Р Е Ш Е Н И Е
№178
Гр. София, 30 януари 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП Д. ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 824/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимият М. Е. К., чрез упълномощения му защитник, адв. С. Д. срещу въззивно решение № 111 от 10.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1320/2016 г. по описа на Апелативен съд-гр. София, в която е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
В жалбата се прави искане за изменение на атакуваното решение с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, като реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия се осъществи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В подкрепа на искането се сочи неотчитането от въззивния съд на смекчаващи обстоятелства в полза на дееца, както и ниска степен на обществена опасност на деянието. В същата насока се оценява и самопризнанието, направено от подсъдимия.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощеният защитник адв. Д., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за изменение на въззивното решение относно намаляване на наказанието чрез прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства моли да бъдат отчетени от ВКС освен самопризнанията на дееца и изразеното съжаление за извършеното и добросъвестното му процесуално поведение след освобождаването му по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено във връзка с друго наказателно дело.
Защитникът тълкува разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като счита, че след определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, същото следва да се намали с една трета. В този смисъл пледира за определяне, след редукцията, на наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че наказанието на подсъдимия правилно е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК и е справедливо отмерено, поради което жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия К. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 249, постановена на 19.10.2016 г. по н.о.х.д. № 2727/2016 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав подсъдимият М. Е. К. е признат за виновен относно това, че на 15.09.2015 г., около 12.00 часа, в [населено място], на [улица], в близост до № 85, на стъпалата, водещи в посока към[жк]отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1529,90 / хиляда петстотин двадесет и девет / лв. и 90 ст. от владението на П. Л. Ч.-Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 г. и 6 м. /четири години и шест месеца/, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор, като на осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “ задържане под стража”.
Със същата присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец П. Ч.-Б. сумата от 1529,90 /хиляда петстотин двадесет и девет / лв. и 90 ст., представляваща обезщетение за имуществени вреди от извършеното деяние, ведно със законите последици.
С присъдата Градският съд е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и се е разпоредил с веществените доказателства.
С решение № 111 от 10.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1320/2016 г. по описа на Апелативен съд-гр. София, присъдата на Софийски Градски съд е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Изложените от защитата на подсъдимия доводи в насока основателността на оплакването се основават на извършена от съдилищата неправилна оценка на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства като брой, вид и относителна тежест / в това число и на самопризнанието на подсъдимия /,което се счита, че е довело и до неправилно приложен ред за определяне на наказанието – по чл.58а, ал.1 от НК, а не по предвидения в разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Отделно от това се поддържа тезата, че редукцията с една трета на определеното наказание е приложима и в случаите когато същото е индивидуализирано при условията на чл.55 от НК.
Оплакването е неоснователно и не може да бъде споделено, а наведените в подкрепа на същото доводи почиват на неправилно разбиране на закона относно правилата за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие, проведено по реда на чл.372, т.2 от НПК.
Разглеждането на делото по Глава двадесет и седма от НПК, в избраната от подсъдимия и приложена от съда хипотеза на съкратено следствие /по т.2 от чл.371 от НПК / обуславя и съответните законови правила за определяне на наказанието, което е разпоредбата на чл.58а от НК. В текста на чл.58а от НК, в действащата му редакция, която е приложима спрямо процесното деяние, извършено на 15.09.2015 г., са предвидени две възможности относно вида и размера на съответното наказание – при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която определеното по реда на чл.54 от НК наказание се редуцира с една трета. Или съгласно чл.58а, ал.4 от НК – при условията на чл.55 от НК, когато спрямо извършеното деяние са налице предпоставките на тази привилегирована разпоредба и прилагането й се явява по-благоприятно за реализацията на наказателната отговорност на лицето. Втората хипотеза изключва допълнително редуциране на определеното по реда на чл.55 от НК наказание, в случаите когато той е по-благоприятен за дееца, видно от редакцията на ал.4 на чл.58а от НК. В ал.4 на чл.58а от НК няма препращане към текста на чл.58а, ал.1 от НК, което и би се явило в противоречие с въведеното в същата правило за това кой е по-благоприятния закон.
Контролираните инстанции правилно са намерили, че приложимата хипотеза за определяне на наказанието е разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Становището на съдилищата е основано на законосъобразно отчетени смекчаващи обстоятелства, в категорията на която са причислени възрастта на дееца към извършване на деянието от 28 години, изразеното съжаление за постъпката му и тежкото материално положение, в което се е намирал към процесния период.Отчетените смекчаващи обстоятелства правилно са преценени като немногобройни, както и минималната законова санкция от пет години лишаване от свобода по чл.199, ал.1 от НК, законосъобразно не е била оценена като несъразмерно тежка за извършеното от подсъдимия деяние.
Възражението за неправилна оценка на самопризнанието на дееца като обстоятелство в негова полза е било поддържано и пред въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил, като се е съобразил с даденото тълкуване в ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК на ВКС, относимо към правилата за определяне на съответното наказание при провеждане на диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК. Съгласно същото тълкувателно решение формалното изявление на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК като част от предпоставките за прилагане на тази диференцирана процедура е недопустимо да се оценява допълнително като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието, тъй като благоприятната за дееца последица от това изявление е закрепена от закона в разпоредбата чл.373, ал.2 от НПК.
Като смекчаващ отговорността на дееца факт е допустимо да се оценява само процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, което включва направено самопризнание на досъдебната фаза, което обективно е съдействало за установяване на обстоятелствата по делото и реално и ефективно е спомогнало за разкриване на престъплението и неговият автор.
Прегледът на материалите по делото показва, че подсъдимият К. не е правил самопризнания на досъдебното производство, като е отричал авторството на деянието. В депозираните от него обяснения / същият е разпитван двукратно, с протоколи за разпит от 15.12.2015 г. и 11.05.2016 г./ деецът е оспорил инкриминираните факти, като е поддържал две различни версии относно местопребиваването и поведението си на процесната дата и час на извършване на деянието. При тези данни контролираните съдилища правилно са приели, че няма законови основания обясненията на подсъдимия да бъдат отчитани в негова полза, тъй като в същите изобщо липсва обективирано самопризнание.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата от касационната жалба за неправилно определени отегчаващи обстоятелства - че степента на обществена опасност на деянието следва да се оцени като невисока, предвид механизма на извършването му, за кратък период от време и поради факта, че на пострадалата не са причинени телесни увреждания. При оценката на степента на обществена опасност на деянието са били отчетени интензитета на упражнената принуда, която е довела до загуба на равновесие от пострадалата и падането й назад върху изкачваните стъпала и упоритостта на нападението, което е продължило въпреки оказаната от нея съпротива. Продължителността на посегателството в случая е напълно ирелевантна спрямо обществената му опасност / по правило престъпленията от този вид се извършват за кратък период от време /. От друга страна липсата на обективирани телесни увреждания, получени от пострадалата не може да се разглежда в полза на подсъдимия / доводът изначално е несъстоятелен / , при установената употреба на сила, довела до причиняването на болки в областта на кръста, с характер на лека телесна повреда, съгласно инкриминираните и признати от подсъдимия факти. Като отегчаващи факти правилно са били оценени и предходните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията “ опасен рецидив”, която е в двете хипотези на чл.29 от НК.
Следователно, обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия и реда за нейната реализация са правилно определени от контролираните инстанции. Наложеното на подсъдимия К. наказание законосъобразно е формирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Същото е справедливо отмерено в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода / след редукцията с една трета на определеното по реда на чл.54 от НК наказание от шест години и девет месеца / и съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Касае се за личност със завишена степен на обществена опасност, деецът многократно е бил подложен на наказателна принуда, но без успешен резултат. Явяването му пред въззивния съд във връзка с производства по мерки за неотклонение не може да се цени в негова полза, тъй като се касае за процесуално задължение, неизпълнението на което би могло до доведе до неблагоприятни последици за дееца.
С оглед изложеното, касационната жалба на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното решение, да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 111 от 10.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1320/2016 г., по описа на Апелативен съд-гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: