ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 182 София, 10.04.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № ч.гр.дело № 1209 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Ш. Д. от [населено място], [община], подадена чрез процесуалния му представител адв.М. О. от АК-С. срещу определение № 93 от 30.1.2017 г, постановено по въззивно гр.дело № 474/16 г на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение № 155/6.7.2016 г по гр.дело № 152/2016 г на Мадански районен съд.С първоинстанционното определение е върната исковата молба на С. Ш. Д. и е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на нейната нередовност, изразяваща се в непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер на 382 лв.С първоинстанционното определение на основание чл.78 ал.4 ГПК ищецът е осъден за заплати на ответника- [община] сумата 1140 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. С определение № 32 от 11.1.2017 г, постановено по гр.дело № 474/16 г Смолянски окръжен съд е потвърдил определение № 281/21.11.2016 г по гр.дело № 152/16 на Мадански районен съд, с което е оставено без уважение искането на С. Ш. Д. за изменение на определение № 154/5.7.2016 г в частта относно разноските, присъдени в полза на [община], по възражение на касатора за прекомерност, обективирано в частна жалба вх.№ 1167/22.7.2016 г. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационната жалба [община] не взема становище по същата. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подселаж на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение, с което на ищеца е върната исковата молба, поради невнесена в срок държавна такса с размер на 382 лв е правилно и законосъобразно.Приел е, че преди изтичане на срока за изпълнение на указанията на съда, процесуалният представител на ищеца е депозирал молба по чл.63 ал.1 ГПК за удължавана на срока за изпълнение на указанията, тъй като не е успял да осъществи връзка с доверителя си предвид фактът ,че последният работи в друго населено място.Тази молба е счетена от съда за неоснователна, тъй като невъзможността на пълномощника да осъществи връзка с доверителя си не представлява уважителна причина по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният процесуалноправен въпрос : Представлява ли основание по чл.63 ал.1 ГПК за удължаване на срока за внасяне на държавна такса неустановения контакт на пълномощника с неговия доверител. По този въпрос е налице формирана съдебна практика на ВКС, в определения по чл.274 ал.2 ГПК на ВКС, ГК, а именно : определение № 59 от 14.2.2011 г на ВКС, второ ГО по ч.гр.дело № 34/2011 г и определение № 602 от 9.12.2013 г по ч.гр.дело № 7217/2013 г на ВКС, ГК, Първо ГО.С тези определения е прието, че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока.Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по въведените в правната норма критерии.Невъзможността на пълномощника да се свърже с доверителя си и му предаде указанията на съда за внасяне на такси или разноски е уважителна причина по смисъла на чл.63 ал.1 ГПК.Действително определението по чл.63 ал.1 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, но може да бъде контролирано по повод частна жалба срещу последващо прекратително определение.В този случай неправилното определение по чл.63 ал.1 ГПК опорочава последващото определение, с което е върната исковата молба. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение напълно споделя тази практика.Въззивното определение обаче е постановено в противоречие със същата, поради което следва да бъде допуснато до касационен контрол. По оплакванията в частната касационна жалба. Основателни да доводите на процесуалния представител на ищеца, че в случая й е било невъзможно са се свърже с доверителя си в рамките на пет работни дни.Видно от представените с жалбата доказателства Д. работи в друго населено място, а в последните два дни преди изтичане на срока е бил в отпуск по болест.Основателно е било искането на пълномощника му за удължаване на срока, поради уважителни причини.За него не съществува задължение да внесе със собствени средства определената от съда държавна такса в размер на 382 лв с цел да спази посочения срок и да не увреди интересите на доверителя си.Единствената възможност пред пълномощника е била тази по чл.63 ал.1 ГПК, която незаконосъобразно не е допусната от съда. Постановеното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено.Цитираното от съда определение по чл.274 ал.2 ГПК № 663/9.11.2012 г по ч.търговско дело № 646/12 г на ВКС, ТК, Първо отделение е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като в разглеждания с него случай се касае за наличие на двама управители на търговското дружество, които съвместно са упражнявали представителство и невъзможността пълномощника да се свърже с единия, поради това че последния е заболял, не го лишава от възможност да установи контакт с другия управител за отстраняване нередовностите на подадената от дружеството частна жалба. В настоящия случай подобна възможност не е съществувала. Въпросите относно подсъдността, формулирани от адв.О. в жалбата не са предмет на контрол в рамките на настоящото съдебно производство, поради което съдът не се произнася по тях. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 93 от 30.1.2017 г, постановено по въззивно гр.дело № 474/16 г на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение № 155/6.7.2016 г по гр.дело № 152/2016 г на Мадански районен съд и ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯВА определение № 93 от 30.1.2017 г, постановено по въззивно гр.дело № 474/16 г на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено определение № 155/6.7.2016 г по гр.дело № 152/2016 г на Мадански районен съд. ВРЪЩА делото на Мадански районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.