Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 18 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 419/ 2015 година Производството е образувано по исканe на осъдения Д. И. за изменение на присъда от 14.02.2014г., постановена по нохд №20102/2011г. на Районен съд-София и потвърдена с възивно решение №109 от 28.01.2015г. на Софийски градски съд, по предвидения в чл.419 - чл.425 от НПК ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложеното на осъденото лице наказание. В съдебно заседание на 12.05.2015г., Д. И. се представлява от служебен защитник, който пледира за намаляване на санкцията. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 14.02.2014г., обявена по нохд №20102/2011г., Софийски РС е признал Д. Д. И., за виновен в това, че на 03.12.2009 година, в [населено място], от стълбищната площадка на ет./етаж/ в[жк], [жилищен адрес] в съучастие с В. П. В., в качеството на съизвършител, отнел чужда движима вещ – велосипед „RAM HT 2”, с номер на рамата /номер/, на стойност 840 лева, от владението на Г. Д. Г., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което на основание чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон го осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК за тригодишен изпитателен срок. В съответствие с изискванията на чл.25, вр.чл.23 от НК на Д. И. е определено едно общо най-тежко наказание по нохд №11450/2009г. и нохд №20102/2011г. на Софийски РС - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за ТРИГОДИШЕН срок. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, след обявяване на решение №109/ 28.01.2015г. на Софийски градски съд, по внохд №5410/2014г., с което е първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Искането на осъденото лице е неоснователно. Правилно първостепенният съд и въззивната инстанция, базирайки се на възприетата по наказателното дело фактология, при съблюдаване на тежестта на инкриминираното престъпление, на личната опасност на неговия извършител и на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, са лимитирали санкционните последици за Д. И., в обсега на нормативния регламент на чл.54 от НК. При индивидуализация на наложеното на осъдения наказание - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК, съдебните инстанции са обсъдили очертаващата облика на престъплението конкретика, сочеща на времето, мястото, начина на извършване /характеризиращ се с предварителна подготовка, съпричастност на повече лица и последващо разпореждане с вещта/, предмета на посегателство и неговите стойностни параметри, причинените вреди и възстановяването им чрез доброволното предаване на откраднатото колело на Г. Г. от свидетеля И. Г.; и отчели регистрираната в официалната статистика честота на престъпните деяния против собствеността, индицираща на висока степен на обществена опасност на инкриминираната усложнена неправомерна дейност. Обосноваващи санкцията са и доказателствата за личността на осъдения Отдадено е необходимото внимание на установените от приобщения писмен материал факти за младежката възраст на Д. И., социалния му и трудов статус; и професионално интерпретирани съдържимите се приложеното свидетелство за съдимост данни за постановените и влезли в сила съдебни актове по нохд №15984/2006г. и нохд №11450/2009г. на Софийски РС, с които на основание чл.325, ал.1, вр.чл.78а от НК лицето е освободено от наказателна отговорност, с определяне на административно наказание обществено порицание и санкционирано за осъществено в реална съвкупност с престъплението по разглежданото дело посегателство по чл.170, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, с прилагане на института на условното осъждане, като последните са ценени с юридически усет в контекста на специалната превенция, предпоставяща адекватни на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкционни последици. Визираните обстоятелства, правнозначими за наказателната отговорност, формират заключение, че отмерената от решаващия орган санкция на Д. И. - лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при условията на чл.66 от НК, за инкриминираното престъпно деяние по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, не компрометира критериите за справедливост и кореспондира с предвидените в чл.36 от НК цели. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав, намира за неоснователно искането на осъденото лице, за ревизия на атакувания и влязъл в сила акт в санкционната част, чрез намаляване на наложеното наказание. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. за изменение на присъда от 14.02.2014г., обявена по нохд №20102/2011г. на РС-София и потвърдена с решение №109 от 28.01.2015г. на Софийски градски съд, по внохд №5410/2014г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.