Р Е Ш Е Н И Е № 462 София 04.12.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1574 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. „В. к к на ч з с – М. и” [населено място] чрез пълномощник адв.Н. Р. от АК-Пловдив против решение № 1188 от 4.08.11г.по в.гр.дело № 607/11г.на Окръжен съд – Пловдив.С него е отменено решението по гр.дело № 9589/09г.на Районен съд –Пловдив и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено съставянето на неистински документ – договор за кредит № 148/1.06.1998г.,сключен между К. „В. с з к а на ч с „М. и”- [населено място] /сега В. к кна ч с”М. –и”/и Х. Г. И.,от И. Б. И.,подписал договора вместо И.. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск по чл.124 ал.5 ГПК. Ответникът по касация П. Н. Г. чрез пълномощник адв.И. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници Х. Г. И. и И. Б. И. считат,че жалбата е основателна. С определение № 745 от 21.06.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касаиционно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери допустимостта и правилността на въззивното решение на основание чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.дело № 188/2000г.на ПРС,3-ти гр.състав.Счел е, че претенцията е допустима с оглед прекратяване на производството по дознание № 100/06г.на 2-ро РПУ –МВР [населено място],водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.315 вр.чл.309 ал.1 НК на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК. По същество е приел,че ответникът И. И. е подписал договор за кредит № 148/1.06.98г.,сключен между К. „В. с з к на ч с„М. и”- [населено място] /сега В. к к на ч с”М. –и”/и Х. Г. И.,вместо последната-негова съпруга.Освен това е употребил документа,като го е представил в кооперацията,за да докаже съществуването на правоотношение между нея и Х. И. по договор за кредит в размер на 3 млн.стари лв,и дори е получил сумата.Според съда с тези си действия ответникът е осъществил състава на предвидено в НК престъпление – чл.309 ал.1 НК,поради което е уважил предявения от П. Н. Г. / поръчител по договора / установителен иск. Правилно въззивният съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение е допустим предвид прекратяването на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК на наказателното производство,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.315 вр.с чл.309 ал.1 НК.Този извод е в съответствие с Тълкувателно решение № 5 по тълк.дело № 5/12г.на ОСГТК.В него е прието,че в приложното поле на чл.303,ал.1, т.2, пр.1-во ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ или така наречената „материална подправка” – това е подправка на официален документ по чл. 308 НК, който визира съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл. 309 НК, предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора,че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и съответно въззивното решение е процесуално недопустимо. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Когато се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението – както обективните,така и субективните – знанието на определени факти от претендирания деец.В случая правилно въззивният съд е приел,че договорът за кредит № 148 от 1.06.98г.е неистински/неавтентичен/документ,тъй като не е подписан от кредитополучателя Х. И.,а действителния автор на подписа е нейния съпруг - И. И..Престъплението по чл.309 НК е завършено,когато документът е употребен.Употребата е налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице.Въззивният съд,като е кредитирал свидетелските показания на св.Д. Г. и Р. И.,също правилно е приел,че И. е употребил процесния документ пред кооперацията, за да обоснове получаването на сумата по договора за кредит.Обстоятелството,че договорът не е подписан от заемодателя не може да наложи други изводи,тъй като е ирелевантно за осъществяване на състава по чл.309 ал.1 НК –неистинност на писменото изявление и използването на документа,в който е материализирано. С оглед на изложеното настоящият състав приема,че не са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация П. Г. следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1188 от 4.08.11г.,постановено по в. гр.дело № 607/11г.на Окръжен съд – Пловдив. ОСЪЖДА К.”В. кк на ч с– М. и”гр.Пловдив да заплати на П. Н. Г. от [населено място] сумата 300 лв /триста/разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.