договора вземане, като е направил изявление за прихващане до длъжника, чиито правни последици са настъпили и двете насрещни вземания се считат за погасени до размера на по-малкото от тях, и

- обявяването на недействителността по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН на направено от кредитор на банката изявление за прихващане на придобито от последния по силата на договор за цесия вземане по банков влог с негови задължения към банката по кредит има ли за автоматична последица възстановяване на вземането обратно в патримониума на цедента, ако преди влизане в сила на решението по иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН договорът за цесия с предмет същото вземане е развален.

Във връзка с тези въпроси, като се изразява становището на жалбоподателя какви би следвало да бъдат отговорите им, се поддържа най-общо, че по тях към момента не е налице формирана задължителна съдебна практика, същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Без да е необходимо да се обсъжда доколко горните въпроси във вида, в който са формулирани, са били предмет на обсъждане от въззивния съд и са обусловили правните му изводи, достатъчно е да се отбележи, че не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

По горните съображения по жалбата на синдика касационно обжалване не следва да се допуска.

III. По жалбата на възразилия кредитор.

1. Поддържа се на първо място оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част поради това, че съдът е отхвърлил възражението въз основа на факти (извършено от цесионера прихващане, което не се твърди и доказва да е обявено за недействително), на каквито нито възразилият кредитор, нито синдикът са се позовали в настоящото производство, доколкото в нито един момент никоя от страните не е въвеждала твърдение да е било извършено прихващане с тези вземания.

Във връзка със същото оплакване в изложението по чл. 280 ГПК е формулиран и въпросът „Допустимо ли е по-конкретното дело съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са твърдени нито от ищеца, нито от ответника?“, като се обосновава противоречие на въззивното решение в това отношение с цитирана практика на ВКС.

Изложените обстоятелства не могат да обосноват извод за вероятна недопустимост като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, нито е налице противоречие с цитираната от жалбоподателя практика.

По допустимостта на съдебното решение в случаите на съобразяване на факти, невъведени в предмета на спора, е налице последователна практика на ВКС, вкл. цитираната от жалбоподателя, съгласно която недопустимо произнасяне по нещо различно от спорното право е налице, когато съдът е съобразил не изобщо факти, на които страните не са се позовали, а когато тези факти са „релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран (цитираното от жалбоподателя решение по т. д. № 3636/2015 г. на ВКС, II т. о.). Т. е. за да е налице недопустимо произнасяне, необходимо е съобразените от съда факти, невъведени от страните, да са елементи от правопораждащия фактически състав на съответното право, при което съобразяването им да има за последица било квалификация на претенцията на ищеца като право, различно по вида си от действително претендираното (напр. в хипотезата на иск, предявен на основание менителничен ефект, но уважен на основание каузалното правоотношение между същите страни), било недопустимо разширяване на предмета на делото (напр. в хипотезата по т. д. № 3636/2015 на ненадлежно въведено възражение за прихващане). Във всички останали случаи, когато невъведеното от страните, но съобразено от съда обстоятелство (извън изключенията по т. 3 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК) е от значение не за възникването и квалификацията, а за съществуването и погасяването на спорното право след възникването му, съобразяването му представлява единствено процесуално нарушение от значение за правилността, но не и за допустимостта на решението.

В разглеждания случай се твърди произнасяне по обстоятелства (извършено от цесионера прихващане, което не е обявено за недействителност), които не са от значение за възникването и квалификацията на процесните вземания, а за евентуалното им последващо погасяване, респ. принадлежност. Поради това съобразяването на такива обстоятелства от страна на въззивния съд не може да обоснове недопустимост на въззивното решение.

2. Обосновава се и очевидна неправилност на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в това, че въззивният съд е приложил закона (чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 104, ал. 2 ЗЗД) в смисъл, обратен на действителния, поради това, че е основал решението си на обстоятелство, невъведено от страните (същото прихващане), т. е. налице е противоречие между доказателствата по делото и установените правнорелевантни факти, както и поради това, че по отношение на прихващането е обвързал момента му с неясен момент на отправяне на изявление за прихващане, без да обсъди към кой момент вземането е могло да се извърши, респ. кой е моментът на прихващането спрямо прекратителното условие по цесията. Съобразяването на факта на прихващане се изтъква и като явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с противоречие между установените обстоятелства и доказателствата. Установяването на такова противоречие обаче предполага проверка на доказателствата по делото, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство и изключва очевидната неправилност като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не се разкрива очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 и във връзка с приложението на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, доколкото според мотивите на въззивния съд погасителното действие на прихващането е настъпило преди прекратителното условие по цесията, поради което именно възражението е намерено за неоснователно.

3. Извън горното за допускане на касационно обжалване се сочат и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросът „Съставлява ли изпълнение на задължението на ответника по делото да осъществи пълно и главно доказване на факта на извършено прихващане ..., ако по делото липсват доказателства за направено изявление за прихващане ...“ няма правен характер, а се отнася до доказаността на факти по делото, независимо от опита да му бъде придаден правен вид под формата на „изпълнение на задължението за доказване.

Останалите два въпроса, като преповтарящи се, могат да бъдат обобщени като допустимо ли е въззивният съд основе решението си на обстоятелства, на които страните не са се позовали в хода на първоинстанционното производство, които не са били установени от първоинстанционния съд и по отношение на които страните не са изложили доводи във въззивната жалба, респ. отговора срещу нея.

Въпросът следва да бъде приет за отговарящ на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с установената практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд, вкл. посочената от жалбоподателя (т. д. № 2/2017 г., ВКС, II т. о., гр. д. № 1263/2016 г., ВКС, III г. о.).

На основание чл. 694, ал. 7 вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ държавна такса не се дължи предварително.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 926/19.04.2019 г. по т. д. № 4965/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната от „Българска телекомуникационна компания ЕАД част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на подаденото възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН по отношение на претендираните вземания в общ размер 17632660.72 лв.
Не допуска касационно обжалване на решение № 926/19.04.2019 г. по т. д. № 4965/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана от синдика на „Корпоративна търговска банка АД (н) част.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.



Председател:



Членове: