Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 206   София, 07 май  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и първи април 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ...........Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Кр.КОЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 682/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Г. З. срещу въззивно решение № 5* постановено на 20.11. 2008 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 424/2008 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като е било намалено наложеното на подсъдимия наказание на осемнадесет години лишаване от свобода. С първоинстанционна присъда № 4, постановена от Софийския градски съд на 13.03.2008 г. по НОХД № 2894/2007 г., подс. Т. З. e бил признат за виновен за това, че на 08 срещу 09.02.2004 г. в гр. С., ул. Т. № 54 ет.10 ап. 48 умишлено умъртвил своята майка М по начин особено мъчителен за пострадалата, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.3 и т.6 пр.2 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 19 години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно квалифициране на деянието като убийство при липсата на умисъл за такова престъпление. Съдържа се и довод за необоснованост на фактическите изводи относно употребата на алкохол от подсъдимия и задържането му в изтрезвител, относно жестокото отнасяне с родителите си, въпреки че в конкретния случай извикал бърза помощ, като и относно неправилно кредитиране на показанията на св. К при първото разглеждане на делото. Тези доводи са обединени с твърдението за наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила. Съдържа се и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с оглед твърдението за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а е определено наказание при условията на чл. 54 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, както и алтернативно за изменение на въззивното решение с преквалифициране на деянието по чл. 124 от НК и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция служебният з. на подс. З. поддържа жалбата с изложените в нея съображения за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Не поддържа довода за нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, който касае необоснованост на въззивния акт. Поддържа и направените с жалбата искания за приложението на чл. 124 и чл. 55 от НК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 116 ал.1 т.3 и т.6 пр.2 вр. чл. 115 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 116 ал.1 т.3 и т.6 пр.2 вр. чл. 115 от НК. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. З. , съставлява престъпление, но по друг материален закон – този по чл. 124 от НК. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. З. , възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия, че не той е нанесъл побой над майка си, а тя е получила травмите, причинили смъртта й, от падане от собствен ръст. Аргументирано въззивният съд е приел, че е налице пряко доказателство, съдържащо се в показанията на св. К, както и една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Показанията на св. К, макар и променливи във времето, са годен доказателствен източник относно подлежащия на доказване факт за автора на побоя над пострадалата З. Тя е очевидец на този побой, нанесен именно от подсъдимия, което е заявила и пред свидетелите К. Проверени са твърденията на подсъдимия относно версията му, че майка му се е прибрала в инкриминирания ден с констатираните по тялото й увреждания. От показанията на нейната приятелка М. Д. се установява, че на 08.02.2004 г. Митра З. й е гостувала, била в добро здраве, движела се сама и имала само една синина на гърба, която лекувала със спирт. Съдебно-медицинската експертиза е категорична в заключението си, че травмата, която е довела до смъртта на З. , не би могла да се получи от падане от собствения й ръст.врежданията по тялото й се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и контактна повърхност. Поради тяхната разпръснатост по различни повърхности на тялото на починалата, те не биха могли да са получени едномоментно, а са резултат от множество отделни удари, каквито са юмруци, ритници и събаряне върху терена. По този начин с доказателствената задача за изясняване на авторството на деянието и на неговия конкретен механизъм първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единствено възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. З. – син на пострадалата. Не са в подкрепа на доводите на защитата за липса на доказателства за авторството на престъплението и установените по безспорен начин факти, демонстриращи последващото поведение на подсъдимия, който на сутринта е предприел действия по повикването на бърза помощ и търсенето на съдействие от съседите. Напълно аргументирано въззивният съд е приел, че такова поведение на подсъдимия сочи на евентуален умисъл към убийство на майка му, но не и на липса въобще на умисъл за това престъпление, доколкото подсъдимият е нанасял побоя над нея почти през цялата нощ, продължил е в другата стая да употребява алкохол, без да предприема каквито и да е действия по оказване на помощ на майка си и без да се интересува от нейното състояние. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия Т той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. Не е нарушен материалният закон от въззивния съд, който аргументирано е отказал преквалификацията на деянието в престъпление по чл. 124 ал.1 от НК. Доводът за неправилно приложение на закона е правен и пред първоинстанционният съд, който е изложил достатъчно на брой и убедителни аргументи за липса на основание за подвеждане на деянието по друг – по-лек престъпен състав. Категоричността на изводите за наличие на умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертното заключение по делото, констатирало многобройни удари от ритници и юмруци по главата на З. и още много такива удари в областта на гръдния й кош, тялото и краката. Многобройността на ударите, интензитетът на същите, средството, с което те са били нанасяни – ритници и юмруци, жизненоважните части на тялото, които са били обект на агресията на подсъдимия – глава и гръден кош, в който се намират органи, от които зависи човешкия живот, фактът , че побоят е нанесен над възрастна жена, лишена от възможност за бягство или самозащита, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у З. на обществената опасност на извършваното и последиците от него, с които той очевидно се е съгласявал. Нещо повече, обосновано съдебните инстанции по фактите са приели, че конкретиката на деянието и начина на осъществяването му сочат на квалифициращото обстоятелство по чл. 116 ал.1 т.6 пр.2 от НК – убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата, доколкото нараняванията са били многобройни, болезнени за нея, продължили са през цялата нощ – време, през което тя е била в съзнание и е възприемала ужаса на непрекъсващите удари на сина си по цялото тяло, без да има възможност да се защити от тях. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца или за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление.   2. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при неизяснена фактическа обстановка: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се , че по делото не са изследвани всички обстоятелства – дали подсъдимият е бил настаняван в изтрезвител, че самият той е повикал бърза помощ за майка си, както и че св. К се е отказала от първоначално дадените показания пред съда, поради което те не следва да се кредитират. Защитата на подсъдимия не се е възползвала пред втората и последна инстанция по фактите да поиска събирането на доказателства по отношение на твърдените факти, по който начин е преклудирала възможността това да бъде сторено в настоящия процес. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушено по някакъв начин негово право на защита, което той е желаел, но е бил лишен от възможността да упражни. В конкретния случай исканията за събиране на доказателства от негова страна са били удовлетворени, както и е била назначена и приета СМЕ по инициатива на съда, а доводите за непълнота на доказателствата не намират основание в закона, доколкото наличните по делото СМЕ и СПЕ са дали изчерпателен и професионален отговор на всички интересуващи защитата въпроси. На следващо място, неотносими към предмета на доказване по делото са твърденията за неизясняване на това дали подсъдимият е бил настаняван в изтрезвител, доколкото те по никакъв начин не влияят на авторството на деянието и неговия механизъм. Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с цел тяхното изясняване би могло да води до упражняване на това правомощие на касационния съд, но само ако тези обстоятелства имат някакво съществено значение за изхода на делото. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай искането е самоцелно и по естеството си цели забавено във времето правосъдие, а не изясняване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. И двете съдебни инстанции са аргументирали избора си да кредитират показанията на свидетеля – очевидец Елка Калапиш, дадени при първото разглеждане на делото пред първоинстанционният съд, а не тези пред съда при второто му разглеждане. Обосноваността на доводите на съда е подкрепена със съответните доказателства, обективирани в съдебните протоколи, поради което не е налице нарушение на което и да е процесуално правило, регламентиращо формирането на вътрешното убеждение на съда, като и на принципите на чл. 13 и чл.14 от НПК. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.   3. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира намаленият размер на наказанието от въззивния съд очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Въззивният съд е отчел всички смекчаващи отговорността на З. обстоятелства – чисто съдебно минало, демонстрирано разкаяние, обаждането на бърза помощ. Те обаче не са от характер да сочат на необходимост от приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Най - малкото при тяхната наличност съдът е счел, че следва да се наложи наказание при незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, без да е налице превес на смекчаващите такива. В още по-малка степен може да се твърди, че е налице многобройност на смекчаващите, тъй като такава не е била налице, за да бъде отчетена от съда. При обективните данни по делото, обуславящи индивидуализацията на наказанието на З. , тя не би и могла да е налице. Не могат да се игнорират лошите характеристични данни за него, дългогодишният тормоз, оказван от него върху родителите му и в частност върху жертвата на престъплението, злоупотребата с алкохол, станала повод за деянието и формирала моралния облик на дееца, продължаващия през цялата нощ побой над беззащитната възрастна жена и непрекратяването му при намесата на св. К, спрямо която също била отправена заплаха за саморазправа. С оглед на това не се констатира по делото нито превес, нито многобройност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да може той да претендира с основателност за намаляване на наказанието или определянето му под законовоопределения минимум. Наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода е справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец и по своя размер ще съдейства за постигане на целите на чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения не се констатират сочените касационни основания, поради което жалбата на подс. Т. З. следва да бъде оставена без уважение. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 529/ 20.10.2008 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 424/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.