О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 244 гр. София, 18.05.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2076 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. С. против определение №193/18.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 5549/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на въззивния съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск е правилно и го е потвърдил. Съдът е приел, че се установява от доказателствата по делото, че производството е образувано по повод постъпила искова молба, в която се твърди, че ищецът е имал сключен договор от 04.01.1994 г. с ответника за предоставянето на 4 апартамента с гаражи, а по-късно е сключено споразумение, по силата, на което ответникът е поел задължението да върне сумата от 35 000 щатски долара. С молба от 25.02.2015 г. ищецът е представил искова молба, в която е уточнил, че ответник в производството е физическото лице, посочено като ответник , изложил е същите обстоятелства за наличието на договор за прехвърляне на правото на собственост на три апартамента и три гаражни клетки, както и на споразумение, с което ответникът е поел задължението да изплати сума в размер на 35 000 щатски долара. В същата молба е уточнен и петитум да се осъди ответника да заплати сумата от 78 016 лв., главница, изчислена като равностойност на 35 000 щ.д., сумата от 50 663.45 лв., лихва за забава върху сумата от 78 016 лв. за периода от 30.12.2001 г. до подаването на исковата молба и сумата от 315 000 лв., представляваща пропуснати ползи, като разликата между стойността за три броя апартаменти и три броя гаражни клетки. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ГПК (отм) правото на иск не принадлежи на лице, което не е носител на нуждаещото се от защита право. В конкретния случай, съдът е приел, че видно от представените от ищеца доказателства (споразумителен протокол от 26.07.2001 г. и договор за кредитиране от 04.01.1994 г.) се установя, че страни по материалното правоотношение са две юридически лица, поради което е приел, че предявения иск е недопустим. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочените правни въпроси са относно придобиването на процесуалното качество на страна в процеса и разграничението между матириалноправна и процесуалноправна легитимация на страните в процеса. По този въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, относно начина на придобиването на качеството главна страна в процеса, отразена и в цитираното от касатора определение № 372/14.11.2008 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, което е основание за допускане на касационното обжалване. По частната касационна жалба, съдът приема, че същата е основателна, по следните съображения: Ищецът е изложил твърдения, въз основа на които смята, че притежава правото да иска от посочения ответник заплащането на исковите суми, като въпросът дали действително притежава материалното право и доколко искът му е основателен, е въпрос по съществото на спора. Отново по съществото на спора е и въпросът за материалноправната легимация на ответника по спора – доколко той е длъжник по мотериалното правоотношение, на което основава иска си ищеца, с оглед изложените от него обстоятелства, на които основава иска си против този ответник. Всичко това води до извод, че обсъждането на доказателствата, от които се прави извод за липсата на материално правоотношение между посочените като страни в процеса лица е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на предявения иск, като на това основание определението на въззивният съд, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото от първоинстанционния съд следва да се отмени, като делото се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия по делото. Водим от горното, състава на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №193/18.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 5549/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение №193/18.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 5549/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение от 30.10.2015 г., постановено по гр.д. .№ 6 768/10 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав. ВРЪЩА делото на СГС, за продължаване на процесуалните действия по делото. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.