Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 24.06.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …десети юни …… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря …НАТАЛИЯ ТАКЕВА ……… и на прокурора …СТЕЛИАНА АТАНАСОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 237.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. И. К. срещу решение № 1/ 06.01.2020 г. по внохд № 392/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. В нея са изложени оплаквания по трите касационни основания. При условията на алтернативност са отправени искания за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или определяне на наказанието при основанията по чл. 55 от НК. Частните обвинители и техният повереник изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също счита жалбата за неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 20/ 17.04.2019 г. по нохд № 185/2018 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 18.07.2016 г. при управление на автобус „И.“ нарушил правилото за движение по чл. 50 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. Д., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от четири години. Лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години и три месеца. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл. 343а, ал.1 б.Б, вр. чл. 343 ал.1 б.В. Намалил размера на наказанието лишаване от свобода от две години на една година, изпитателния срок по чл. 66 от НК от четири години на три години и лишаване от права- на една година. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводите, че въззивният съд неправилно е отхвърлил възражението за постановяване на присъдата от незаконен състав, не е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествието, не е допуснал изготвяне на автотехническа експертиза, която да не използва данните от него и не е уважил искането за връщане на делото на прокурора поради допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство. Касационният състав намира възраженията за несъстоятелни. Те са били поставени на вниманието на въззивната инстанция и са намерили отговор в атакуваното решение. На първо място, Върховният касационен съд не споделя тезата на защитата, че присъдата по делото е постановена от незаконен състав и въззивният съд е следвало да я отмени на това основание. Оплакването за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, мотивирано с доводите, че отказал да уважи доказателствени искания на защитата, задавал подвеждащи въпроси на свидетелите и не водил правилно съдебния протокол, е разгледано с нужното внимание от ПАС и е отхвърлено с убедителни съображения. От съдържанието на съдебните протоколи се установява, че председателят на първоинстанционния съдебен състав стриктно е спазвал процесуалните изисквания на глава 20 от НПК и не е реализирал нарушенията, визирани в жалбата. На касатора и неговия защитник са предоставени равни възможности да задават въпроси и да правят искания и възражения. По всяко искане на защитата да отвод на професионалния съдия съдът се е произнасял с мотивирано определение, в което законосъобразно е приемал, че изложените от защитата съображения за предубеденост не могат да бъдат отнесени към основанията, визирани в нормата на чл. 29 ал.2 от НПК. Според съдебната практика, от съда се изисква да не е предубеден що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, да не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществените нагласи или от какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт на база фактите, установени по време на процеса. Водейки се от посочения стандарт касационният състав, също както и въззивният, счита, че поведението на професионалния съдия по време на процеса и извършените от него процесуални действия не сочат на предубеденост. Лишено от фактическо основание е възражението за допуснато процесуално нарушение, свързано с непрочитане на обвинителния акт, тъй като съдебният протокол от заседанието на 22.06.2018 г. /л. 69/ сочи точно обратното. Доколкото в касационната жалба е маркирано, че и двете съдебни инстанции неправилно са отхвърлили искането за връщане на делото на прокурора поради несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК, касационният състав намери за законосъобразни съображенията на първата инстанция, възприети и от апелативния съд, че пороци по отношение на съдържанието на обвинителния акт не са налице. Наведените от защитата аргументи в подкрепа на претенцията за връщане на делото на прокурора касаят изцяло въпросите по съществото на делото, решени в последствие с присъдата, а не се отнасят до допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. В касационната жалба отново се възразява срещу процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието от 18.07.2016 г., който според защитата е следвало да бъде изключен от доказателствената маса. Пловдивският апелативен съд е разгледал внимателно възражението и е изложил убедителни съображения за неговата неоснователност. Както от съдържанието на протокола, така и от показанията на разпитаните поемни лица безспорно се установява, че процесуално- следственото действие е проведено в съответствие с изискванията на закона. Протоколът за оглед не само от формална страна съответства на изискванията по чл. 129 от НПК, но и самият оглед е извършен в присъствие на поемни лица, поради което не може да се приеме, че следственото действие е опорочено. Въззивният съд правилно е приел, че законът не изисква от поемните лица да извършват техническите замервания и да контролират действията на разследващия орган или на техническия помощник по фиксиране на следите от ПТП, нито да възпроизвеждат в подробности точното място на следите, предметите и превозните средства, описани в съставения протокол. Тяхното присъствие при осъществяване на следственото действие има за цел да гарантира достоверност на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията на компетентните органи и това е спазено в конкретния случай. Предвид на изложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното се убеждение, отговорил е на всички направени от жалбоподателя възражения и съдебният акт отговаря на изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК. Липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с довода, че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което деянието се явява „случайно“ по смисъла на чл. 15 от НК. Върховният касационен съд намира, че приетите от решаващата съдебна инстанция фактически положения правилно са квалифицирани като престъпление по чл. 343а ал.1 б.Б от НК. Безспорно е изяснено, че подсъдимият е спрял за няколко секунди пред знак „Стоп“, след което потеглил бавно и навлязъл в кръстовището преди да се увери, че по пътя с предимство не се движат автомобили. Той е бил длъжен да се убеди, че пътната обстановка позволява навлизането в пътя с предимство и е следвало да подходи с повишено внимание, предвид ограничената видимост вляво по посоката му на движение. Като не е изпълнил това свое задължение и не е осигурил предимство на пострадалия водач, движещ по главния път, подсъдимият е причинил пътно-транспортното произшествие. Поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, поради което то не може да бъде квалифицирано като „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. Липсват основания за оправдаване на жалбоподателя. Върховният касационен съд намира, че вида и размера на наказанието съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. Решаващите съдилища са обсъдили всички релевантни обстоятелства и са ги оценили съобразно действителното им значение за индивидуализацията на наказанието. Значителният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства са мотивирали съда да определи наказание към минимума на предвиденото в закона, като не са пренебрегнати и отегчаващите такива- данните за наложените на подс. К. административни наказания за допуснати нарушения на пътното законодателство и причинените несъставомерни увреждания на част от другите пътници в таксиметровия автомобил. Върховният касационен съд не намира наличие нито на многобройни, нито на изключителни смекчаващи отговорността на К. обстоятелства, а такива не са посочени като налични и в касационната жалба. Липсва основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/ 06.01.2020 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 392/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: