Р Е Ш Е Н И Е 579 София, 22 януари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2022/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения И. Г. К. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 122 от 7.06.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 246/2013 год. на Бургаския окръжен съд. В искането, в допълнението към него, направено от защитника по реда на чл. 351 ал.3 от НПК и в съдебно заседание се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция без основание е възприел извода на първоинстанционния съд и е потвърдил присъдата, с която му е наложено явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване наказание. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено чрез намаляване по размер на наказанието и отлагане на изтърпяването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, на по същество е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1 от 18.01.2013 год. постановена по НОХ дело №1016/2011 год. Несебърският районен съд е признал подсъдимия И. Г. К. за виновен в това, че на 21.03.2010 год. в к.к. “С. б.”, общ. Н. причинил на М. Д. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота на лявото око, вследствие на травматична катаракта и посттравматично отлепяне на ретината с намаление на зрението до 0.02, поради което и на основание чл. 128 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1т.1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на М. Д. Х. сумата 50 000лв обезщетение за неимуществени вреди от деянието, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 122 от 7.06.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 246/2013 год. Бургаският окръжен съд е изменил присъдата в гражданската част, като е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалата законна лихва върху присъденото обезщетение считано от 21.03.2010 год., а я е потвърдил в наказателната част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. В искането основанията за възобновяване не са конкретизирани, но начинът, по който осъденият е упражнил правото си да иска проверка на влязлото в сила въззивно решение навежда на извод, че се поддържа единствено основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. В този смисъл са изложените доводи, че въззивният състав превратно е оценил данните за личността му и това е довело до неправилния извод, че може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъпитателно само по приетия начин. Касационната инстанция в производството по глава тридесет и трета от НПК няма правомощие да извършва проверка на съдебния акт по основания, които не са релевирани, извън съществените нарушения, за които следи служебно. На това основание настоящият състав прие, че не следва да отговаря на наведените доводи в изготвеното от защитника на осъдения допълнение към искането, в което са развити конкретни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оплакването на осъдения, че първоинстанционният съд независимо, че е индивидуализирал наказанието под предвидения за престъплението минимум, не е преценил точно тежеста на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение и му е наложил явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване наказание, а въззивната инстанция без основание е възприела тази неправилен подход, по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения, довели до потвърждаване на осъдителната присъда, с която му е наложено наказание в откланение с изискванията по чл. 348 ал.5 т.1 и 2 от НПК, по делото не са допуснати. Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалби на подсъдимия и на гражданската ищца срещу постановена присъда от Несебърския районен съд, с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия, като от него са поддържани доводи за необоснованост и явна несправедливост на наказанието. В изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, в това число и на тези от значение при решаването на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 от НПК. Отговорил е на доводите на подсъдимия и мотивирано е приел, че точно са оценени всички обстоятелства, имащи значение за постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и наложеното за него наказание. Изводът, че определеният с присъдата обем наказателна принуда е съответен на извършеното деяние и е достатъчен за постигане на целите по чл. 36 от НК не е произволен. Направен е след цялостен самостоятелен анализ на всички обстоятелства относно извършеното деяние и тези, характеризиращи дееца, които имат значение за ангажиране на отговорноста му. Изложил е достатъчно съображения, че определеното за изтърпяване наказание от две години лишаване от свобода е индивидуализирано в рамките на закона, под предвидения за престъплението минимален размер, без да е превратно оценена относителната тежест на нито едно от обстоятелствата от значение за размера му. Като е отказал да го коритира в поискания от жалбоподателя смисъл и е потвърдил присъдата в наказателната част, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за изменяването му. Принципите за законосъобразност и справедливост на наказанието, налагащи върху подсъдимия да бъде упражнен такъв обем наказателна принуда, който от една страна да не надхвърля необходимото за поправянето и превъпитанието му, а от друга страна да не създава в дееца и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост, по делото не са нарушени. За престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен и осъден, в особената част на НК е предвидена възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да наложи още първоинстанционният съд е приел наличието на основания за индивидуализирането му под минимума от три години поради наличиетото на многобройни смекчаващи обстоятелства, които изчерпателно е изброил. Нито едно от тези обстоятелства, в това число степента на обществена опасност на дееца и подбудите му, на които осъденият в настоящото производство основава искането си за намаляване на наказанието, не е преценил в отклонение с действителната му тежест. Данните за извършеното деяние, а деецът се характеризира и посредством него, не дават основание за извод, че е личност с ниска степен на обществена опасност. При решаването на този въпрос съдилищата са отдали прекомерно значение на твърдението му, че бил притеснен за своята бременна приятелка и това бил единствения му мотив да отиде пред супермаркета, където предполагал, че се намира пострадалата. Сам признава и съдебните инстанции приемат, че целта му била да потърси сметка на пострадалата за предходното й неправомерно от негова гледна точка поведение. Вместо да изясни причините за конфликта на пътя между двете жени той направо се нахвърлил с шамари върху пострадалата, която не очаквала подобна агресия, напикала се от страх и започнала за крещи за помощ. Опита й да се защити, допълнително го разярил и довел до това, че захванал в юмрука си косата й, съборил я на земята и започнал за я блъска в асфална и колата и да й нанася безогледни удари с юмруци и ритници в главата и цялото тяло. Проявената изключителна агресия в процеса на осъществяване на изпълнителното деяние, причинила сериозни травматични увреждания на пострадалата, го карактеризира като човек, който не зачита човешката личност. След извършването на действията си заминал без да потърси приятелката си и да провери дали има здравословен проблем от инцидента. Интензитета на принудата, упражнен по отношение на една лишена от възможност да се защити жена, за което свидетелстват множеството макар и по-леки съставомерни телесни увреждания, които се поглъщат от тежката телесна повреда, последиците от него, които въпреки проведеното продължително лечение все още не са преодоляни и мястото, където е извършено деянието – пред търговски обект и в присъствието на множество граждани, които са го наблюдавали налагат извода, че целите на специалната и гереналната превенция не могат да се постигнат с налагане на по-малко по размер наказание. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване. Доводът на осъдения, че при решаване на този въпрос съдилищата са се ръководили единствено от характера на травмата и последиците от нея за пострадалата, който има значение при решаване на въпроса за размера на наказанието, а не за начина на изтърпяването му, като не са обсъдили възможността да му се въздейства в достатъчна степен положително без откъсването от семейството и обществото, не се подкрепя от данните по делото. На стр. 16 от мотивите към присъдата първоинстанционният съд е изложил достатъчно законосъобразни съображения, че ефективното изтърпяване на наказанието е единствената възможност за постигане на целите по чл. 36 от НК, а въззивната инстанция не е имала основание да коригира извода му. Съображенията на съдилищата не са произволни и направени в отклонение с нормите по глава седма от НК. Отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по начало е допустимо при всички престъпления, независимо от характера им, но за приложението на този институт е необходимо освен липсата на предходни осъждания на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и размер на наказанието до три години и преценка на съда, че без изолиране на дееца в специализираните затворнически заведения може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъпитателно. Тази преценка не може да се направи при игнориране тежестта на конкретно извършеното деяние и данните характеризиращи дееца, които по делото точно са отчетени. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от осъдения И. Г. К. нарушения, не са налице и други нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения И. Г. К. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 246/2013 год. на Бургаския окръжен съд и изменяване на постановеното по делото въззивно решение № 122 от 7.06.2013 год., с което е потвърдена в наказателната част присъда № 1 от 18.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 1016/2011 год. ва Несебърския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: