5 Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 25 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря.............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора......................Мария МИХАЙЛОВА................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 616 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. П. В. за възобновяване на нохд № 108/00г., по описа на районен съд гр.Севлиево. Изтъква се, че наказателното производство срещу осъдения е водено задочно в досъдебната и съдебната му фаза, което е нарушило правото му на защита. Задочното осъждане било отразено и в издадената Европейска заповед за арест (ЕЗА), въз основа на която В. бил предаден на българските власти за изпълнение на наложеното му наказание по влязла в сила присъда. Настоява се за възобновяване на производството и отмяна на присъдата. Алтернативно се предлага присъдата да се измени с намаляване на наказанието до минималния, предвиден от закона размер, с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Пред касационния съд искането се поддържа от защитника на осъдения В. – адв. С. със същите съображения и искане. Прокурорът от ВКП дава становище, че искането е основателно, тъй като са налице основанията на чл.423, ал.5 от НПК за възобновяване на производството. Осъденият В. поддържа заявеното в жалбата. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 10 от 19.01.2001г., постановена по нохд 108/2000г. на Районен съд гр.Севлиево, М. В. бил признат за виновен в това, че на 23.03. и 24.03.2000г. в [населено място] от апартамент в[жк], [жилищен адрес] чрез използване на техническо средство /ключ/ извършил кражба на вещи, собственост на Р. В. К. на обща стойност 525 лв., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и чл.54 от НК му било наложено наказание от една година „лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието било отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Искането е подадено в срока по чл.423, ал.1 от НК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Срещу М. В. било започнато досъдебно производство №166/00г. на РПУ [населено място]. С протокол от 30.04.2000г. бил проведен разпит на В. като уличено лице в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр с чл.28, ал.1 от НК. Въз основа на внесен обвинителен акт по същото обвинение било образувано нохд № 108/00 г. на РС Севлиево. Разглеждането на делото и постановяването на присъдата са извършени в отсъствие на подсъдимия В.. С влязла в сила присъда от 13.07.2006г., постановена по нохд № 54/03г. на РС Лом, М. В. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и осъден на две години „лишаване от свобода”. С тази присъда на основание чл.68, ал.1 от НК била приведена в изпълнение и влязлата в сила присъда на РС Севлиево. За изпълнение на наложените наказания по двете присъди била издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от прокуратурата в гр.Бяла Слатина от 20.11.2009г. В раздел „d” на заповедта било отразено, че присъдите са постановени задочно, като няма данни дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него. От кореспонденцията между издателя на заповедта - прокуратурата в гр.Бяла Слатина, Министерство на правосъдието и ВКП се установява, че са били изискани допълнителни гаранции от изпълняващата страна – П., относно възможността осъденият да иска повторно разглеждане на делото в негово присъствие, включително и при постановяване на решението. С писмо ДП - 7/2006г. от 19.10.2010г. на РП гр.Бяла Слатина бил даден отговор, че на осъденото лице ще бъде дадена възможност да направи искане за повторно разглеждане на делото, каквито гаранции се съдържат в чл.423, ал.5 от НПК. Дадените от страна на ВКП на Република България гаранции относно възможността за преразглеждане на делото са били приети за достатъчни и съответно отразени в решението на Апелативния съд в Лисабон, П. от 08.02.2011г. за екстрадиране на осъдения В.. Така установените от фактическа страна обстоятелства сочат на наличие на предпоставките по чл.423, ал.5 от НПК за възобновяване на производството по нохд № 108/00г. на РС гр.Севлиево, което следва да започне от стадия на съдебното производство, когато е започнало задочното разглеждане. В изпълнение на задължението си, произтичащо от нормата на чл.423, ал.4 от НПК, ВКС намери, че следва да вземе по отношение на В. мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв. За определянето на тази мярка за неотклонение касационната инстанция взе предвид обстоятелството, че положението на подсъдимия не може да бъде влошавано с оглед стадия от който следва да започне производството от една страна, а от друга, че В. не е свързан трайно с определено населено място. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.l, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязла в сила присъда № 10 от 19.01.2001г., постановена по нохд 108/2000г. на Районен съд Севлиево. ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Севлиево за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. ВЗЕМА по отношение на М. П. В. с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв., като на основание чл.64, ал.4 от НПК определя десет дневен срок за внасянето й. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :