Ключови фрази


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 13
София, 06.02.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2413/2019г.по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.03.2019г. по гр.д.№11094/2011г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е тълкуване на действителната обща воля на страните по смисъла на чл.20 ЗЗД в производство по сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – Р. Г. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения иск.
Ответникът Й. И. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил конститутивен иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Р. и Б. Г. срещу Й. П., за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен.
За да отхвърли предявения иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., за окончателен, съдът съд е приел, че няма доказателства между ответникът и ищеца Б. Г. да е налице правоотношение по предварителен договор, доколкото последната не е автор на волеизявленията, обективирани в посочените разписки. От представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 06.04.2009 г. и на 08.04.2009 г. Р. Д. и Й. П. са положили подписите си върху два документа, озаглавени като „разписка“, като Б. В. не е подписала документите, които се твърди че установяват облигационното правоотношение по предварителен договор между страните.
Съдът е изложил съображения за това, че производството по настоящото гр.д. № 11094/2011 г. на ГС София е било спряно с протоколно определение от 31.10.2012 г. до приключване на спора по гр. д. № 6883/2011 г. на СРС, 47 състав, с предмет предявени от Р. Д. обективно съединени искове за установяване на нищожността на договор за замяна от 23.04.2009 г., сключен между Й. П. от една страна и П. и Я. Н. от друга, с който Й. П. заменя процесните идеални части от своя недвижим имот за движима вещ – цветен телевизор. И тъй като преюдициалното производство е приключило с решение от 30.07.2013 г., влязло в сила на 16.06.2017 г., с което договорът за замяна е бил признат за нищожен поради противоречието му с добрите нрави, то Й. П. се явява титуляр на правата, чието окончателно прехвърляне се претендира от Р. Г..
Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е дали посоченото в двете разписки от 06.04.2009 г. и 08.04.2009 г. обективира в достатъчна степен постигнато между страните съгласие за сключване на предварителен договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу продажна цена, за да може съдът да впише уговореното между страните в диспозитива на решението си, който ще замести окончателния договор. Прието е, че е неясно дали посочените в двете разписки суми представляват общата продажна цена, или нещо друго. Съдът е счел, че има несъответствието относно имота, предмет на предварителния договор, тъй като първата разписка е посочено, че се продават ¼ идеални части от имота, докато във втората предмет на прехвърляне са всички притежавани от прехвърлителя идеални части от имота, в първата разписка е посочен единствено поземленият имот, докато във втората като обект на продажбата фигурира и построената върху имота сграда, която е с отделен идентификатор, съгласно представеното по делото копие от кадастрална скица от 05.10.2018г., и може да бъде предмет на отделна прехвърлителна сделка. Поради изложените неясноти относно съществените елементи на предварителния договор съдът е приел , че не може в решението си да възпроизведе волята на страните, поради което предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и го е отхвърлил.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустимо ли е тълкуване на действителната обща воля на страните по смисъла на чл.20 ЗЗД в производство по сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че по поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена принципно- при значително по-широка формулировка на материалноправния въпрос с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 117 от 28.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., решение № 505 от 3.01.2013 г. по гр.д. № 1476/2011 г., ІV г.о. и др. Прието е, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите, в това число и на предварителните такива, трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на договора. Когато от договора и от другите писмени доказателства, включително и експертиза на вещо лице, може да се установи предмета и цената, тогава са налице елементите на предварителния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД и той може да бъде обявен за окончателен. Непълнотата в описанието на имотите в предварителния договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект.


С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че постановеното от въззивният съд решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като бъде уважен предявения иск. С оглед дадения по-горе отговор на въпросите, послужили като основание за допускане на касационното обжалване, в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извода, че възникването на потестативното право на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е поставено в зависимост от необходимостта всички уговорки на страните да са постигнати в само в един писмен документ. Пълното описание на имота в решението при уважаване на иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът следва да извърши въз основа на събраните писмени доказателства по делото за идентичността на имота, а не да се ограничи да възпроизведе съдържанието на предварителния договор. Установено е по делото, че обещателят по предварителния договор е собственик на имота, предмет на договора, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., последният е действителен и не е развален, както и че цената е заплатена изцяло към настоящия момент. Ето защо следва да се приеме, че са налице са налице всички предпоставки за уважаване на иска и предварителният договор следва да се обяви за окончателен.
Видно от приложено по делото Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 846/06.04.2009г., издадено от [община], данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 6977,60лева, и тя следва да служи като база за определяне размера на дължимите се от ищеца такси и разноски по прехвърлянето съобразно разпоредбата на чл.364, ал.1 ГПК, до заплащането на които следва да се впише възбрана върху имота.
На основание чл.364, ал.1 ГПК ищецът дължи разноските по прехвърлянето на имота - нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл.85, ал.2, във връзка с чл.87 ЗННД, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, възлизаща на сумата 181,42 лева, както и местен данък за придобиване на имота по сметка на Столична община в размер на 131,34 лева, изчислен на базата на данъчната оценка на имота в размер на лева.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1279 лева.
На основание чл.364, ал.2 ГПК препис от настоящото решение да се издаде на Р. Г. Д. след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и държавна такса и на удостоверение, че Й. И. П. не дължи публични държавни и общински вземания, за което да й бъде издадено съдебно удостоверение.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 22.03.2019г. по гр.д.№11094/2011г. на ГС София, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВАВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в разписки от 06.04.2009 г. и от 08.04.2009 г., по силата на който Й. И. П., ЕГН [ЕГН] продава на Р. Г. Д., ЕГН [ЕГН] собствените си 1/4/една четвърт/идеални части от УПИ -/№/, находящ се в [населено място], р-н С., целия с площ от 360кв.м, заедно с 1/4 /една четвърт/ идеална част от построената в същия жилищна сграда с площ от около 90кв.м, за сумата 7500лева, изплатена изцяло на продавача.

осъжда Р. Г. Д. да заплати в полза на Столична община сумата 181,42 лева на основание чл.47 ЗМДТ и сумата 121,20 сметката на Върховния касационен съд - такса на основание чл.87 ЗННД, за които суми да се впише служебно възбрана върху имота, на основание чл.298, ал.2 ГПК.

осъжда Й. И. П. да заплати на Р. Г. Д. сумата 1279лева разноски по делото.

Препис от настоящото решение да се издаде на Р. Г. Д. след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и държавна такса и на удостоверение, че Й. И. П. не дължи публични държавни и общински вземания, за което да й бъде издадено съдебно удостоверение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: