Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр. София, 12.12.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 962/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения М. Б. М. за възобновяване на НОХД № 21552/2012 г. по описа на СРС, отмяна на постановената по него присъда от 08.04.2015 г., потвърдена с решение № 1310 от 21.12.2015 г. по ВНОХД № 3082/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 11 въззивен състав и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство. В искането за възобновяване на осъдения М., депозирано от него лично се моли, постановената в задочно производство присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, както и в депозираните по делото писмени бележки, служебно назначеният му защитник адв.Г. поддържа искането, като излага доводи за това, че атакуваните присъда на първата инстанция и решение на въззивния съд неправилно са били постановени в отсъствие на искателя, без да е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, дълго след като е напуснал пределите на страната. М. не е бил надлежно призован още от досъдебното производство, а в последствие и в съдебната фаза. По този начин не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса и да ползва адекватна адвокатска защита. Въз основа на това отправя искане към ВКС за отмяна на осъдителната присъда, на въззивното решение, с което същата е потвърдена и връщане делото за ново разглеждане с участието на искателя, което се поддържа и от осъдения М.. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е основателно и предлага да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда от 08.04.2015 г. по НОХД № 21552/2012 г. СРС, НО, 17 състав е признал подсъдимия М. Б. М. за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец Декември 2008 г. в [населено място],[жк], [улица] противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Р...”, с ДК [рег.номер на МПС] на стойност 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, собственост на С. А. А., която владеел – автомобилът бил предоставен за ползване на М. М. от А. за срок от два дни, след изтичането на които не го върнал, поради което и на основание чл.206 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът привел в изпълнение отложеното на основание чл.66 ал.1 от НК общо, най-тежко наказание, определено по НОХД № 108/2004 г. по описа на РС – Оряхово в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода”, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно също при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата си СРС осъдил М. М. да заплати на гражданския ищец С. А. А. сумата от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди. В тежест на подсъдимия М. били възложени и направените по делото разноски. По жалба от адв.Д. – служебно назначен защитник на подсъдимия М. било образувано ВНОХД № 3082/2015 г. по описа на СГС, НО, ХІ въззивен състав, който с решение № 1310 от 21.12.2015 г. е потвърдил изцяло присъдата на СРС, която от същата дата е влязла в сила. На 07.04.2016 г. осъденият М. М. бил установен в Кралство Испания във връзка с издадена от българските власти ЕЗА, като считано от тази дата до 04.08.2016 г. бил задържан в затвор в Мадрид за целите на предаването му на органите на РБългария в изпълнение на европейската заповед за арест. На 05.08.2016 г. М. бил предаден на българските власти и приведен в Затвора Бобов дол за изтърпяване на наложеното му с присъдата по НОХД № 21552/2012 г. по описа на СРС наказание, както и това, приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК със същия съдебен акт. От искането за възобновяване, с което е сезиран ВКС и изявленията в съдебно заседание става ясно, че молителят е узнал за влязлата в сила присъда на СРС едва след задържането му от испанските власти, което се е случило на 07.04.2016 г. Молбата на осъдения М. за възобновяване на първоинстанционното наказателното дело по реда на Глава тридесет и трета от НПК е подадена на 30.08.2016 г., видно от положения щемпел на МП – ГДИН, Затвора гр. Бобов дол. При тези данни настоящият съдебен състав намери, че искането на молителя е допустимо на основание чл.423 ал.1 от НПК, по реда на която процедура е и образувано настоящото производство, тъй като молбата е постъпила в законоустановения шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. По същество искането на осъдения М. М. за възобновяване на наказателното дело е основателно. Молителят оправдано твърди, че не е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. От материалите по делото се установява, че инкриминираното деяние е било извършено в началото на м.декември 2008 г. Досъдебното производство /дознание № 771/2009 г. по описа на 03 РУП-СДВР/ било образувано срещу Неизвестен извършител с постановление на прокурор от СРП от 29.04.2009 г. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК след извършена предварителна проверка по молба от С. А. А. – пострадал от престъплението. Видно от материалите по досъдебното производство, осъденият М. не е бил открит през целия период на разследването, продължило до 25.10.2012 година. Проведено било щателно издирване на територията на цялата страна, като същият бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 209/20011 г. на СДВР и телеграма № 26825/2011 г. на ГД”КП”. Във връзка с данните от издирването на М. досъдебното производство било неколкократно спирано и възобновявано. В хода на разследването на М. бил назначен служебен защитник – адв.А. Д., посочен от САК, на който на 26.10.2011 г. било предявено при условията на чл.269 ал.3 вр.чл.206 от НПК повдигнатото с постановление от 05.08.2011 г. обвинение срещу М. Б. М. за престъпление по чл.206 ал.1 пр.1 от НК. На 07.02.2012 г. с постановление на прокурор от СРП наказателното производство било прекратено, във връзка с което с телеграма № 4472/20.02.2012 г. на ГД”НП” М. бил свален от издирване поради отпаднало основание. По жалба от пострадалия А. цитираният прокурорски акт бил отменен с постановление на прокурор от СГП от 24.04.2012 г. с указания за приключване на делото с обвинителен акт. С оглед на това с протокол от 25.10.2012 г. на служебно назначения защитник били предявени материалите от досъдебното производство отново при условията на чл.269 ал.3 вр.чл.206 от НПК. Съдебното производство по НОХД № 21552/12 г. по описа на СРС било образувано по внесен от СРП обвинителен акт по обвинението на М. Б. М. за престъпление по чл.206 ал.1 пр.1 от НК, като искателят не участвал и в съдебната фаза на процеса. Съдът положил усилия за установяване на местонахождението на подсъдимия чрез призоваването му от известните по делото адреси на територията на РБ и приобщаване на информация за преминаването му през границите на страната. Установено било, че последното регистрирано пътуване на М. е било на дата 19.02.2011 г. на излизане от РБ през ГКПП Калотина, без данни за последвало връщане, поради което същият бил обявен за международно издирване. С оглед получената информация за конкретен адрес на пребиваването му в Кралство Испания била изготвена съдебна поръчка за призоваването му, но резултатът от изпълнението й показал, че М. е напуснал този адрес, без да посочи нов или телефон за връзка. От изисканите данни за резултата от общодържавното му издирване се установило, че след свалянето му от такова с телеграма № 4472/20.02.2012 г. на ГД”НП”, М. не е бил отново обявяван за ОДИ. Предвид липсата на резултати от проведените издирвателни мероприятия съдебният състав разгледал и решил първоинстанционното дело в отсъствие на подсъдимия М. при условията на чл.269 ал.3 т.4 б. „а” от НПК с участието на служебно назначения му защитник - адв.Д.. По жалба от защитника на подсъдимия М. срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 3082/2015 г. по описа на СГС, НО, ХІ въззивен състав, като с решение № 1310 от 21.12.2015 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на СРС. В хода на въззивното производство също били положени усилия за установяване местонахождението на подсъдимия, като същият бил отново призоваван от установените по делото адреси, приобщени били и данните за преминаването му през границите на страната. Установено било, че М. бил напуснал пределите на РБългария повече от три години преди това, без данни за завръщането му. След като и пред тази инстанция подсъдимият М. не бил открит, въззивното производство също протекло при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК. Така проследеното процесуално развитие на делото сочи на основателност на искането на осъдения М. за възобновяване на наказателното дело поради наличието на предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК. Съгласно тази разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания казус неприсъственото осъждане на искателя не се дължи на неговото недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно отклонение от наказателно преследване, нито може да се заключи, че той е демонстрирал отказ от лично участие в наказателния процес. Действията му след момента на извършване на деянието – заминаването му в чужбина, не могат да бъдат интерпретирани като „укриване” от надлежните органи и осуетяване на наказателното преследване, тъй като той е напуснал територията на страната преди да бъде привлечен като обвиняем, респ. преди да бъде надлежно информиран въобще за воденото срещу него наказателно производство. Получена е била информация, че същият не може да бъде открит, за да бъде призован, поради което привличането му като обвиняем, както и предявяването на разследването са били проведени в негово отсъствие при участие на служебен защитник. С оглед изложените доводи ВКС прие, че искането на осъдения М. Б. М. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е основателно, като първоинстанционното наказателно дело следва да бъде възобновено, постановената по него присъда (потвърдена от СГС) – отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство. В изпълнение на задълженията си по чл.423 ал.4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че следва по отношение на осъдения М. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Приобщените по делото доказателствени материали установяват продължителното му местопребиваване на неустановен адрес в чужбина, което обуславя наличието на опасност от укриване. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.423 ал.1 и ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 21552/2012 г. по описа на Софийски районен съд. ОТМЕНЯ присъдата от 08.04.2015 г., постановена по НОХД № 21552/2012 г. по описа на СРС, потвърдена с решение № 1310 от 21.12.2015 г. на СГС по ВНОХД № 3082/2015 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора. ВЗЕМА спрямо искателя М. Б. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:1. 2.