7 Р Е Ш Е Н И Е № 50086/07.11.2023 г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1859/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., А. А. Г., Н. А. Г., Г. И. Г. /в качеството му на един от наследниците на ищеца И. Г. К./ и М. А. К., всички представлявани от адв.В. Н., срещу решение №152/13.05.2022г. по гр.д.№93/2022г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №470/29.11.2021 по т.д.№1275/20г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК“Лев инс“АД за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.08.2018г. – 14.10.2020г. върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И. Г., настъпила при ПТП на 17.08.2018г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакванията са аргументирани с доводи за погрешно тълкуване на разпоредбите на действащия КЗ, уреждащи отговорността на застрахователя по прекия иск срещу него, касаещи конкретно началния период за начисляване на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както и с твърдения за липса на произнасяне на състава на апелативния съд по наведените от касаторите /въззивници в производството пред него/ съображения срещу същите погрешни, според касаторите, мотиви на първоинстанционния съд. Заявено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него – постановено друго , с което върху присъдените им обезщетения да бъде присъдена законна лихва от датата на предявяването на претенцията през застрахователя - 20.08.2020г. до 14.10.2020г. /датата, от която съдилищата са приели,че се дължи такава/. Претендират направените за трите инстанции разноски в пълния им размер, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“АД е заявил в подадения чрез юрисконсулт К. И. писмен отговор становище за неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно, поддържайки тезата,че застрахователят дължи да заплати на увреденото лице лихва за забава от изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ, в който има задължение да определи и изплати обезщетението, която дата в случая е 15.10.2020г. Моли подадената касационна жалба да бъде оставена без уважение като му се присъдят направените в процеса пред ВКС разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищците срещу застрахователното дружество преки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат смъртта на техния общ наследодател А. Г., настъпила при ПТП на 17.08.2020г. вследствие виновното и противоправно действие на водач на МПС,чиято отговорност е била застрахована при ответника.Поискано е претендираните от тях обезщетения да им бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на ПТП /смъртта на Г./ - 17.08.2020г. до окончателното им плащане. С постановеното от него първоинстанционно решение Варненски окръжен съд е уважил частично предявените от ищците искове, като е присъдил на първите трима – съпруга и синове на починалия, обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 180 000 лв. , а на преживелите го родители /бащата – починал в хода на производството и заместен от Г. И. Г., А. Г., Н. Г. и М. К./ в размери от по 140 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като за периода 17.08.2020г. – 14.10.2020г. е отхвърлил претенцията за законна лихва. Крайния си извод на неоснователност на искането за присъждане на лихва за този период съдът е мотивирал, като се е позовал на разпоредбата на чл.497 КЗ и на установения по делото факт, че ищците са представили на застрахователя поисканите от него доказателства на 23.09.2020г., при което 15-дневният срок за произнасянето на последния е изтекъл на 14.10.2020г.,а от 15.10.2020г. същият е изпаднал в забава, за която дължи обезщетение в размер на законната лихва. При постановяването на обжалвания пред настоящата инстанция въззивен акт Варненски апелативен съд е приел,че спорният въпрос по въззивното обжалване е началният момент, от който застрахователят дължи на въззивниците-ищци законна лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, като, според тях, това е датата на настъпването на ПТП. В тази връзка въззивната инстанция е цитирала разпоредбата на чл.493 ал.1 т.5 КЗ, като е посочила,че задължението на застрахователя да обезщети вредите включва и дължимите от застрахования деликвент законни мораторни лихви върху обезщетението, изтекли или след уведомяването от застрахования за настъпилото ПТП, или след предявяване на застрахователната претенция от увредения, която от двете дати е по-ранна. За да мотивира крайния си извод обаче в разсъжденията си съдът се е позовал на разпоредбата на чл.497 КЗ, според която застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства от увредения или изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденият не е представил доказателствата, изискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Констатирал е, че в случая претенцията на ищците е входирана при застрахователя на 20.08.2020г., като последният е изискал допълнителни документи, които са представени от тях на 23.09.2020г. Приел е,че от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл.497 ал.1 т.1 КЗ срок за плащане, който е изтекъл на 14.10.2020г., след която дата същият е изпаднал в забава, за която дължи да обезщети увредените със законната лихва върху присъденото обезщетение от 15.10.2020г. Допълнително въззивният съд е препратил към съответните мотиви на първата инстанция, изложени в частично обжалваното пред него решение, което е намерил за правилно и подлежащо на потвърждаване в обжалваната му част. С определение №50291/07.06.2023 г., решението на въззивния съд в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпросите Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба? и Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? В постановеното по реда на чл.290 ГПК, сочено от касаторите, решение по т.д.№3638/14г. на І т.о. на ВКС, а и в други, служебно известни на състава на ВКС съдебни решения – по гр.д.№ 5488/13 г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№799/11г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№2366/13 г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д. №7364/13 г. на ІІІ г.о. ВКС , по гр.д.№761/10 год. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№2687/14 г. на ІІ т.о. на ВКС, по т. д. № 587/18 г. на І т. о. на ВКС , по т. д. №1512/17 г. на І т. о. на ВКС и др., е даден отговор на първия от въпросите, който настоящият състав на ВКС напълно споделя. Съгласно така формираната практика, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяване на решаващата си дейност на инстанция по същество въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал. 1 ГПК. По втория от въпросите, обусловили касационния контрол по същество на обжалваното въззивно решение, отговор се съдържа в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по т.д.№2466/18г. на І т.о. , по т.д.№1865/21г. на І т.о. , по т. д. № 1428/21 г. на ІІ т.о., по т.д.№2026/21г. на І т.о., по т.д.№2530/21г. на І т.о., по т.д.№53/22г. на І т.о. и др. Според възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл.493 ал.1 т.5 вр. чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3 КЗ, но не от датата на увреждането,а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл.429 ал.3 изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Последният, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.497 ал.1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва. С оглед така дадените разрешения по правните въпроси, обжалваното решение на ВАпС е неправилно. При мотивиране на обжалвания пред настоящата инстанция въззивен акт, съставът на Варненски апелативен съд се е отклонил от посочената във връзка с първия от поставените за разрешаване правни въпроси практика.Основал се е на констатацията си,че с исковата молба и с въззивната жалба ищците са претендирали лихва за забава върху дължимото им от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от датата на настъпването на увреждащото събитие – ПТП, причинило смъртта на наследодателя им, като, отричайки подобна теза, е изложил съображения за дължимост на такава от датата, на която е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 КЗ срок за определяне и изплащане на обезщетението – 14.10.2020г. Необсъден е останал доводът на въззивниците, изрично поддържан във въззивната им жалба,че дори да се приеме,че законна лихва застрахователят не дължи от датата на настъпването на ПТП, същата е дължима като част от обезщетението, което застрахователят следва да плати, покривайки отговорността на деликвента, поради което такава следва да се присъди в негова тежест от датата на завеждането на претенцията от увредените ищци, в съответствие с нормата на чл.429 ал.3 КЗ. Последната съдът само е цитирал формално, без да съобрази нейната приложимост, с оглед изложените в жалбата на въззивниците съображения, основани и на практика на ВКС. Произнасяйки се по същество, въззивният съд е направил крайните си изводи и в противоречие с практиката на ВКС по втория от правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол. Според данните по делото, ищците са подали пред застрахователя заявление за изплащане на обезщетение за причинените им от застрахования деликвент неимуществени вреди, входирано на дата 20.08.2020г. В обема на задължението на застрахователя ЗК“Лев инс“АД да покрие тези вреди, възникнало по силата на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно правилото на чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. чл.429 ал.2 т.2 КЗ вр. чл.429 ал.3 изр.2 КЗ, се включват и дължимите от деликвента лихви, но не тези, които са започнали да текат от датата на увреждането, а тези от датата на подаването на заявлението за плащане – 20.08.2020г. и са текли до 15.10.2020г. – датата, на която е изтекъл срокът по чл.497 ал.1 т.1 КЗ за плащане от застрахователя. След тази дата, доколкото не е налице изпълнение на задължението му за плащане, застрахователят вече носи отговорност за собствената си забава, за обезщетяването на вредите от която ще продължи да дължи законна лихва. Поради изложеното, съдът е следвало да уважи като основателна претенциите на ищците за законна лихва върху главниците, представляващи присъдено им обезщетение за неимуществени вреди, с начален момент 20.08.2020г. Като е потвърдил решението на първата инстанция, с което тези претенции са отхвърлени за периода от 20.08.2020г. до 14.10.2020г., въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази му част. Вместо него следва да бъде постановено друго в посочения смисъл. Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗК“Лев инс“АД следва да бъде осъден да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 190 лв., а на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв.В. Н. - сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуалното представителство пред Варненски апелативен съд и Върховен касационен съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №152/13.05.2022г. по гр.д.№93/2022г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №470/29.11.2021 по т.д.№1275/20г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите на С. Н. Г., А. А. Г., Н. А. Г., И. Г. К. и М. А. К. срещу ЗК „Лев инс“АД за заплащане на законна лихва върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И. Г., настъпила при ПТП на 17.08.2018г. за периода 20.08.2018г. – 14.10.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на С. Н. Г. с [ЕГН], на А. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и на Н. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и тримата с адрес [населено място] [улица] вх.Е ет.3 ап.32 законната лихва върху присъдените им суми от по 180 000 лв. за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И. Г., настъпила вследствие на ПТП от 17.08.2018г. за периода от 20.08.2020г. до 14.10.2020г. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на наследниците на И. Г. К., починал в хода на процеса, с ЕГН [ЕГН], и на М. А. К. с ЕГН [ЕГН] законната лихва върху присъдените им суми от по 140 000 лв. за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И. Г., настъпила вследствие на ПТП от 17.08.2018г. за периода от 20.08.2020г. до 14.10.2020г. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 190 лв. ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адв. В. Н. сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуалното представителство пред Варненски апелативен съд и Върховен касационен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: