Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * съкращаване на щата * отмяна на уволнение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа


Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

С. 27.06.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1467 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПГ.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от К. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. и от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А.,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт И. против въззивно решение № VІ-19 от 21.06.2010г. по в.гр.д. № 174 по описа за 2010г.на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № R- 1555 от 11.12.2009г. по гр.д. №5996 по описа за 2009г. на Районен съд Бургас в частта,в която е отхвърлен иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и вместо това е постановено друго, с което същия е уважен,като е призната за незаконосъобразна и е отменена Заповед № 73 от 1.07.09г.,с която е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ трудовото правоотношение между К. П. П. и [фирма] [населено място] и е потвърдено решение № R- 1555 от 11.12.2009г. по гр.д. №5996 по описа за 2009г. на БРС в останалата част,с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и за законната лихва,считано от 24.07.09г.

Искането на касатора К. П. П. е за отмяна като неправилен, на основание чл.281 т.3 от ГПК на постановения въззивен акт в отхвърлителната му част и решаване на въпроса по същество с уважаване на исковете.

Искането на касатора [фирма] [населено място] е за отмяна като неправилен, на основание чл.281 т.3 от ГПК на постановения въззивен акт в частта,в която първоинстанционния акт е отменен и решаване на въпроса по същество с цялостно отхвърляне на предявените искове.

С определение № 310 от 15.03.2011г. е допуснато касационно обжалване само по жалбата на [фирма] [населено място] на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за - началния момент,основанието и начина,по който се извършва възстановяването на незаконно уволнен работник и по-специално- дали е необходимо издаването на нарочен акт от работодателя,откриването на нарочна бройка /ако щата междувременно е закрит и не съществува/ и дали при предприети от работодателя подобни действия работникът следва да бъде уведомен за тях.Обжалването е допуснато във връзка с представено от касатора решение № 1288 от 25.01.95г.по гр.д.№860/94г.на ІІІг.о.на ВКС, в което е дадено различно решение на постановения въпрос, от това на въззивния съд,а именно- че възстановяването на неправомерно прекратено трудово правоотношение става автоматично,докато според въззвния съд неправомерно уволненият работник се счита възстановен едва след като започне да изпълнява работата си и затова е необходимо да бъде уведомен за предприетите от работодателя действия по промяна в щатното разписание и разкриване на специална за него щатна бройка.

В съдебно заседание страните не явяват лично и не се представляват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното по въпроса,по който е допуснато касационно обжалване :

По въпроса за началния момент от който тече срока по чл.345 ал.1 от КТ практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/№ 298 от 28.04.2010г.по гр.д.№3972/08г.и № 440 от 10.06.2010г. по гр.д.№ 537/09г.-двете н ІV г.о.на ВКС/,като е прието,че срокът по чл.345 ал.1 от КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстнационния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, ако не е изпратено такова съобщение- от момента,в който работникът се е явил в предприятието да започне работа, а ако е узнал по друг начин /независимо от впоследствие полученото съобщение/-срокът тече от узнаването. Възстановяването на незаконно уволнения работник става автоматично – с явяването му при работодателя- в предприятието или на мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата,на която е възстановен. Работодателят е длъжен да възстанови работника или служителя на предишната му работа.При положение,че по щатно разписание длъжността – не съществува – работодателят не е длъжен да издава нарочен акт,да разкрива специална бройка/извън вече установения му щат/ съвпадаща с длъжността, на която е възстановен работника или служителя, съответно не е длъжен да го уведомява за подобни предприети действия.

При така дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване – постановения въззивен акт е частично неправилен.

Не се спори,че ищецът е бил възстановен от съда на длъжността ”началник цех”в производство”Нефтопреработка”,както и че се е явил в ответното дружество в срока по чл.345 ал.1 от КТ и е изразил готовност да започне работата,на която е бил възстановен.Поради факта,че към този момент - длъжността не е съществувала – работодателят,считано от 30.06.2009г. е утвърдил промяна №13 в щатното разписание на длъжностите за производствена дейност, като е разкрил една щатна бройка на длъжност „началник цех”, която след това е закрил,считано от 1.07.2009г. с утвърдена промяна №14 в същото щатно разписание.Били са издадени предизвестие за прекратяване на трудов договор и заповед № 73 от 1.07.2009г. за уволнение,на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ за съкращаване в щата,считано от 2.07.09г., които са оформени при отказ да бъдат получени от ищеца.

При тези факти въззивният съд е приел,че извършеното уволнение е незаконно,защото възстановяването на незаконно уволнен работник не е автоматично,а изисква процедура,включваща- възстановяване по съдебен ред, явяване при работодателя и допускане от последния на служителя да изпълнява работата, а в случая тази процедура не е изпълнена,тъй като служителя фактически не е започнал работа и не е установено работодателят да го е уведомил по предприетите от него действия за разкриване на нова щатна бройка.

Тези изводи не се споделят от настоящия съдебен състав.

Тъй като възстановяването на незаконно уволнен работник или служител е автоматично, определяща в случая е преценката дали в щатното разписание на ответното дружество - към момента на явяване на служителя е съществувал длъжността,на която той е възстановен. Видно от Заповед № ЗОД 0039-12-02-08г.на председателя на УС и Приложение № 2 към щатното разписание на дружеството в сила от 1.03.2008г. - структурната единица,където е полагал труд ищеца преди първоначалното му уволнение - производство”Нефтопреработка” е престанала да съществува /за последно е била включена в щатното разписание към 1.07.07г./.С новото щатно разписание – в сила от 1.03.2008г. е създадена нова структурна единица ”Производство 4 ТСНП”, различна от предходната, тъй като производството е укрупнено,като в него е включено и друго звено- цех ГО и СКА. Предвидената ръководна бройка - един щат за „началник-производство”е попълнена/от свидетеля Ч./. При съпоставка между длъжностните характеристики на двете длъжности ”началник цех”/стр.46 от материалите на делото/,на която е възстановен ищеца и най-близка до нея по новото щатно разписание„началник-производство”/ стр.11 от материалите на делото/– се установява,че трудовите им функции са съвсем различни не само по съдържание,но и по обем/за длъжността „началник цех” в старата структурна единица са предвидени 29 длъжностни задължения срещу 50 за новата „началник-производство” и 15 длъжностни отговорности срещу 21/. Промяната в щатното разписание,липсата на структурната единица,в която е работил ищеца, и липсата на идентичност на трудовите функции на ръководните длъжности в новосъздадената структурна единица и предходната – налагат извода,че заеманата от ищеца длъжност реално е била съкратена преди възстановяването му,което води до извод за законосъобразност на постановената от работодателя заповед за уволнение на това основание.

Неоснователността на предявения иск по чл.344 ал.1 от КТ води до неоснователност и на останалите претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, което обезсмисля необходимостта от произнасяне по подадената от К. П. П. касационна жалба.

С оглед на изложеното постановения въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен,а въпросът разрешен по същество,с отхвърляне на предявените от настоящия касатор К. П. П. искове.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 27.04.2010г. по в.гр.д. № VІ-19 от 21.06.2010г. по в.гр.д. № 174 по описа за 2010г.на Бургаски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. П. ЕГН [ЕГН] от@@22@[жк]бл.466 вх.2 ет.5 ап.33 против [фирма] [населено място], представлявано от изпълнител-ния директор А. за признаване на уволнението,извършено със заповед № 73 от 1.07.09г.,с която е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ трудовото правоотношение за незаконно и за постановяване на нейната отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност”началник цех” и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ в размер на 14 301лв.за период от шест месеца след уволнението, ведно със законната лихва за забава,считано от 24.07.09г.до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.