Р Е Ш Е Н И Е № 778 София 16.11.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1096 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Б. К. от гр.Бургас и Г. Б. Л. от гр.Велинград срещу решение №155 от 30.03.2009г. по гр.д.№91/09г. на П. окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен иск за делба на втори жилищен етаж и пристройка към съществуващата жилищна сграда, построена в УПИ ХІІ-4847 в кв.64 по плана на гр.Велинград. Жалбоподателите поддържат, че поради неправилно тълкуване на уговорките в нот.акт №59/1976г. въззивният съд е признал на ответницата право на собственост върху втория жилищен етаж от сградата, вместо да включи и него в делбата на основание чл.69, ал.1 от ЗН. Освен това, в нарушение на материалния закон, пристройката към старата сграда, която няма самостоятелен статут, а е приращение към съществуващите етажи, също е изключена от делбата с мотив, че е собственост на ответницата. Ответницата М. Б. М. оспорва жалбата. С определение №1180 от 27.10.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, което следва да се преквалифицира по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед възприетото в т.2 и 3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса дали стаята, пристроена към първия етаж от жилищна сграда и функционално свързана с него, може да принадлежи на собственика на втория жилищен етаж. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: Делото е за делба на дворно място в гр.Велинград и на построената в него жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, първи и втори жилищен етаж. Приземният и първият етаж са построени през 1958г. от родителите на страните по делото. С нот.акт № 59/1976г. бащата е учредил на едната си дъщеря - ответницата М. М. “правото на строеж на безвъзмездно и вечно ползване на пристройка и надстройка на втори етаж …., на която пристройка и надстройка тя ще бъде изключителна собственица. Суперфицията се учредява при условие, че М. М. няма право да отчуждава имота по суперфицията без съгласието на родителите си. Ако същата след смъртта им предяви наследствени права върху първия етаж от къщата, то отстъпеното и право на строеж да бъде включено в делбената маса”. Въз основа на така учреденото право на строеж е изградена пристройка, представляваща по едно помещение от 11 кв.м. към приземния и към първия жилищен етаж, както и втори жилищен етаж, изпълнен върху старата част от къщата и върху пристроената част. След извършването на строежа, ответницата се е установила да живее със семейството си на втория жилищен етаж. Приземният и първият жилищен етаж се ползвали от родителите, докато са били живи. При тези данни въззивният съд е приел, че в наследствената маса се включват само приземният и първият жилищен етаж, без пристройката към тях и без втория жилищен етаж, които са суперфициарна собственост на ответницата. Приета е за нищожна клаузата в нотариалния акт №59/76г., според която при претенции на ответницата за наследствен дял от приземния и от първия етаж, в делбата следва да се включи и отстъпеното и право на строеж. Съдът се е аргументирал с разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според която са нищожни договорите върху неоткрити наследства, а освен това се е позовал и на това, че след реализирането на правото на строеж, то не би могло да се включи в делбената маса. Прието е обаче, че нищожността на тази уговорка не влече нищожност на целия договор, тъй като той би бил сключен и без недействителната част. Решението е неправилно само в частта, с която от делбата е изключена пристройката към приземния и към първия жилищен етаж от процесната сграда. Според заключението на вещото лице и приложения към него архитектурен проект, пристройката представлява по едно помещение с площ от 11 кв.м. на нивото на приземния и на първия етаж. Тези помещения са функционално свързани със съответните етажи. Като ги е изключил от делбата, позовавайки се на учреденото в полза на ответницата право на пристрояване, въззивният съд е действал в противоречие с практиката по чл.97 от ЗС - решение 263 от 26.02.85г. по гр.д.№24/85г. на ВС, І ГО; решение №540 от 30.07.97г. по гр.д.№297/97г. на ВКС, І ГО и др. Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в посочените решения на ВС и ВКС. Когато носителят на право на строеж изгради пристройка, която е функционално свързана със съществуваща преди суперфицията сграда и която не представлява самостоятелен обект, собственик на пристройката съгласно чл.97 от ЗС става собственикът на сградата, а не носителят на суперфицията. В този случай пристройката представлява приращение към главната вещ и следва собствеността на главната вещ. Настоящият случай е точно такъв. Ответницата М. М. е изградила въз основа на учредено от баща и право на пристрояване по една стая към приземния и към първия жилищен етаж. Тези стаи нямат отделно съществуване, те са част от съответните етажи на старата сграда, а тя от своя страна е била собственост на родителите на страните по делото, а след тяхната смърт е наследствено имущество. Собственици на пристроените стаи са станали родителите на страните, а след смъртта им те са част от наследственото имущество. Като ги е изключил от делбата, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и спорът да се реши съобразно изводите на настоящия състав. До делба следва да се допусне и пристройката, но не като самостоятелен обект, а като функционално свързана част от партерния и от първия жилищен етаж, които са допуснати до делба от предходните инстанции. В останалата част решението на П. окръжен съд е правилно, а касационната жалба – неоснователна. Въззивният съд правилно е определил вида на сделката по нот.акт №59/76г. Въпреки непрецизния изказ, касае се за учредяване право на строеж, а не на вещно право на ползване върху надстроеното. Това следва от изричното указание, че М. М. ще стане собственик на надстроеното. Правилно е прието от въззивния съд, че уговорката за ограничаване на правото и да се разпорежда със собствената вещ противоречи на закона, както и уговорката, че при претенции от нейна страна за наследствен дял от приземния и от първия етаж, отстъпеното и право на строеж се връща в наследството. Дарителят не може правомерно да обвърже запазването на дарението с отказ от бъдещи права от страна на надарения. В настоящия случай родителите на страните са разполагали с правомерни средства да разпределят между децата си своето имущество – било чрез дарение, било чрез завещание и не е било необходимо да прибягват до ограничаващите уговорки в договора за суперфиция, които са недействителни. Правилно обаче е прието с оглед данните по делото, че този договор би бил сключен и без недействителните уговорки, затова тяхната нищожност не води до нищожност на целия договор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №155 от 30.03.2009г. по гр.д.№91/09г. на П. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на пристройка към приземния и към първия етаж от сградата, построена в УПИ ХІІ-4847 в кв.64 по плана на гр.Велинград и вместо него постановява: ДОПУСКА делба на пристройка, като неразделна част от приземния и от първия етаж на сградата, построена в УПИ ХІІ-4847 в кв.64 по плана на гр.Велинград, между съсобственици и при квоти: 1/3 ид.част за Ш. Б. К., 1/3 ид.част за Г. Б. Л. и 1/3 ид.част за М. Б. М.. Оставя в сила решение №155 от 30.03.2009г. по гр.д.№91/09г. на П. окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иск за делба на втория жилищен етаж от сградата, построена в УПИ ХІІ-4847 в кв.64 по плана на гр.Велинград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: