Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 70 С., 21.04. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5100 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. В. Т. от [населено място], чрез назначения й особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. З. З. от АК-Х., против въззивно решение № 195 от 30.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 237 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 78 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 1227/2013 г. на Хасковския районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД и Г. В. Т. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място], сумата от 9 600 лв., представляваща неизплатени вноски по сключения между страните договор за заем от 10.05.2008 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава върху главницата в размер на 371,59 лв., като са присъдени и направените по делото разноски. Поддържа се неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна. В писмена молба вх. № 3208 от 17.03.2015 г. адв. З. поддържа касационната жалба и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 20 от 06.01.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно - следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство, в случаите, при които страната е защитавана от назначен от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице и в тази връзка за приложението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, съгласно който до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Въпросът е поставен, тъй като въззивният съд е отказал да приеме представено от особения представител на касаторката-въззивник адв. З. писмено доказателство – писмено обяснение на И. Т. И. от 24.01.2012 г. като пълномощник на [фирма] и [фирма] [населено място] до НАП-Х., съдържащо извънсъдебно признание, че дружествата не са давали парични средства на посочените длъжници в ипотеките, където за ищцовото дружество С. Г. 2”Е. под № 2 е посочена ответницата Г. В. Т., поради настъпила процесуална преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК и непредставени убедителни доказателства, от които да може да бъде направен изводът, че въззивницата е узнала за това доказателство след приключване на производството пред първата инстанция. Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т.ч. и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство, поради което искането за събиране на доказателства за новоузнато от страната извънсъдебно признание на насрещната страна, следва да бъде допуснато от въззивния съд и ценено при условията на чл. 175 ГПК наред с всички доказателства по делото. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховния касационен съд с решение № 358 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 1381/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК със задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая ищцовото дружество е доказало при условията на пълно, пряко и главно доказване, че между страните е бил сключен договор за заем, обективиран в представения по делото договор за учредяване на договорна ипотека с н.а. № 183, т. ІІ, рег. № 5270, д. № 347/2008 г. от 10.05.2008 г., съгласно който ответницата е получила в заем от ищцовото дружество сумата от 9 600 лв. в брой, със задължение да я върне на пет равни вноски от по 600 лв., което тя не е сторила в уговорените срокове, поради което е била осъдена да заплати сумата по главницата в размер на 9 600 лв., както и мораторна лихва в размер на 371,59 лв. В. решение е неправилно. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК е основателно. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е оставил без уважение искането на особения представител на въззивницата адв. З. за приемане като доказателство по делото при условията на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК на обяснение на И. Т. И. от 24.01.2012 г. като пълномощник на ищцовото дружество С. Г. 2”Е. до НАП-Х., съдържащо извънсъдебно признание, че дружеството не е давало парични средства на посочените длъжници в ипотеките, където за С. Г. 2”Е. под № 2 е посочена ответницата Г. В. Т., поради настъпила процесуална преклузия по чл. 266, ал. 1 ГПК и непредставени убедителни доказателства, от които да може да бъде направен изводът, че въззивницата е узнала за това доказателство след приключване на производството пред първата инстанция. Отказът на въззивния съд да приеме това доказателство, съдържащо извънсъдебно признание от ищцовата страна за „фиктивност на договорните ипотеки” е от значение за изхода на делото, същото е представено във въззивното производство от пълномощника на ответницата адв. З., назначена й от съда за особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице, т.е. в случая това доказателство е своевременно представено, поради което е налице съществено процесуално нарушение на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, отразило се и на крайния извод на съда за основателност на предявените искове. В случая съдът е лишил жалбоподателката от възможността да представи доказателства за новоузнато от нея извънсъдебно признание на насрещната страна, което е от значение за изхода на делото и следва да бъде ценено ведно с всички доказателства по делото съобразно чл. 175 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни указанията за извършване на следващите се процесуални действия, описани по-горе. Направените разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 195 от 30.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 237 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: