4 Решение по т.д.№ 822/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №7 София, 21.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 822 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. В. И. срещу Решение № 164 от 20.06.2012 год. по т.д.№ 118/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 39 от 28.02.2012 год. по т.д.№ 125/2011 год. на Плевенския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от Д. И. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 20.04.2011 год. , който съставът на ВТАС е счел за недопустим, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради неправилно тълкуване на чл.47 ал.5 ГПК. Искането е за касиране на решението на апелативния съд и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск. Има искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация [фирма], чрез особения си представител адв.Л., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита за правилна преценката на ВТАС, че промяната на адреса на съдружника без да бъде уведомено дружеството за това, съставлява недобросъвестно поведение, обуславящо прилагането на чл.47 ал.5 вр.ал.4 ГПК. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС при произнасянето по въпроса: Може ли да бъде прието за редовно уведомяване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, ако залепването на известието за нотариалната покана е на адрес на съдружника, който вече не е актуален и следва ли промяната на адреса да се тълкува, като недобросъвестност от негова страна. Както е посочено и в определението по чл.288 ГПК, по въпроса за субективните съображения на съдружника да не приема поканата и значението им за редовността на връчването на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ, ВКС се е произнесъл с Решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, І т. о. Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на проведеното на 20.04.2011 год. общо събрание (ОС) на [фирма]. Д. И. основава иска си на твърдението за нарушаване на чл.138 ал.2 ТЗ – нередовно свикване и провеждане на ОС, както и нередовното му уведомяване за него. Няма спор, че И. не е присъствал на общото събрание. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ – нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС, както и за свикване на общо събрание в нарушение на чл.138 ал.2 ТЗ. Отменил е решенията, които са били приети на 20.04.2011 год. е прекратил производството по иска за решенията по въпроси, които са били включени в дневния ред, но до решаването на които не се е стигнало. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Съставът на ВТАС е бил сезиран с жалбата на [фирма] счел, че искът на Д. И. е недопустим, като предявен извън пределния 14-дневния срок по чл.74 ал.2 ТЗ. Мотивирал се е с това, че съдружникът е бил редовно уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК вр.592 ГПК за провеждането на общото събрание и за него началото на преклузивния срок поставя датата на общото събрание. Фактът, че И. е променил адреса си преди залепването на известието е тълкувал, като недобросъвестно поведение от негова страна по смисъла на чл.124 ТЗ. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: В рамките на производството по предявен иск за отмяна на решенията на ОС на дружеството, съдът служебно проверява за неговата допустимост, съобразно въведения с чл.74 ал.2 ТЗ преклузивен срок. В случай, че спазването на срока е спорно с оглед редовността на поканата, то при разглеждането и произнасянето по този спор може да бъде квалифицирано като произнасянето обективно съединен иск с правно основание чл.74 ал.1 вр. чл.139 ТЗ, обуславящо разглеждането на останалите основания за отмяна на решенията на ОС – в случая, нарушение на чл.138 ал.2 ТЗ. От това следва, че въззивното решение е допустимо и проверявайки спазването на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ, съставът на ВТАС е действал в рамките на правомощията си. Изводите му, обаче, по редовността на поканата и оттам – спазването на преклузивния срок за предявяването на иска са неправилни. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа е приложим и към реда за връчване на покани за общо събрание на съдружниците в търговско дружество и в частност - на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ. С Решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 год. на І т.о. и Решение № 74/14.07.2011 год. по т.д.№ 633/2010 год. на І т.о., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл.139 ал.1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в ООД и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа при отчитане на спецификите на съдебното производство. Не може да се приеме тезата, че адресът на съдружника, посочен в дружествения договор, следва да се приравни към „адрес посочен по делото” по смисъла на чл.47 ал.1 ГПК, доколкото не се касае за единен висящ процес, а дори и в този случай би следвало да бъде съобразена разпоредбата на чл.38 предл.2 ГПК. Вярно е, че неуведомяването на дружеството за промяната на адреса на съдружника би могло да се тълкува като укоримо негово поведение, създаващо пречка за изпълнение на дружествените работи. Но не дава основание да се приеме редовност на уведомяване за ОС и връчване на поканата по чл.139 ал.1 ТЗ по реда на чл.47 ал.5 вр.ал.4 ГПК на адрес, който не е актуален към момента на залепването с оглед предхождащата промяна в адресна регистрация на И.. Неправилният извод на състава на ВТАС относно редовността на уведомяването на съдружника и оттам – началото на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ е осуетил произнасянето по съществото на спора. Това налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС от стадия на устните състезания. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 164 от 20.06.2012 год. по т.д.№ 118/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.