9 Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 16 април 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 70/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Д. М. А. срещу решение № 158/25.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 244/2019 г. от Апелативен съд – Варна. В касационната жалба присъства позоваване на съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. По делото е постъпила и писмена защита, изготвена лично от подсъдимия А., в която се доразвиват възраженията и доводите на оспорването. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се изтъкват редица „грешки”, като се твърди, че показанията на свидетелите, приети за достоверни от предходните инстанции, не са проверени съгласно изискванията на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Оспорва се оценката за достоверност на показанията на свидетелката В. К.. Твърди се, че данните, изложени от нея в двете фази на процеса по съществения факт – дали е имало уговорка за лихва по предоставените й от подсъдимия заеми, са противоречиви. Отбелязва се и допуснат процесуален порок по отношение показанията на свидетелката Д. С., която не е разпитвана в хода на съдебното производство, проведено при повторното разглеждане на делото от окръжния съд. Изтъква се още, че свидетелят С. не е разпитван по делото, поради което не е проведена ефективна доказателствена дейност. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК се твърди, че при допуснатите многобройни процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е следвала да постанови своя съдебен акт в унисон с правомощията си по чл. 334, т. 1 от НПК. Заявява се и необсъждане на конкретни писмени данни по делото. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неправилно осъждане на подсъдимия при липсата на доказателства за извършеното престъпление. В заключение се иска да се отмени въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, алтернативно оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание подсъдимият Д. А. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Поднесените аргументи в жалбата в едната си част се отнасят до обсъждане на конкретни доказателствени материали и имат отношение към обосноваността на съдебния акт, която както е известно, не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. С оглед правомощията на касационната инстанция оплакванията, поддържани във връзка с доказателствената дейност на решаващия съд, се ограничава до спазването на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е подкрепено с доводи, че въззивният съд не е упражнил правомощието си по чл. 334, т. 1 от НПК. „Нарушението на материалния закон” има свое съдържание и така поддържаното оспорване изобщо не може да се свърже с него. ІІ. За да се даде отговор на поддържаните в касационната жалба доводи, се налага да се проследи процесуалното развитие на производството, доколкото част от възраженията обхващат и претенции за незаконосъобразно приобщаване и оценка на част от доказателствените материали. С присъда № 6/08.03.2018 г., постановена по НОХД № 142/2017 г. от Окръжен съд – Шумен, подсъдимият Д. А. е признат за виновен и осъден за извършено в периода от началото на 2006 г. до 17.12.2013 г. престъпление по чл. 252, ал. 2 от НПК, за което при условията на чл. 55 от НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Съдебното производство е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът одобрил изразеното съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, а само на Х. Д., В. К., Д. С., А. С., З. З. и Х. А.. По жалба на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 138/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 137/16.07.2018 г. присъдата е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Съдебното производство по образуваното НОХД № 246/2018г. е било прекратено на основание чл. 249, ал. 2 от НПК и делото е върнато на прокурора. Внесен е обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 439/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Производството е протекло отново по реда на глава двадесет и седма от НПК, хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, след като съдът одобрил изразеното съгласие на подсъдимия и защитата му да не се провежда разпит на изрично изброените свидетели, между които е и Д. М. С. (виж, с.з.07.01.2019 г.,л. 38 от НОХД № 439/2018 г.). С присъда № 8/24.04.2019 г., постановена по това дело, подсъдимият А. е бил признат за виновен и осъден за извършено в периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. престъпление по чл. 252, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. Подсъдимият А. е бил оправдан за част от периода и за няколко от вменените му с обвинителния акт случаи, както и че деянието е извършено по чл. 252, ал. 2 от НК. Присъдата е обжалвана от подсъдимия А. пред Апелативния съд – Варна. С атакуваното сега решение, постановено по ВНОХД № 244/2019 г., присъдата е изменена, като на основание чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК е приложен закон за същото престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, извършено в периода 21.03.2008 г. до края на 2011 г., по отношение на предоставените заеми срещу лихва на В. К., Х. Д., Д. С., П. Д., П. Г. и А. С.. Подсъдимият А. е бил оправдан на основание чл. 304 от НПК по обвинението за времето на престъплението от началото на 2008 г. до 31.03.2018 г. и след края на 2011 г. до 17.12.2013 г., за инкриминираните заеми на лицата Д. Ж., С. Ч., Б. Б., А. Д., Й. И., за получени неправомерни доходи в размер на 3 621, 77 лв. и причинени вреди 2313,63 лева. Извършена е корекция и в наложеното на подсъдимия наказание, като същото е намалено на две години лишаване от свобода. Намален е и определения изпитателен срок по чл. 66 от НК – на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. Независимо от хаотичността и непрецизността на доводите, с които се поддържа оспорването за допуснати нарушения на процесуалните правила, следва да се приеме, че те имат основание, макар и не изцяло по предложената аргументация. При посоченото по-горе процесуално развитие на производството, настоящият състав намира за основателно възражението, че въззивният съд се е позовал на недопустим доказателствен източник. Във въззивното решение относно наличието на заемно отношение между свидетелката Д. С. и подсъдимия А., както и условието му, е прието, „че се извлича от гласните доказателства, съдържими в показанията на свидетелката – НОХД № 439, л. 112 и на Д.” (виж, стр. 15 от решение, л. 55 от делото). Свидетелката С. не е разпитвана при повторното разглеждане на делото от основния съд, тъй като е одобрено съгласието на подсъдимия и защитата му да не се провежда разпит на тази свидетелка, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответния протокол от досъдебното производство. Затова на обсъждане са подлежали именно показанията й от предходната процесуална фаза. Нещо повече, окръжният съд изрично е отказал да се приобщят показанията на тази свидетелка, дадени от нея при предходното съдебно разглеждане на делото, приемайки че е недопустимо, тъй като по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК се прочитат само протоколите за разпит, изготвени на досъдебното производство (виж, с.з. 07.03.2019 г., л. 104 от НОХД № 439/2018г.). Вярно е, че в съдебното следствие, проведено по НОХД № 142/2017 г., свидетелката С. е разпитана непосредствено от първата инстанция и на цитираното от въззивния съд място – лист 112, наистина се съдържат показанията й, но по това дело (виж, с.з. от 25.10.2017г.). Те обаче не са станали доказателствено средство, което може да се ползва от решаващия второинстанционен състав при изграждане на фактическите изводи по делото. Процедирайки по този начин, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е използвал доказателствен източник, който не е събран непосредствено, нито е приобщаван към подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност. На следващо място, въззивният съд не е извършил цялостна проверка на правилността на невлязлата в сила присъда, включваща и проверка на доказателствената дейност на първата инстанция. Такава проверка е била необходима, тъй като именно оценката на доказателствата е била оспорена с въззивната жалба. Съдът е отразил, че прилага систематичен подход за въззивна проверка, който да се развие по отделните деяния, но именно в тези рамки е следвало изтъкнатите доводи на подсъдимия да получат отговор. Известно е, че въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни, или не и дали ги уважава, или не. Този отговор е именно израз на задължението на втората инстанция да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда и следва да бъде обективиран в съдебния акт, така че страната, която е изтъкнала довода, да проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите й не са уважени. В тази връзка не са лишени от основание повдигнатите сега оспорвания по повод обсъждането на показанията на свидетелката В. К.. Видно от съдържанието на решението, липсва доказателствен прочит на безспорно противоречивите и нуждаещи се от анализ показания на свидетелката от двете фази на процеса, включително и тези, депозирани по НОХД № 142/2017 г., приобщени по съответния ред от първоинстанционния съд. Липсва сравнение между уклончивите, било поради изминалото време или по други причини, показания на свидетелката от съдебната фаза и тези, депозирани от нея в хода на досъдебното производство, от които могат да се направят изводи за уговорена лихва. Задълбочен анализ е бил необходим, първо, защото въззивният съд не се е съгласил с фактическия извод, направен от първата инстанция, че сумата от 500 лева оразмерява уговорката за лихва върху главницата от 5000 лева по първия заем. И второ, тъй като основните възражения във въззивната жалба са били насочени срещу приетата достоверност на показанията на К. от досъдебното производство. Съвсем неточно е интерпретирано възражението на подсъдимия, което е свързано от решаващия съд само с погрешните изводи на първата инстанция по заема от месец юли 2009 г., поради което е счетено, че не се нуждаят от коментар. Прочитът на показанията на свидетелката от двете фази на процеса очертава различия по отношение на спорния въпрос – дали при предоставянето на средствата по този заем е имало уговорка за лихва, съответно плащана ли е такава от нея. Затова въззивният съд е следвало ясно да преодолее противоречията в свидетелските й показания чрез задълбочен и всеобхватен анализ и с правни аргументи да обоснове на кои от тях се доверява и защо. Основателно е недоволството на касатора от липсата на изразено становище от страна на съда и по отношение на възраженията, свързани със заема, получен от свидетелката Г.. Въззивният съд не е направил и опит да даде отговор на въпроса как установеното плащане, извършено от нея на 12.07.2010 г., по сметка на подсъдимия се съотнася към заявения момент на получаване на заема в показания на свидетелката в досъдебното производство. Декларативното утвърждаване на заключенията на основния съд е недостатъчно, за да се приеме, че конкретното възражение е получило аргументиран отговор. Несъмнено, суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при стриктно спазване на системата от процесуални правила в НПК, гарантиращи установяване на обективната истина. Всяко отклонение от тях представлява съществено процесуално нарушение. Казаното дава основание да се приеме, че е допуснато отклонение и от процесуалния стандарт, въведен с чл. 339, ал.2 от НПК, последователно утвърждаван от съдебната практика. Процесуалната дейност на въззивния съд не е съответна на предвидените в НПК принципни положения и в резултат на това е реализирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. По естеството си нарушенията са отстраними чрез провеждане на ново въззивно съдебно производство пред втората инстанция. При разглеждане на делото новият съдебен състав следва да съобрази изложеното в настоящето решение и след пълноценен анализ на доказателствената съвкупност да се отстранят допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивното решение, да се направят ясни изводи по фактите, а доводите на подсъдимия, включително и поддържаните сега с касационната жалба, да получат аргументиран отговор. На съобразяване подлежи и това, че касационното производство е инициирано само по жалба на подсъдимия. Оправдаването му за част от повдигнатото обвинение от първата и втората инстанция не са атакувани от прокурора, поради което действа и забраната за влошаване положението на подсъдимия. За изчерпателност на касационната проверка настоящият състав отчита като неоснователни възраженията на касатора, че не е провеждан разпит на свидетеля А. С., а и на други свидетели, тъй като очевидно не се държи сметка за проведената процедура в първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.1 от НПК в случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждането на съдебното следствие в първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит се прочитат по реда на чл. 283 от НПК, както е сторено по настоящето дело. Водим от горното и на основание ч. 348, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 158/25.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 244/2019 г. от Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.