Р Е Ш Е Н И Е № 526 град София, 01 февруари 2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 441 /2010 г. Производството по делото е образувано по жалбите на защитника на подсъдимия С. Й. Ж. и гражданските ищци и частни обвинители А. П. А. и М. П. М. против решение № 90 от 18.06.2010 г. по внохд № 10/2010 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се сочи, че съдът неправилно отменил първоинстанционната присъда и прекратил производството в гражданскоосъдителната му част. Изразява се и становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната част и уважаване на гражданската претенция. В жалбата на защитата на подсъдимия / след подробни допълнения / се мотивира тезата за неправилност на въззивното решение, като се твърди, че то е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а в рамките на признаване на виновност на подсъдимия наказанието е явно несправедливо. Прокурорът пледира неоснователност на двете жалби. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в[населено място] с присъда № 146 от 09.12.2009 г. по нохд № 898/2009 г. признал подсъдимия С. Й. Ж. за виновен в това, че на 05.04.2008 г. в[населено място], област В., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умъртвил К. П. А., като смъртта му настъпила на 09.04.2008 г., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години при първоначален строг режим в затвор, зачитайки предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда С. Ж. бил осъден да заплати на М. П. М. и А. П. А. обезщетения за неимуществени вреди от по 20 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски. Апелативният съд в[населено място] с решение № 90 от 18.06.201о г. по внохд № 10/20110 г. изменил първоинстанционната присъда само в гражданскоосъдителната част, като отменил / отхвърлил / присъдените обезщетения, лихви и разноски и прекратил производството по гражданските искове. В останалата част присъдата била потвърдена. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители А. П. А. и М. П. М. Жалбоподателите са брат и сестра на починалия К. П. А. и негови единствени наследници. Според съдебния състав на Окръжния съд в[населено място] по нохд № 1166/2008 г. и солидаризиралия се с него съдебен състав по нохд № 898/2009 г. за тях възникнало правото да участват в наказателното производство като частни обвинители и граждански ищци, тъй като понесли неимуществени вреди от смъртта на К. П. и са призовани да го наследят. Въззивният съд /макар и с крайно пестеливи мотиви/ правилно коригирал това незаконосъобразно процесуално действие на съда, позовавайки се на. обвързващите разпоредби на постановленията на ВС / ППВС № 4 от 1961 г., ППВС №5 от 1969 г., ППВС №2 от 1984 г / и базираната върху тях непротиворечива съдебна практика относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Както е добре известно, обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 от ЗЗД, се определя от принципа на справедливостта и в случаите на причинена смърт е насочено да възмезди душевните страдания на най-близките на пострадалия лица - неговите родители, деца и съпруг /а/ , както и лицата, установили същите отношения - фактически съжители или отглеждано, но още неосиновено дете. Задължителната съдебна практика ограничава кръга на правоимащите и не включва в него братята и сестрите, независимо от претърпените от тях неимуществени вреди поради загубата на близък роднина. Аргументът на първостепенния съд, че жалбоподателите са единствени наследници, е неотносим към преценката дали те са носители на правото на обезщетение за неимуществени вреди. Така заявената претенция черпи основание от института на непозволеното увреждане и не е свързана с правото на наследяване. Ето защо въззивният съд законосъобразно е отменил присъдата на първата инстанция в гражданскоосъдителната й част и е прекратил производството относно предявените граждански искове. По жалбата на защитника на подсъдимия С. Й. Ж. Основният акцент в жалбата е поставен върху описание на серия от процесуални нарушения, за които се поддържа , че са накърнили правото на защита на подсъдимия и са опорочили формираната доказателствена съвкупност. На първо място се изтъква неправилното конституиране на частни обвинители и граждански ищци и тяхното участие в съдебното производство. Настоящият състав по-горе изрази становище, което съвпада с твърдението на жалбоподателя, че А. П. А. и М. П. М. неправилно са получили процесуално качество на страна в наказателното производство. Последиците от нарушението обаче са отстранени от въззивната инстанция чрез изменение на присъдата в гражданскоосъдителната част. Несъмнено допуснато е процесуално нарушение, но то не е от категорията на съществените и в конкретния случай не е ограничило правото на защита на подсъдимия. Частният обвинител участва в съдебното производство паралелно с държавното обвинение и макар да е самостоятелен субект на процеса процесуалната му функция е акцесорна. Подкрепата, която обвинението е получило чрез конституирането на брата и сестрата на пострадалия като частни обвинители и граждански ищци , не е надхвърлила параметрите на проявената от прокурора активност и не е засегнала процесуалните права на подсъдимия. Въззивният съд е изложил съображения за недопустимостта на конституирането им и не е разгледал подадената от тях жалба срещу първоинстанционната присъда. Жалбоподателят не се ангажира с посочването на конкретни процесуални действия във вреда на подсъдимия, обусловени единствено от участието на частните обвинители , а такива не се откриват и при проследяване на предходните съдебни производства. Ето защо допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение при конституиране на страните по делото не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. На следващо място не могат да бъдат споделени твърденията на защитата, че подсъдимият С. Ж. е признат за виновен извън параметрите на предявеното му обвинение. Спецификата на инкриминираната дейност отдалечила във времето действията на подсъдимия от настъпилия общественоопасен резултат, което довело и до атакуваната в касационната жалба формулировка на диспозитива на присъдата. Подсъдимият е осъден за действия, извършени на 05.04.2008 г.и насочени към умъртвяването на К. П., починал четири дни по-късно – на 09.04.2008 г. Тази редакция напълно съответства на параметрите на обвинението и не оставя място за съмнение във волята на решаващия състав. Обвиняемият не е бил поставен в ситуация на неведение за времето на престъплението, в което е обвинен, а съдът не е засегнал правото му на защита с уточнението,че смъртта на пострадалия настъпила на 09.04.2008 г. – дата, посочена прочее по същия недвусмислен начин в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предходните инстанции не са нарушили закона , осъждайки подсъдимия по непредявено обвинение, тъй като останалите доводи на защитата в подкрепа на това оплакване са базирани на игра на думи и некоректно тълкуване на обжалвания съдебен акт в търсене на несъществуващи логически парадокси. Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушаване правото на подсъдимия и защитата му за участие в наказателното производство. Вярна е констатацията , че в протокола от съдебното заседание, проведено на 09.12.2009 г. пред Окръжния съд, не е отразено лично участие на С. Ж. в съдебните прения.Този факт разкрива нарушение на процедурата, което би могло да се интерпретира като съществено нарушение , но в друг процесуален контекст Вж.С. П. ,Наказателен процес на РБ ,Н. и изкуство, С. ,1979 г- стр.646. От внимателния прочит на протоколите от съдебното производство пред двете предходни инстанции става ясно, че подсъдимият лично участвал в процеса и бил защитаван от двама адвокати. В цитираното в касационната жалба съдебно заседание той дал подробни обяснения по обвинението, защитниците му пледирали след даване ход на пренията, а преди постановяването на присъдата подсъдимият в правото си на последна дума изразил своето отношение си към обвинението. Тези данни не подкрепят оплакването на касатора, че С. Ж. бил лишен от възможност да реализира правото си на защита по своя преценка.Очевидно е, че съдебният състав откликвал през цялото времетраене на процеса на избраната от подсъдимия позиция,а тя не може да се приеме за резултат от неинформираност предвид активната договорна защита. Несъмнено всеки от етапите на съдебното производство има своето процесуално значение, което изключва тяхната взаимозаменяемост и компенсиране, но формата и начинът на участие на подсъдимия в тях е израз на диспозитивния характер на правото на защита.Важно в конкретния казус е, че няма данни за неправомерно ограничаване на правото на подсъдимия лично да се обърне към съда в етапа на съдебните прения– в протокола не са отразени отклонени от съдебния състав искания както на Ж., така и на неговите адвокати в тази насока. При пълно съвпадение между адвокатските пледоарии и становището на подсъдимия напълно обяснимо е той да се въздържи от допълнително изложение, както е направил пред въззивната инстанция в съдебното заседание на 04.06.2010 г. Окръжният съд в[населено място] търпи упрек за пропуска да запише изрично в протокола становището на подсъдимия за участие в съдебните прения , но това нарушение не може да се отнесе към категорията на съществените отстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановения съдебен акт. Подобен резултат не следва и от оплакването,че въззивният съд е приложил ред за съдебни прения, който противоречи на чл.333 ,ал.1, във вр. с чл. 291, ал.2 от НПК. От протокола за съдебното заседание , проведено на 04.06.2010 г., личи , че страните са вземали думата няколкократно, но защитата /адв.Ж.Ж./ и подсъдимият все пак са били последните оратори. Като подчертава , че редът по чл. 291, ал.2 от НПК , приложим във въззивното производство съгласно чл. 333, ал.1 от НПК, е важна гаранция за правото на подсъдимия да се изказва последен, настоящият съдебен състав не съзира данни за неговото съществено нарушаване в конкретния казус. Не могат да се квалифицират като съществени и процесуалните нарушения, допуснати от първостепенния съд, при прочитане на показанията на свидетелите К. Я. и Й. Ж. пред дознател на досъдебното производство. И тук окръжният съд действал непрецизно и по своя инициатива разширил обхвата на показанията на свидетелите, които прокурорът и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поискали да бъдат прочетени. Така наред с показанията пред предшестващия съдебен състав съдът включил и тези , дадени пред орган от досъдебното производство, без да са били налице необходимите съгласия на страните съгласно чл. 281, ал.3 от НПК / ред. ДВ , бр.86/2005 г./. Нарушението е неотстранимо, тъй като след измененията на чл. 281 от НПК /ДВ,бр.32 от 2010 г./ вече съществува нов процесуален стандарт за прочитане на показанията на свидетел, допускащ / вж.чл. 281, ал.4 от НПК/ следваната от окръжния съд процедура по отношение на показанията на свидетелите Я. и Ж.. Настоящият съдебен състав не споделя обвинението на жалбоподателя за липса на мотиви във въззивното решение относно експертния анализ за причините и условията за настъпване на смъртта на пострадалия. Апелативният съд назначил допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза, очевидно съгласявайки се със защитата, че експертното заключение пред първата инстанция не е достатъчно пълно и ясно. След изслушване на вещите лица този доказателствен проблем бил разрешен. В мотивите на обжалваното решение /л.101 и л.102 от досието на въззивното дело/ достатъчно разбираемо е обосновано становището на съдебния състав по спорния според касатора въпрос за чернодробното заболяване на К. А. като фактор, допринесъл за настъпване на смъртта му. Въззивният съд констатирал категоричност и обоснованост на заключението на тройната експертиза, което определя като причина за смъртта усложненията на травматичните увреждания, а не съществуващите хронични заболявания на пострадалия , включително чернодробната цироза. Прочее, по този съществен за делото въпрос не е установена диаметрална противоположност в експертните становища. Напротив , те съвпадат относно основния извод за травматичната причина на смъртта. Заслужава да се отбележи също така, че изготвилият първата експертиза д-р Д. Г. участвал и в състава на допълнителната тройна експертиза и подкрепил по несъмнен начин нейните изводи. Ето защо касационната проверка показва, че въззивният съд е изяснил причината за смъртта на К. А. при точно спазване на процесуалните правила без да се отклонява от изискванията за обективност, пълнота и всестранност на изследването. Не намира подкрепа в съдържанието на атакуваното решение и аргумента за липса на мотиви за основанията , поради които въззивната инстанция отхвърля доводите на защитата за извършване на инкриминираното деяние в условия на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида. Предходната инстанция не е пренебрегнала коментара на тази квалификация, но не е намерила основания да я възприеме. В основата на разсъжденията на съда стои заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според което в момента на деянието подсъдимият не се намирал в състояние на физиологичен или патологичен афект. Вещите лица обсъдили при изследването предоставените им материали от досъдебната фаза и изслушали свидетелите в хода на съдебното следствие пред окръжния съд. Те изрично изключили възможността псувнята на майка да е довела подсъдимия до състояние на афект. Неоснователно е твърдението на защитата, че вещите лица не са имали предвид обясненията на подсъдимия пред окръжния съд относно реакцията му на оскърбителните думи на пострадалия. Вещите лица ползвали обясненията на подсъдимия пред съдия в досъдебната фаза, съдържащи същите факти , които той съобщил по-късно и пред първостепенния съдебен състав. От разпита на експертите на 04.11.2009 г.личи, че те са обсъдили тези факти и са приели,че псуването на майка е сериозен афектогенен дразнител, но той не е отключил физиологичен афект. Доказана по делото е повишената раздразнителност на подсъдимия, но тя според вещите лица не е ограничила възможността му да осъзнава естеството на своето поведение и да ръководи постъпките си. Съдът процесуално точно възприел експертното заключение, тъй като то кореспондира с установените по делото факти, включително с изброените в касационната жалба данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на сина му - св.Й. Ж. относно отправената обида. Текстът на въззивното решение на стр.103 и стр.104 отхвърля и довода на касатора за липса на мотиви срещу искането за квалифициране на инкриминираната дейност по чл. 124 от НК. Двете предходни инстанции са се занимали с това възражение . Въззивният съд споделил становището на първостепенния съд относно квалификацията на инкриминираната дейност и без да го повтаря изложил в негова подкрепа допълнителни аргументи. Всички изброени в жалбата обстоятелства относно хронологията на побоя върху К. А. са намерили място в проверявания съдебен акт, но за разлика от жалбоподателя съдът ги е обсъдил наред с данните за насоката , броя и силата на ударите , които подсъдимият нанесъл на жертвата, с местата на наранявания и продължителността на насилието.Чрез този комплексен подход съдът стигнал до правните изводи за евентуален умисъл за убийство и отхвърлил хипотезата за умишлена телесна повреда , довела до причиняване на смърт по непредпазливост.Фактическата обстановка по делото разкрива, че подсъдимият причинил на пострадалия комбинирана травма гърди – корем с разкъсване на черния дроб чрез множество удари с ръце и крака в жизненоважни области – глава, гърди и корем, нанесени със значителна сила. При побоя подсъдимият счупил челюстта на А., четири ребра, лявото рогче на щитовидния хрущял и го оставил да лежи на земята. Непосредствено след инцидента пострадалият охкал и плюел кръв, а лицето му било подуто.Преценени на плоскостта на умисъла тези данни са довели въззивния съд до извода , че подсъдимият не целял да умъртви К. А., а да му причини болка чрез телесни повреди, но е допускал, че те могат да доведат до смъртта му. Интензивността на насилието, обусловена от многобройните и силни юмручни удари и ритници, ориентирани към уязвими части на тялото, изключва версията на подсъдимия, че е действал непредпазливо по отношение на смъртта на пострадалия. Не намира доказателствена подкрепа твърдението на защитата , че С. Ж. не е имал осезаеми знаци за състояние на пострадалия, което застрашава живота му.Подсъдимият разполагал с достатъчен за вменяемо лице ментален потенциал да възприеме смазаното лице на А. и падането му на земята, но продължил да го рита и чупи костите му. Така той демонстрирал своето безразличие към допускания съставомерен резултат - смъртта на пострадалия, а това доказва правилността на изводите на съда относно субективната страна на престъплението. Въззивната инстанцият не е нарушила материалния закон, отхвърляйки искането на защитата за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал.2 от НК / по-горе бяха изложени съображения относно правната несъстоятелност на хипотезата за извършване на деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия./ Не са убедителни и аргументите на защитата срещу квалификацията на убийтството като извършено с особена жестокост. Обстоятелствата по делото показват, че обхванат от ярост и ожесточение подсъдимият пребил до смърт съседа си К. А. чрез множество удари и душене. Агресията, която той проявил е така неадекватна на междусъседския конфликт, предшестващ деянието, че съдът законосъобразно е потърсил нейното обяснение в характеровите особеност на подсъдимия, изявени в изпълнителното деяние, очертаващи го като жесток човек. Касационната жалба е основателна единствено в частта, с която се оспорва квалифицирането на деянието по чл. 116 , т.6, пр.2 от НК като извършено по особено мъчителен за убития начин.Това, което отличава обикновеното умишлено убийство от убийството, извършено по особено мъчителен за убития начин са изключителните физически и психически страдания на жертвата. Няма данни за подобни изводи в конкретния казус. Въпреки жестокия побой К. А. успял да се изправи , да потърси помощ и да получи медицински грижи, които отложили, макар и само с четири дни смъртта му. Изпитаните от него болки и страдания по тази причина нямат изключителен характер и са твърде далече от състоянието на съзнавана агония и ужас от неизбежно настъпващата смърт. Не е налице квалифициращият признак на чл. 116, т.6 , пр.2 от НК, което налага изменение на присъдата на основание чл.354,ал.1,т.3 и ал.2, т.2 от НПК. Променената квалификация не мотивира настоящия състав за корекция на наложеното наказание. Определената санкция седемнадесет години лишаване от свобода не става явно несправедлива след отпадане на един от квалифициращите престъплението признаци.Некоректно се твърди в жалбата , че съдът не е взел предвид поведението на пострадалия за възникване на инцидента.То е обсъдено още от първата инстанция при издирване на подбудите за престъплението. Съдът правилно заключил, че мотивите за действията на подсъдимия са несъпоставими като степен на укоримост с щетите, които овцете на подсъдимия причинили в двора му.Срещу този извод не може да има разумни възражения. Чистото съдебно минало, добрата характеристика по месторабота и лошо здравословно състояние са довели до избор на най-леката по вид санкция, предвидена от законодателя. Размерът на лишаване от свобода е близо до средния и прави постижими целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на генералната превенция. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,т.1 и т.3 и ал.2,т.2 във вр. с чл. 348 ,ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 90 от 18.06.2010 г. по внохд № 10/2010 г. на Варненския апелативен съд, като признава подсъдимия С. Й. Ж. за невинен и го оправдава по обвинението по чл. 116 , ал.1 , т.6 , пр.2 от НК за извършване на убийството на К. П. А. по особено мъчителен за убития начин. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.