О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №495

Гр. София, 02.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4227 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Евротранс Сървис“ ЕООД, представлявано от управителя С. Б. Д., чрез процесуалния представител – адв.Н. от САК, срещу въззивно решение №263181 от 18.05.2021г., постановено по въззивно гр.д.№ 6513/2020 г. по описа на СГС, II-В състав, с което е потвърдено решение № 53481 от 27.02.2020г., постановено от СРС, ГО, 128 състав, по гр.д. № 44999/ 2018 г., в частта, в която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът “Евротранс Сървис“ ЕООД дължи на ищеца Е. П. П. сумата от 4930лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 15.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото.
В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск към касатора – „Евротранс Сървис“ ЕООД.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, че решението е в противоречие с практика на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: 1. „Следва ли съдът да изключи от доказателствения материал по делото писмен документ, който след изрично искане на страната за представяне на оригнал на основание чл. 183 ГПК не го е представила в указания от съда срок?“ което е в противоречи на следните решения на ВКС: решение № 130 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 4258/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на ВКС, ІІ Г.о. и 2.„Представлява ли нарушение на принципа за осигуряване на равна възможност на страните в процеса, установен в чл. 9 и състезателното начало по чл. 8 ГПК, даването на допълнителна/повторна възможност на страна за представяне на оригинала на документ при неговото оспорване в хипотезата на чл. 183 ГПК, във вр. с чл. 193 ГПК, без да са налице основателни причини, които са лишили страната да изпълни задължението си в указания й от съда срок?“. Което е в противоречи на следните решения на ВКС: решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр. д. 209/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 42 от 03.06.2020 г. по т.д. № 1680/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 101 от 13.05.2016 г. по гр.д. № 5440/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 18 от 28.01.2019 г. по гр.д. № 978/2018 г. на ВКС, І г.о..
Ответникът по касацията Е. П. П. е подал писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за касационна инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. С оглед на цената на иска към предявяване на иска по реда на чл.422 ГПК за сумата от 14 780лв.-дължима сума като незаплатено адвокатското възнаграждение по договори за правна защита и съдействие, след като страните са били в трайни отношения за предоставяне на адвокатски услуги и във връзка със защита пред отделните инстанции, следва да заключи, че касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:
Въззивният съд, за да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено дължимостта на сумата от 4930лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2015г., независимо от оспорването на същия договор относно авторството му и положен подпис за клиент от ответника, е приел с оглед на проведеното доказване за неистиността на документа, която е върху ответника и при положителния отговор, че при изследване на подписа върху договора в оригинал с помощта на съдебно графологични експертизи, е положен от представителя на ответното дружество касатор, че между страните- ищецът като адвокат и ответното дружество като клиент е налице валиден договор за правна защита и съдействие по посочено гр.дело с договорено възнаграждение от 9 860лв. С оглед на това, че в договора е записано и с думи договореното адвокатско възнаграждение от 9860лв. и е удостоверено заплащане на част от сумата и такава от 4930лв. е приел, че дължима се явява останалата част от възнаграждението и в размер на 4 930лв., за която няма доказателства по делото да е заплатена. С оглед на оспорването от ответника относно подписа му за клиент върху договор от 17.02.2015год. и по негово искане са допуснати и приети единична и тричленна съдебно-графологични експертизи за изследване именно на оригинала на процесния договор, които дават безпротиворечив отговор на въпроса, че подписът положен за клиент в договор за правна защита и съдействие № 0187583 от 17.02.2015год., предоставен и изследван от вещите лица в оригинал е изпълнен от С. Б. Д.-управител на ответното дружество- касатор. С оглед на проведеното доказване, независимо от констатираната техническа грешка по отношение на номера на договора от 17.02.2015год., за който е искана и извършена в съдебно заседание пред първоинстанционния съд констатация за идентичност на заверено копие и оригинал, както и е дадена нова възможност за представянето му именно поради техническата грешка в протокола, въззивният съд е приел, че оспорването на подписа върху процесния договор, което е в тежест на ответника, не е доказано по делото. Поради което с оглед на приетите експертизи, които са допуснати по искане на ответника, със задачи да се изследва оригиналния документ и отговорът на въпроса относно подписа, положен за клиент в договор за правна защита и съдействие № 0187583 от 17.02.2015год., предоставен и изследван от вещите лица в оригинал, че същия е изпълнен от управител на ответното дружество- касатор, както и при обсъждане на съдържанието на договора, в който е посочено и с думи договореното адвокатско възнаграждение, удостоворено е частично плащане на възнаграждението е прието, че се дължи останалата незаплатената част от същото.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав на ВКС счита, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, описани по-горе, на които последният се позовава като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми и при приложението на които в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на ВКС/посочени в изложението/. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. С поставените в изложението въпроси касаторът излага съображения, че не е съгласен с изводите на въззивния съд, който след като е разгледал оспорването от ответника относно подписа за клиент, положен върху договор от 17.02.2015год. и в тази връзка допуснатите по негово искане единична съдебно-графологична и в последствие при последвалото оспорването на тричленна съдебно графологична експертиза със задачи за изследване на авторството на подписа именно върху оригиналния документ-договор от 17.02.2015год., предоставен за изследване по делото и крайния извод на експертите, че подписът върху документа е на управителя на ответното дружество е приел, че оспорването не е доказано поради което, документът не следва да се изключва от доказателствата по делото. Също така и във връзка с развилото се оспорване на частния документ, при констатираната техническа грешка при изписването на номера на документа при констатацията в съдебно заседание пред първоинстанционният съд е дадена възможност за отстраняване на тази грешка и няма спор по делото, че именно оригиналният документ на процесния договор от 17.02.2015год. с правилния номер е бил обект на проверка при изготвяне на двете съдебнографологични експертизи по делото с представен многоброен сравнителен материал от ответника, които експертизи са дали категоричен, обоснован и безпротиворечив извод за неговата автентичност, поради което не е налице и твърдяното нарушение на принципите за равенство на страните в процеса и състезателното начало. При това положение, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото не се дължат разноски на касатора, а се дължат на ответника по касационната жалба при направено искане за присъждане на разноски и доказателство за направени такива в договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащане на 300лв.-за адвокастко възнаграждение.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №263181 от 18.05.2021 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ- В състав постановено по въззивно гр. д. № 6513/2020 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Евротранс Сървис“ ЕООД, с ЕИК 130393286, със седалище и адрес на управление: София, ул."Искър", офис 4, представлявано от С. Б. Д. да заплати на Е. П. П., с ЕГН [ЕГН], с адрес:...,[жк], [жилищен адрес] сумата от 300лв.-адвокатско възваграждение за касационна инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: