Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 10.03.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 1133/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитниците на подс. И. И. К. срещу присъда № 24 от 21.10.2021 г. на Окръжен съд - Русе, постановена по ВНОХД № 638/2021 г. С цитираната присъда е отменена присъда № 30/03.06.2021 г. на Районен съд - Русе, с която подс. И. И. К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и вместо това е постановена друга, с която той е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което на основание чл. 66 НК е отложено с три годишен изпитателен срок. Отменена е присъдата и в гражданската част, в която е бил отхвърлен предявеният от гражданската ищца граждански иск в размер на 1500 лв., като подс. И. И. К. е осъден да заплати на И. Д. К. сумата от 1000 лв. ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за неимуществени вреди като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На подс. К. са възложени направените по делото разноски, държавната такса за уважения размер на гражданския иск и са присъдени съдебни разноски, направени по делото от И. К.. В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Защитниците претендират едностранчив доказателствен анализ на въззивната инстанция изразил се в необсъждане на обясненията на подс. К., на показанията на сестра му Д. К. и на писмени доказателства по делото – депозирани от бившите съпрузи жалби един срещу друг от 11.05.2019 г. и от 30.05.2019 г. Твърди се, че липсвали съображения защо са кредитирани с доверие показанията на свид. Б., че липсвал отговор на наведени от защитата доводи, свързани с момента и причините за депозирането на жалбата от свид. И. К.. Сочи се, че е налице и нарушение на материалния закон, и искат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание счита, че окръжният съд не е допуснал сочените в жалбата нарушения на процесуалните правила и закона. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Защитниците на подс. К. – адв. Т. и адв. К. в съдебно заседание поддържат изложените в касационната жалба и допълнението към нея доводи. Пледират за отмяна на присъдата на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Поверениците на гражданската ищца И. К. намират касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. Доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила от второинстанционния съд според адв. К. следва да бъде отхвърлен, т. к. няма несъбрани относими доказателства, нито такива, събрани не по надлежния ред. Относно аргумента за допуснато нарушение на материалния закон счита, че той би могъл да се обсъжда, ако между страните липсва спор по фактите. Намира, че при приетата от въззивния съд фактология няма направени грешни правни изводи. Частната обвинителка и гражданска ищца моли за потвърждаване на присъдата на Русенския окръжен съд. Подс. К. в последната си дума иска връщане на делото на окръжен съд – Русе за произнасяне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: На първо място следва да бъде отговорено на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици при констатиране на тяхното допускане, а именно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е неоснователна. Изложените в касационната жалба доводи срещу въззивната присъда са свързани с оплаквания, че изводите си съдът е направил въз основа на избирателно кредитиране на доказателствени материали, които е поставил в основата на акта си и игнориране на обясненията на подсъдимия и писмени материали по делото. Не може да бъде уважена жалбата на подсъдимия в частта, в която твърди, че не са били обсъдени обясненията на същия, дадени в хода на досъдебното производство. За да се обсъжда даден доказателствен източник, той следва да е инкорпориран в доказателствения материал по делото. Видно от съдебните протоколи обясненията на подс. К. от досъдебната фаза на процеса не са били включени в доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 279 НПК, поради което и няма как да се изисква от съда коментирането на този доказателствен източник. Не е съвсем лишен от основание аргументът на защитата за известно подценяване на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Този довод все пак не може да доведе до търсения от нея резултат от касационната проверка, а именно отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Това е така, защото поначало съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали. Оценката, която въззивният съд е дал на този доказателствен източник имплицитно се съдържа в приетите за установени от него фактически положения от една страна и подложения на критика доказателствен анализ на първостепенния съд, а от трета и от избрания начин при конструиране на мотивите към въззивната присъда от окръжния съд. Всъщност, ясно е отношението на второинстанционния съд към обясненията на подсъдимия като към средство за защита, опровергано от останалия доказателствен материал. Този извод безспорно се налага от подложената на критика от контролираната инстанция аналитична дейност на първостепенния съд. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че са игнорирани като част от доказателствения материал свидетелските показания на С. Б., за която проверяваният съд, видно от л. 5 от мотивите, е приел, че е описала подробно разигралата се пред очите ѝ сцена между подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата, която несъмнено е част от предмета на доказване в производството. Според Русенския окръжен съд показанията на свид. С. Б., наред с тези на свид. Д. А., установяват емоционалното състояние на свид. И. К. след срещата с бившия ѝ съпруг. Въз основа на това съдебният състав е приел, че тези два доказателствени източника са в синхрон по между си, подкрепят заявеното от свид. И. К., чиито показания са кредитирани с доверие изцяло и едновременно с това опровергават соченото от подсъдимия в обясненията му, които на практика са били поставени в основата на постановената от първостепенния съд присъда. Приложените по делото жалби от подс. К. и свид. И. К., съответно от 11.05.2019 г. и 30.05.2019 г., на които акцентира защитата, не са били обект на нарочно обсъждане от страна на контролирания съд освен в контекста на установяващи изключително влошените отношения между тях, което обстоятелство е прието за безспорен факт и от двете инстанции по фактите. Антагонизмът между двамата бивши съпрузи добре се онагледява от множеството подавани от тях един срещу друг жалби и сигнали до различни институции. Въззивният съд на стр. 4 от мотивите е разгледал отношенията между подсъдимия и свид. И. К. във връзка с предмета на делото като е посочил, че те могат да бъдат причина както подсъдимият да бъде наклеветен, така и като мотив за извършване на престъплението по чл. 144 НК. Акцентирал е на обстоятелството, че след деянието свид. И. К. е завела децата за свиждане при баща им, придружена от племенника си, което нейно действие не опровергава обвинението. За да стигне до този извод, съдът е взел предвид естеството на престъплението по чл. 144 НК. Деянието наистина е резултатно, но за съставомерността му е достатъчно адресатът на заплахите да е узнал за тях и последните да са били обективно възприети от него. Не е задължително, за да се приеме, че деянието е осъществено, да е възбуден основателен страх у пострадалото лице. Затова подаването на жалбата от свид. И. К. срещу подс. К. двадесет дни след събитията и в отговор на жалбата му срещу нея от 11.05.2019 г. за евентуално деяние по чл. 182 НК, няма по-голямо значение от това, което това действие наистина има и което е взето предвид от въззивния съд, а именно - на доказателство за неприязън и краен негативизъм между бившите съпрузи. Вярно е от друга страна твърдението в допълнението към жалбата, че не са били изрично коментирани от окръжния съд показанията на свид. Д. К., която според защитата е възприела „факти и обстоятелства от датата на инцидента и конкретно от поведението на пострадалата.“ Действително, извън нарочния анализ на въззивния съд е останал този доказателствен източник, но той, както правилно е отбелязал проверяваният съд на стр. 4 от мотивите, има само относителна връзка с обстоятелства, изложени в обвинителния акт и отразяващи отношенията между бившите съпрузи. Този извод е верен, защото показанията на свид. Д. К. се отнасят до възприетото от нея довеждане на децата при баща им на 11.05.2019 г. от свид. И. К. и последвалите събития пред дома на подсъдимия. Последните обаче са извън предмета на доказване, защото прокуратурата претендира деянието да е осъществено от подс. К. по-рано през деня пред дома на свид. И. К.. Следователно, каквото и да е било поведението на пострадалата в този последващ момент, когато е завела децата при баща им, то безспорно е ирелевантно за съставомерността на деянието, вменено на подс. К.. Доколкото съставът на окръжния съд е отчел противоречията в доказателствените материали и те са били подложени на анализ, несъмнено се извежда и кои доказателствени средства и защо са го мотивирали да приеме, че обвинението е доказано. В конкретния случай няма игнориране на едно или друго доказателствено средство от значение за изхода на делото. Кои обаче от тях ще кредитира решаващият съд и дали ще счете тяхната съвкупност за достатъчна за осъждане, респективно за оправдаване на подсъдимия, е в неговите правомощия. Наред с това, не може да се приеме, че е налице непълнота в мотивите, които са лишили подсъдимия от възможността да разбере на кои доказателствени факти се основава обвинението и кои доказателствени средства установяват тези факти, както защитата възразява. Това възражение по-скоро се дължи на неудовлетвореността ѝ от изхода на делото, а не от реалното засягане на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице в процеса. По изложените съображения касационният съд намери оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. Неправилното приложение на материалния закон е изведено от касатора като последица от твърдените допуснати съществени процесуални нарушения. При положение, че аналитичната дейност на окръжния съд не страда от пороците, визирани в касационната жалба, то тогава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Касационният съд при първо разглеждане на делото пред него е обвързан от фактическите положения, приети от долустепенния съд, а те по своето естество са престъпни и покриват състава на чл. 144, ал. 3 НК. В съответствие със закона са констатациите на Русенския окръжен съд за това, че думите на подс. И. К., отправени към свид. И. К.: „Ще те очистя и размажа! Ще те изпратя в куфар!“, представляват закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 НК. В контекста на така очертаните крайно негативни отношения между бившите съпрузи, тези думи са преценени като обективно годни да провокират основателни опасения от осъществяването на заканата. В съответствие със закона са и констатациите на второинстанционния съд за субективната страна на деянието. Думите, казани на свид. И. К., пречупени през призмата на враждебността, която двамата бивши съпрузи изразявали един спрямо друг, доказва, че в съзнанието на подс. И. К. е била формирана ясна представа, че се заканва с посегателство срещу живота на пострадалата, както и че по съдържанието си тази закана е достатъчно сериозна, за да предизвика страх у нея. Всичко това обуславя потвърждаване на постановената от въззивния съд присъда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24 от 21.10.2021 г. на Окръжен съд - Русе, постановена по ВНОХД № 638/2021 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.