6
Р е ш е н и е
№ 6
София, 08.02.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
при секретаря В. Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2666/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 01.04.2016г. по гр.д.№5011/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК,
Жалбоподателят – П.РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и следва да се отмени като бъде намален размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване наполовина.
Ответникът И. А. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и определеният във въззивното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди от незакнно наказателно преследване е справидлив.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил ПРБ на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да заплати на И. А. допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., или общо 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска до пълния му размер от 100 000 лева.
Съдът е счел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - в хипотеза на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда , при което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П РБ, която е повдигнала обвинението.
Съдът е установил, че първото наказателно производство №46/2008г. е образувано с постановление от 17.03.2008г., за престъпление по чл.357, ал.2, вр. ал.1 НК. В рамките на същото производство с постановление от 21.04.2008г. на ищеца е повдигнато и обвинение по чл.357, ал.1 НК, извършено в качеството на зам. директор на ГДБОП-МВР, свързано с разгласяването на държавна тайна. Това производство е прекратено с постановление от 15.03.2010г., поради недоказаност участието на обвиняемия в престъплението. Констатирано е също така, че с постановление от 29.05.2008г. му е повдигнато обвинение по чл.311, ал.1 НК за престъпления по чл. 311, ал.1 от НК, извършено в качеството на инспектор в „Икономическа полиция” в РПУ – Р. и по чл.387, ал.1 НК, извършено в периода от май, 1998г. до март, 2008г., което е второ наказателно производство, по което на 30.05.2008г. е изготвен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 0067/2008г. на ВС-София. Установено е също така, че с присъда от 02.10.2008г. И. е признат за виновен в извършване и на двете престъпления, като му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, а с присъда на въззивния съд ищецът е оправдан по обвинението по чл.311, ал.1 НК, като е потвърдена виновността му по чл.387, ал.1 НК, като наказателната му отговорност е заменена с административна, чрез налагане на глоба от 3 000 лв. Констатирано е, че с решение от 11.06.2009г. състав на ВКС е потвърдил въззивната присъда в оправдателната й част.
Установено е, че по повод повдигнатите обвинения ищецът е търпял мерки за неотклонение, между които: - „задържане под стража”, считано от 21.03.2008г. до 20.06.2008г., или за три месеца, след което е изменена в „парична гаранция”; мярка за неотклонение „подписка”, считано от 18.03.2008г. до 15.03.2010г., или за период от две години; - наложена му е забрана за напускане пределите на РБългария, считано от 07.04.2008г. до 01.09.2010г., или за период от две го дини и половина. С протокол за претърсване и изземване от 17.03.2008г. са му иззети ловните пушки и билет за лов, върнати му на 05.08.2010г.
При тези данни, определяйки размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, съдът е съобразил следните обстоятелства: - тежестта на повдигнатите обвинения, като по чл.311, ал.1 НК – наказанието е „лишаване от свобода до 5 години”; - по чл. 357 НК – от 5 до петнадесет години лишаване от свобода и по чл. 387 НК – от три до осем години лишаване от свобода, или все за тежки умишлени престъпления, и то по повод служебното му положение, с оглед различните длъжности, които е заемал в системата на МВР, като от 2004г. са ръководни длъжности, включително и заместник-директор на ГДБОП при Н.-МВР, считано от 03.09.2007 г.; - търпените мерки на процесуална принуда, между които най-тежката „задържане под стража” в продължение на три месеца; - високия ръководен пост, който е заемал към момента на повдигане на обвиненията, а именно зам. директор на ГДБОП при Н.-МВР, като обвиненията са в качеството му на длъжностно лице в системата на МВР, като част от тях са с оглед на високата му ръководна позиция; - публичното оповестяване на обвиненията и задържа нето под стража в многобройни публикации, довело до знанието на цялата общественост. Съдът е взел предвид и свидетелските показания установяващи сериозния психически срив, който е получил, цялостната му промяна, особено след излизането от ареста - бил е смазан, не е искал никъде да излиза, травмиран, унизен, довело до вдигане на кръвно, сърдечни проблеми, тежко изживял, че не можел да присъства на абитуриентския бал на голямата си дъщеря, притеснения за здравето на възрастните си родители и на децата, отстранен от длъжност и повече от година в невъзможност да си намери работа и е счел, че сумата от 50 000 лв. е справедливото в случая обезщетение с оглед на доказаните душевни болки и страдания. За да не уважи претенцията в по-висок размер, съдът е посочил, че отчита разумния, дори кратък спрямо обичайната продължителност на наказателните производства, продължили общо две години и половина, като съдебното производство по второто обвинение, минало на три инстанции, е приключило в рамките на една година.
Допуснато е касационно обжалване за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК,
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, която не е упражнявана само с оглед на обвинението, по отношение на което е постановено оправдателна присъда, но и с оглед воденото срещу ищеца-ответник по жалба едновременно с процесното, и друго наказателно производство, приключило с налагане на административно наказания. Съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът е понесъл наложените му ограничения, с оглед и на другото водено срещу него наказателно преследване, като не е отчел причинната връзка между всяко едно от обвиненията и причинените вреди, поради факта че водените производства касаят един и същи период от време. В случая ищецът не е доказал засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 30 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 30 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 50 000 лева.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 01.04.2016г гр.д.№5011/2015г. на АС София , в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 30 000/ тридесет хиляди/ лева до 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. И. срещу ПРБ, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 30 000/тридесет хиляди/лева до 50 000/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 08.04.2008г. до окончателното заплащане на сумата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|