О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 244 гр. София , 24.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 1135 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1130/10.02.2022 г. на А. Д. Д., подадена чрез адв. П., против определение № 9 от 07.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 649/2021 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 261306 от 30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 202/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С последното е оставено без уважение искането на А. Д. Д. за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по въззивна жалба с вх. № 280608/11.08.2021 г. в размер на 1 118 лева. Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от внасянето на държавна такса и други разноски за цялото съдебно производство по спора, тъй като с оглед изложените твърдения за материалното му състояние няма достатъчно средства да я заплати. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Допустимо ли е съдът при преценка за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК да съобразява евентуални бъдещи доходи като си служи с предположения?“; 2/ „Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса или трябва да се съобрази, доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските за цялото производство?“; 3/ „Обвързан ли е съдът в преценката си относно наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК от данните в подадената от молителя декларация или е възможно тази преценка да се основава и на хипотетични възможности за реализиране на доходи?“ и 4/ „Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължима държавна такса за въззивно обжалване на съдебно решение?“. Поддържа противоречие на правните разрешения на въззивния съд с приетото в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС. Посочва следните съдебни актове на ВКС с правни разрешения по приложението на чл.83, ал.2 ГПК: определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на II т. о. на ВКС, определение № 318 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на II г. о. на ВКС, определение № 442 от 19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 399 от 06.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3281/2018 г. на III г. о. на ВКС, определение № 473 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3775/2019 г. на III г. о. на ВКС, определение № 62 от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 261/2021 г. на III г. о. на ВКС и определение № 137 от 07.04.2021 г. по ч. гр. д. № 402/2021 г. на III г. о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното въззивно определение апелативният съд е потвърдил определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя А. Д. Д. за освобождаването му от внасянето на дължимата държавна такса по въззивна жалба вх. № 280608/11.08.2021 г. в размер на 1118 лева поради липса на достатъчно средства за това. Съобразил е разясненията по т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, както в случая, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Установил е, че в случай на освобождаване от заплащането им, разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Посочил е, че страната следва да е поставена в невъзможност да поеме таксите и разноските по производството, а не само да е затруднена. Изложените съображения в подкрепа на горния извод са, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие. Въззивният съд е съобразил декларираните данни, че молителят и съпругата му са в социално активна съответно 50 и 49 годишна възраст, работят по безсрочни трудови договори и получават постоянни месечни доходи от трудови възнаграждения в размер над минималната работна заплата за страната, както и всеки от тях притежава лек автомобил, а жалбоподателят и товарен. Изложил е и предположения, че предвид притежанието на товарен автомобил, който макар и с неуточнено предназначение е със стопанска функция, както и фактът, че жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на „Братя Дойкови“ ЕООД (с предмет на дейност производство и продажба на селскостопанска продукция), същият би могъл да извлече доходи от стопанска дейност при експлоатацията на автомобила. Предишният състав е констатирал, че за първоинстанционното производство са заплатени от жалбоподателя такси и разноски от общо 8038,80 лв., при идентични на сегашните материални възможности на семейството. Отчел е и обстоятелствата, че и двамата съпрузи изплащат кредити и имат издръжка по закон към ненавършилия пълнолетие техен син. При тези данни е обосновал извод, че жалбоподателят разполага с възможности да осигури необходимите му средства за по-нататъшното водене на делото, поради което е приел, че искането му за освобождаване от заплащане на такси и разноски е неоснователно и е потвърдил определението, с което то е оставане без уважение. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По повдигнатите от жалбоподателя втори и четвърти въпрос, обобщени от настоящия състав „за обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса в производството“ не е налице соченото противоречие. Обжалваният акт съответства на трайната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК. Възприети са дадените указания в т.12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Съобразени са разясненията, съгласно които искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Формулираните от частния касатор в изложението първи и трети въпрос, обобщени от съда, както следва: „Дали при преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да се основава на хипотетични възможности за реализиране на доходи?“, са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС счита, че в действителност въззивният съд в мотивите си е направил предположение за евентуални бъдещи доходи от стопанска дейност, които жалбоподателят би могъл да реализира чрез експлоатацията на притежавания от него товарен автомобил. Съгласно трайната практиката на касационната инстанция, обективирана в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и в множество съдебни актове еднозначно се приема, че въз основа на представените от страната доказателства и заявените данни съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, без разрешението на съда да се обуславя от евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход. Въз основа на горното следва, че по обобщения от съда въпрос в действителност е налице отклонение в разрешението на въззивния съд от трайната съдебна практика, но този факт подлежи на комплексна преценка заедно с останалите данни по делото относно имущественото състояние на жалбоподателя. Следва да се отбележи също така, че дори и в случай на допускане на касационно обжалване и предоставяне на отговор на поставените в тази връзка въпроси, отново няма да се достигне до различен правен резултат и промяна в преценката на основателността на искането. Въпреки направеното от въззивния състав предположение, съгласно останалите отчетени данни, жалбоподателят и съпругата му са в работоспособна възраст, трудово ангажирани са, като всеки от тях притежава лек автомобил, а жалбоподателят и товарен такъв, както и е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. При преценката си въззивният съд е отчел и обстоятелствата, че и двамата съпрузи изплащат кредити и имат задължения за издръжка към ненавършилия пълнолетие техен син. За пълнота следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя в изложението на основанията практика, не е относима към настоящия спор, поради разлика във фактическата страна, налагаща и различни правни изводи. Жалбоподателите в посочените определения са безработни, във влошено здравословно състояние или в нетрудоспособна възраст. Горните факти обуславят извод, че молителят не е в материално затруднение по начин, че да не може да упражни предоставените му процесуални права и при тези обстоятелства да се окаже лишен от правосъдие. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о., О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9 от 07.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 649/2021 г. по описа на Апелативен съд – П.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: