Р Е Ш Е Н И Е № 474 София, 30 ноември 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :МИНА ТОПУЗОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1306 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№52/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив са подадени касационни жалби от частните обвинители А. Ч. и Ц. Х. и от подсъдимия В. М.. В съдебно заседание жалбата на частните обвинители ,с оплаквания за явна несправедливост на наказанието по чл.343 Г НК се поддържа лично от А. Ч. и повереник. Жалбата на подсъдимия с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието,както и за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се поддържа лично и от защитник. Частните обвинители Б.,В. и А. ,чрез повереника си са на становище жалбата на подсъдимия да се остави без уважение.На същото становище са и частните обвинители и граждански ищци С. П. , Н. П. и Н. П. представлявани от повереник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила и наказанието на подсъдимия достатъчно и справедливо,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.Неоснователна за обвинението е и жалбата на частните обвинители. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 14.05.2012 г. постановено по внохд.№52/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№2147/2011 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, като е отменена в частта с която подсъдимия М. е признат за виновен да е извършил нарушение на чл.15 ал.1,чл.16 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП и оправдан по това обвинение.В останалата й част с която подсъдимия В. М. е признат за виновен в това ,че на 12.09.2009 г. на път ІІ-58 [населено място]-гр.Кърджали при управление на лек автомобил с дк [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б.,С. Ч.,Г. Г.,Б. П. и Н. В. и средна телесна повреда на И. А. , поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1бВ НК и при условията на чл.58 а НК вр. с чл.2 ал.2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца ,което да изтърпи при първоначален общ режим присъдата е потвърдена.На основание чл.343 Г НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца.С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди в полза на Н. П. и С. П. в размер на по 80 000 лв. и на Н. П. в размер на 50 000 лв. ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители А. Ч. и Ц. Х. : Оплакването е за явна несправедливост на наказанието лишаване от правоуправление и е неоснователно. Наказанието на подсъдимия по чл.343 Г НК е пет години и шест месеца и е по ниско само с пет месеца от предвидения максимум съобразно чл.49 ал.2 НК. ПО ЖАЛБАТА на под.М. : Акцентира се на явна несправедливост на наказанието и най-вече на отказа на инстанционните съдилища да приложат чл.66 ал.1 НК. Защитата твърди ,че не са взети предвид обстоятелства ,които смекчават вината на подсъдимия –„тежестта и броя на нарушенията на правилата за движение по пътищата,но основно и най-вече съпричиняване на вредоносния резултат от починалия водач на лек автомобил „Фиат –палио”,което до голяма степен е било причина за настъпилото ПТП...тази степен е явно по значителна към допринасяне на вредоносния резултат.Действията на пострадалия /извършил неправомерна маневра завой на ляво/ се явяват своеобразна първопричина на настъпилото ПТП и сериозна надвишават тази на подсъдимия „. Доводите са неоснователни и в голямата си част не почиват на приетото за установено по делото. Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия.Съобразени са обществената опасност на деянието ,съобразен е изключително тежкия вредоносен резултат , съпричиняване от страна на пострадалия/л.53 от мотивите на въззивното решение /, степента на обществена опасност на подсъдимия,както и целите визирани в чл.36 НК.Съобразена е и разпоредбата на чл.2 ал.2 НК,приложен е по благоприятен закон и наказанието определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК, в размер на две години и единадесет месеца,очевидно не е явно несправедливо.Законосъобразно е отказано и приложението на чл.66 ал.1 НК, тъй като е налице само предпоставката чисто съдебно минало,но не и останалите две. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.То е формално ,не мотивирано ,поради което и няма как за получи отговор. В допълнението към касационната жалба се оспорват приетите от инстанционните съдилища фактически обстоятелства ,без да се сочат пропуски при събирането или оценка на доказателствата и без да се държи сметка,че производството по делото е протекло по реда на Глава двадесет и седем НПК. В тази връзка следва да се припомни т.8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК –„първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства,които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт...допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт „.В т.8.1. са очертани и рамките на защитата в това производство,както и обстоятелството ,че подсъдимия „доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства ,оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания „.Оспорването на приетите от инстанционните съдилища фактически обстоятелства,в производство по Глава двадесет и седма, в касационното производство е също толкова недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила,наказанието на подсъдимия справедливо ,а жалбите на частните обвинители и подсъдимия изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№52/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив, с което е изменена присъда по нохд.№2147/2011 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :