Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * компетентен съд по определяне на общо наказание * общо наказание * определяне на общо най-тежко наказание * определяне на общо наказание при идеална или реална съвкупност от престъпления

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр.София , 06 януари 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА


при секретаря ………. и след становище на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 991/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повод спор за подсъдност повдигнат от Районен съд – Разлог относно разглеждането на н.ч.д. № 577/ 2020 г. по описа на същия съд.
Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от РС-Разлог на основание чл. 39, ал.1, вр. с чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, тъй като това е съдът постановил последната присъда по отношение на П. В. Г..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като прецени доводите, изложени в съдебните актове на Софийски градски съд и РС – Разлог, както и всички материали, приложени по делото, намери за установено следното:

С определение от 14.02.2018 год. по н.ч.д. №5849/2017 г., Софийски градски съд, НО, 12 – ти състав на основание чл. 457 от НПК е приел за изпълнение присъда на Провинциален съд Валядолид, Второ отделение, Кралство Испания, постановена на 27.03.2015 г., по дело № 15/2014 г., влязла в сила на 07.10.2015 г., по отношение на българския гражданин П. В. Г., като: преценил, че престъпленията, за които е осъден Г. по чл. 177bis, ал.1b,ал.2 и ал. 4b и по чл. 188, ал.1 и ал.2 от НК на Кралство Испания съответстват на тези по чл. 159б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 159а, ал. 2, т.1, т. 2, пр.2 и т. 4, вр. с чл. 159а, ал.1, пр.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр.1, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК; определил на основание чл. 23 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на единадесет години измежду наказанията, наложени за двете отделни престъпления / 11 год. за първото и 1 година и 9 месеца за второто/; определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на общото наказание и приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание в Кралство Испания до влизане в сила на определението на СГС.
С определение от 02.05.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 419/2018 г., САС, НО, 3- ти състав е изменил посоченото определение на СГС, като го отменил в частта относно приложението на чл. 23 от НК и постановил двете наложени от испанския съд наказания „лишаване от свобода“, общо в размер на 4650 дни, да бъдат изтърпени поотделно.
Осъденият Г. останал недоволен от определението на САС и подал молба до СГС / във връзка, с разглеждането на която е повдигнат спорът за подсъдност/. С нея поискал от Софийски градски съд: да определи на основание чл. 23 от НК общо наказание измежду санкциите, наложени му с присъдата на Провинциален съд Валядолид, Второ отделение, Кралство Испания; в случай, че не може да определи общо наказание да приложи разпоредбата на чл. 27 от НК или да посочи поредността на изтърпяване на отделните наказания; да приспадне от определеното му общо наказание времето, през което е полагал труд в затвора в Кралство Испания. По молбата било образувано н.ч.д. № 3131/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 – ти състав. С разпореждане № 260010/ 14.09.2020 г., постановено по същото дело, съдията – докладчик прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като преценил, че въпросите, поставени в молбата на осъдения са били решени с определение 02.05.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 419/2018 г., САС, НО, 3- ти състав, влязло в сила на 02.05.2018 г.
Осъденият обжалвал разпореждането на съдията – докладчик пред САС, който с определение № 793/ 09.11.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 1178/ 2020 г., го отменил и върнал делото на СГС за ново разглеждане на молбата на осъдения от друг съдебен състав.
След връщането на делото в СГС е образувано н.ч.д. № 4125/2020 г. С разпореждане № 260886/ 25.11.2020 г., СГС, НО, 1 – ви състав, съдията – докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане на РС - Разлог, като преценил, че той е компетентен на основание чл. 39, ал.1 от НПК да се произнесе по молбата на осъдения, тъй като е последният съд постановил присъда срещу него – присъда № 2993/22.06.2010 г., постановена по н. о. х. д. № 215/2010 г., по описа на РС - Разлог. С разпореждане № 504932/08.12.2020 г., постановено по н.ч.д. № 577_2020 г., РС – Разлог повдигнал спор за подсъдност като счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 37, ал.1, т. 2 от НПК, поради което компетентен да разгледа делото е СРС, тъй като това е съдът по местоживеене на осъдения.
При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа молбата на осъдения Г. е СГС. В конкретния случай не се иска определяне на общо наказание измежду санкции, наложени с отделни присъди, за да се приложи разпоредбата на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, която сочи като компетентен съдът постановил последната присъда / в този смисъл неправилно спорещите съдилища са се позовали на определението на ВКС, НК, ІІ н.о. по н.ч.д. 529/2020 г./. Молителят е поискал определяне на общо наказание измежду тези, наложени му за различни деяния, за които деецът е осъден с една присъда – тази на испанския съд, приета за изпълнение по реда на чл. 457 от НПК. Несъмнено, исканията на молителя касаят въпросите, които следва да бъдат решени в процедурата, регламентирана в чл. 457 от НПК, при приемането за изпълнение на чужда присъда – на кои престъпления от българския наказателен закон съответстват деянията, за които деецът е осъден от чуждия съд, какво по вид и размер наказание следва да изтърпи той, при какъв режим, как се приспадат предварителното задържане и изтърпяното наказание в изпращащата държава, приспадането на положения труд и т.н. Законодателят в новелата на чл. 457, ал.1 от НПК е посочил компетентният съд, който следва да реши тези въпроси, а именно - Софийски градски съд. Посочената компетентност е специална и изключва приложението на общите правила за подсъдност. Следователно, това е и съдът, който следва да се произнесе по допустимостта и основателността на молбата на осъдения Г., при съобразяване на указанията, дадени с отменителното определение на САС, постановено по в.н.о.х.д. № 1178/2020 г.
С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА н. ч. д. № 577/2020 г., по описа на РС - Разлог на Софийски градски съд за разглеждане.
Определението е окончателно.
Копие от настоящето определение да се изпрати на Районен съд - Разлог за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.