3 Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 25.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 811/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 5235/2009 г., с определение на този състав на касационния съд от 14. 1. 2011 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Прието е, че въпросите за признаване на чуждестранно съдебно решение от българския съд, за обвързващото действие на това решение и за наличието или липса на правна възможност за пререшаване на въпросите, по които се е произнесъл чуждестранният съд, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, при липса на конкретна съдебна практика. При касационната проверка се установи следното: Софийският районен съд, с решение от 7. 5. 2009 г. по гр. д. № 741/2005 г. е прекратил брака, сключен на 4. 1. 1991 г. между А. Н. и Т. Н., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената, предоставил на бащата А. Н. родителските права над децата Е., роден 1994 г. и М., роден 1997 г., определил режим на лични отношения между децата и майката Т. Н., осъдил същата да заплаща издръжка на децата в размер на 80 лв. за Е. и 60 лв. за М., постановил жената да носи предбрачното си фамилно име В. и присъдил суми за държавна такса и разноски, дължими от Т. Н.. Софийският градски съд, с въззивно решение от 15. 1. 2010 г. по гр. д. № 5235/2009 г. обезсилил първоинстанционното решение в частта относно прекратяването на брака с развод и фамилното име на жената, прекратил производството в тази част и оставил в сила решението на районния съд в останалата част – относно вината, родителските права, отношенията на другия родител с децата, издръжката на децата и разноските. Градският съд е приел, че решението на Софийския районен съд в частта за прекратяване на брака и фамилното име на жената е недопустимо, тъй-като по тези въпроси е налице влязло в сила на 10. 8. 2006 г. чуждестранно съдебно решение, признато на територията на Р България. Съдът се е позовал на представените по делото доказателства – решение на Върховен съд, Т., О. по конкретно посочено дело и удостоверение от същия съд за развод на страните, двата документа с легализиран превод на български език и решение на Столична община, Район „П.” от 22. 12. 2006 г., с което е признато решението на Върховен съд, Т., О. за прекратяване с развод на брака на Т. и А. Н. и запазване на фамилното име на жената – Н.. Градският съд е посочил, че въпросите за развода и фамилното име на жената не могат да бъдат пререшавани при наличие на конститутивно действие на чуждестранното съдебно решение и в тази част първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по тези искания – да се прекрати, на основание чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./. Въззивният съд е приел, че не е налице отрицателна процесуална предпоставка по останалите небрачни искове, по които се е произнесъл първоинстанционния съд, тъй-като не са били налице условията за признаване на чуждестранното съдебно решение, съгласно чл. 117, т. 4 и т. 5 от Кодекса на международното частно право. Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Необоснован е изводът на съда за непререшаемост на спора относно прекратяване на брака на страните с развод и фамилното име на жената, на основание чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./ поради наличие на влязло в сила решение на чуждестранен съд, което е признато от К. на район „П.” на Столична Община по реда на чл. 118, ал. 1 КМЧП. Съгласно чл. 304 ГПК /отм./, чл. 622, ал. 1 ГПК, решението на чуждестранен съд се признава от българския съд чрез провеждане на специалната процедура по чл. 623 ГПК. При наличието на специален ред за признаване на чуждестранни съдебни решения от българския съд, не може да се счита, че решението на К. на район „П.” за зачитане решението на Върховен съд Т., О. има конститутивно действие и обвързва българския съд. Признаването или зачитането се извършва от органа, пред който се предявява чуждестранното съдебно решение – чл. 118 КМЧП, чл. 621 ГПК и признаването по този ред касае компетентността и сферата на действие на съответния орган. Щом като решението на чуждестрания съд се предявява пред български съд, последният е овластен да се произнесе за неговото признаване с нарочен съдебен акт по чл. 623 ГПК. В това производство съдът би следвало да съобрази правилото на чл. 117, т. 4 КМЧП, че решението на чуждестранния съд не се признава, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред българския съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението. По делото е безспорно установено, че бракоразводното дело пред българския съд е започнало на 24. 2. 2005 г. с подаване на исковата молба от А. Н., а делото пред чуждестранния съд е образувано на 6. 12. 2005 г.. По настоящото дело липсва съдебен акт по чл. 623 ГПК и съдът не е имал основание да счита, че по иска за прекратяване на брака и за фамилното име на жената е налице влязло в сила съдебно решение. Следва да бъде отменено въззивното решение в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство. Недопустимо е решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно вината и по небрачните искове – за упражняване родителските права и издръжката на децата от брака. Съгласно чл. 260, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 322, ал. 2 ГПК, с иска за развод задължително се предявяват исковете за упражняване на родителките права, личните отношения и издръжката на децата. Съгласно чл. 99, ал. 2 и чл. 106, ал. 1 СК /отм./, при допускане на развод, съдът служебно се произнася относно вината, упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Същият принцип е въведен и в чл. 49, ал. 3 и чл. 59, ал. 2 СК в сила от 1. 10. 2009 г.. Следва, че произнасянето на съда относно вината и небрачните искове за родителските права и издръжката на децата е обусловено от уважаването на брачния иск за допускане на развод. В случая въззивният съд не се е произнесъл по този иск, тъй-като е прекратил производството като недопустимо. При това положение, той не е имал процесуално основание да се произнася относно вината и небрачните искове, тъй-като формално не е налице прекратяване на брака чрез развод. На основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд от 15. 1. 2010 г. по гр. д. № 5235/2009 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 741/2005 г. относно вината, родителските права, личните отношения и издръжката на децата. ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд в останалата част – в частта за обезсилване решението на Софийския районен съд относно прекратяване на брака с развод и фамилното име на жената и прекратяване на производството и в частта за държавните такси и разноските. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: