4 4 РЕ Ш Е Н И Е № 380 София, 02 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и четвърти октомври. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора....ИВАЙЛО СИМОВ.......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1267 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. В. Д. срещу решение № 91/ 02.07.2014 г. по внохд № 95/2014 г. на Варненския апелативен съд. Релевирани са оплаквания за допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 16/ 19.02.2014 г. по нохд № 167/2014 г. Търговищкият окръжен съд признал подсъдимия И. Д. за виновен в това, че на 01.04.2010 г. и на 21.05.2010 г. като управител на търговско дружество представил неверни сведения, предназначени да послужат пред ОД на ДФ”З.” Разплащателна агенция –Търговище, за да получи средства от фондовете, предоставени от ЕС на българската държава, поради което и на основание чл. 248а ал.3, вр. ал.2 и чл.55 от НК го осъдил на „пробация”, като определил двете задължителни пробационни мерки. С атакуваното решение Варненският апелативен съд изменил присъдата в частта за наказанието, което определил при основанието по чл. 54 от НК, а именно една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. На осн. чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. Идентични по съдържание оплаквания жалбоподателят е изложил и във въззивната си жалба, които са обсъдени от Варненския апелативен съд и са отхвърлени с убедителни съображения. На първо място, касаторът отново сочи, че повдигнатото му обвинение е неясно, непълно и неточно и това съществено е нарушило правото му на защита. Бил обвинен за две деяния, без те да са разграничени, а въззивният съд приел, че обвинението е за продължавано престъпление, като така недопустимо тълкувал обвинителния акт. Твърди, че не разбира обвинението, защото обвинителната власт е следвало да посочи според кои нормативни актове заявените от него площи са „недопустими” за подпомагане и така да изпълни със съдържание бланковия термин „неверни данни”. Върховният касационен съд намира тези възражения за неоснователни. Обвинителният акт отговаря на законовите стандарти по чл.246 от НПК, като при формулиране на фактическото обвинение са описани действията на подсъдимия, свързани с кандидатстването за получаване на субсидии по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, депозирането на заявления за входяща регистрация в ОС „З.” [населено място] и неверните сведения, които отразил в тях- посочил площи, които са недопустими за подпомагане. Нормата на чл.248а от НК не е бланкетна, защото обективния състав на престъплението е свързан с даване на неверни сведения, а такива са всички сведения, които не отговарят на обективната действителност. Противно на изложеното в касационната жалба, от материалите по делото се установява, че подсъдимият не е правил възражения за неяснота на обвинението, нито е искал връщане на делото за доразследване, като винаги е заявявал, че разбира в какво е обвинен. На досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения, но е депозирал такива пред първоинстанционния съд, чрез които е очертал позицията си за недоказаност на обвинението. Упражнил е дадените му от закона права, като е правил възражения за незаконосъобразност на проверката от Техническия инспекторат на ДФ „Земеделие”, оспорил е нейните констатации, направил е доказателствени искания, които съдът е уважил. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които не са отстранени от съда и са довели до ограничаване на правото на защита. Неоснователни са и останалите възражения на касатора, относими към начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Варненският апелативен съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда и е стигнал до извод за безспорна установеност на фактите по делото. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Ч. и С., на писмените доказателства по делото- подадените от подсъдимия заявления за входяща регистрация, заповедите на началник отдел РТИ на ДФ”З.”, контролен лист за резултатите от проверката на място от 15.09.2010 г. и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е направил решаващия извод, че подсъдимият е посочил недопустими за подпомагане площи в размер на 202.89 хектара. В голямата си част това са пасища и ливади, които не отговарят на националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени със заповеди на Министъра на земеделието и храните за 2010 г. и на Наредба № 5/ 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Подсъдимият е декларирал, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства и ги приема, че ще ползва всички описани земеделски площи и ще ти поддържа в добро земеделско и екологично състояние /видно от декларациите към заявление за входяща регистрация/. Съдът е установил обаче, че инкриминираните площи не отговарят на критериите в националните стандарти и в наредбата, защото са неподдържани, обрасли с дървета, храсти, бодили, тръни, а някои от тях са с по-малка от заявената за подпомагане площ. Касационният състав възприема като правилни и убедителни съображенията, с които е отхвърлено възражението за неустановеност на критериите, въз основа на които проверяващите са стигнали до извод за недопустимост на площите, защото използваният от тях термин „висока суха нежелана растителност” не съответствал на термина „храстовидна нежелана растителност”, употребен в Националните стандарти, както и това за доказателствена негодност на снимковия материал и не счита за необходимо да ги преповтаря. Приема, че въззивният съд е формирал фактическите си изводи на база събраните по делото доказателства, които са анализирани всестранно и са оценени добросъвестно, без подмяна на действителното им съдържание. Не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.14 от НПК. Приетите за установени факти са подведени под точната правна норма. В подадените заявления за подпомагане на земеделските производители по СЕПП подсъдимият е дал неверни сведения относно част от заявените за обработване имоти, поради което правилно е признат за виновен по чл.248а ал.3 от НК. Той е декларирал площи в по-голям размер, както и такива, които не са обработвани и не са поддържани в състояние, което да ги прави годни за подпомагане със средства от фондовете на Европейския съюз. Възражението, че към момента на декларирането всички заявени имоти са били в добро състояние и затова е налице обективна несъставомерност на извършеното е несъстоятелно. Апелативния съд правилно е посочил, че констатираното от проверяващите състояние на недопустимите площи изключва вероятността за тях да е полагана земеделска грижа през месец май, т.е към момента на декларирането. Изложил е мотиви защо счита, че деянието покрива признаците на продължаваното престъпление, а не се касае за две отделни деяния, извършени в условията на реална съвкупност, като така е изпълнил задължението си да се произнесе по правото и не може да бъде укоряван, че прави тълкуване на обвинителния акт. Върховният касационен съд намери, че липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/ 02.07.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 95/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: