Решение по т.д. №2097-18 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 13.06.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 05 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2097/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №946 от 19.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр.д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД“БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до пълнопредявения -350 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №190 от 26.03.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК в обжалваната само от страна на И. С. С. част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на 01.12.2013 г., виновно причинено от водача на лек автомобил И. И. ,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени тежки травматични увреждания: политравма, епидурален кръвоизлив, счупване на свода и основата на черепа, счупване на дясна орбита и дясна скулна кост, мозъчна контузия, въздух в черепа, счупване на първи и втори шийни прешлени, без засягане на гръбначния мозък, кръв и въздух в лявото плеврално пространство, счупване на лява и дясна подбедреница, счупване на дясна предмишница . В последствие ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ Варна и хоспитализиран за период от един месец. Поради състояние на кома и остра дихателна недостатъчност е бил интубиран, съответно трахеотомиран и поставен на изкуствено дишане. По спешност е извършена черепно-мозъчна операция, шийният отдел на гръбначния стълб е бил имобилизиран с шийна яка, извършена е плеврална пункция. Оперирана е и дясната фибия-направена е кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза. Останалите фрактури са репонирани и имобилизирани с гипсови превръзки. Тези обстоятелства са приети за доказани на база изслушана СМЕ, чието заключение не е оспорено и е прието по делото. В същото са описани и тежки остатъчни явления две години след инцидента: костен дефект в челно-слепоочната област на главата на пострадалия, болезнени движения, деформация на дясната подбедреница, , повръщане, виене на свят, страх и обща нервност, съчетана понякога с неадекватност. Ищецът е бил на легло около 7-8 месеца в гипс, без възможност да се самообслужва. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалия към датата на ПТП -13 г. са приети неимуществени вреди , болки и страдания,чието обезщетяване е определено в размер на 200 000 лева. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на болките и страданията, които са понесени от ищеца,вследствие на виновно причиненото ПТП -тежки травматични увреждания/ включително временно състояние на кома/ и тежките остатъчни явления в продължение на години след инцидента: костен дефект в челно-слепоочната област на главата на пострадалия, болезнени движения, деформация на дясната подбедреница, , повръщане, виене на свят, страх и обща нервност, съчетана с неадекватност, както и значението на изключително младата възраст на пострадалия към датата на ПТП-13 години. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 280 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 80 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 1600 лева, както и 2 416 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №946 от 19.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр.д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД“БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до 280 000 лева.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] още 80 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 2 416 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция на адвокат Вихър Н. от САК. ОСЪЖДА „БУЛИНС”АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1 600 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.