Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр.С., 26.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1636 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А. срещу решение №.454/20.01.17 на СГС, ІVВс., по г.д.№.8216/16 в означената като обжалваема част – с която е потвърдено решение от 25.03.16 по г.д.№.23787/15 на СРС, 55с., в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу С. Г. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Ответната страна С. М. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.774/9.11.17 е допуснато касационно обжалване поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо, доколкото е налице произнасяне извън заявената претенция. С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди поради липса на противоправно поведение на ответника. Преди да постанови решението си, въззивната инстанция е оставила без движение исковата молба с указания за уточнението й – приемайки, че ищецът не е уточнил поотделно размера на всяко от претендираните вземания в рамките на общо предявената сума от 8000лв., респективно че не е конкретизирал съответен период. С молба вх.№.98928/22.07.16 А.А. е уточнил как се разпределя общо претендираната от него сума 8000лв. – посочил е, че периодът, през който му е удържана ежемесечно сумата 80лв. от трудовото възнаграждение, е 1.10.13-9.11.14 /13м./-като общо удържаната сума е 1040лв.; за неполучени обезщетения за безработища се претендират за 6м. по 600лв.– общо 3600лв.; за неплатени осигуровки и други вноски от работодателя 13м. по 200лв. месечно – 2600лв.; неимуществените вреди, които са му нанесени, оценява в размер на 760лв. При тези данни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо. Настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенция за неимуществени вреди над 760лв. до 8000лв. е недопустимо. С първоначалната искова молба е поискано осъждане на ответника да плати общо 8000лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от негово противоправно поведение. С оглед извършеното уточняване на общопретендираната сума 8000лв. по пера – за имуществени вреди /по видове/ и неимуществени вреди, ищецът изрично е определил рамките, в които търси защита по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – 760лв. Именно по отношение на тази претенция и в този размер /760лв./, с оглед принципа на диспозитивното начало, би могъл да се произнася съдът. За сумата над 760лв. до 8000лв. разглеждането и отсъждането е извън рамките на предмета на спора - заявената от ищеца претенция и търсената защита – поради което е недопустимо. Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 760лв. до 8000лв., както и самото решение на СРС в тази част – трябва да се обезсили. В останалата – допустима част – с която е потвърдено решението на СРС за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 760лв. - спорът не подлежи на касационна проверка. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.45 ЗЗД с цена 760лв.– която е под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване - респективно определението по чл.288 ГПК - №.774/9.11.17-в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в гореописаната част, следва да се отмени на основание чл.253 ГПК и в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски пред касационната инстанция - 500лв. за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №.454/20.01.17 на СГС, ІVВс., по г.д.№.8216/16 В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 25.03.16 по г.д.№.23787/15 на СРС, 55с., за отхвърляне на предявения от А. И. А. срещу С. Г. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата над 760лв. до 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и решение от 25.03.16 по г.д.№.23787/15 на СРС, 55с., в гореописаната му част за сумата над 760лв. до 8000лв., като недопустимо. ОТМЕНЯ определение №.774/9.11.17/9.11.17 по г.д.№.1636/17 на ВКС, ІІІ ГО, В ЧАСТТА, с която е допуснато касационно обжалване на решение №.454/20.01.17 на СГС, ІVВс., по г.д.№.8216/16 В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 25.03.16 по г.д.№.23787/15 на СРС, 55с., за отхвърляне на предявения от А. И. А. срещу С. Г. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 760лв. обезщетение за неимуществени вреди. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. И. А. срещу решение №.454/20.01.17 на СГС, ІVВс., по г.д.№.8216/16 В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 25.03.16 по г.д.№.23787/15 на СРС, 55с. за отхвърляне на предявения от А. И. А. срещу С. Г. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на 760лв. обезщетение за неимуществени вреди като недопустима. ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН [ЕГН], да плати на С. Г. М., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му; в останалата му част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: