Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за имуществени вреди * споразумение * изпълнение на чуждо задължение

РЕШЕНИЕ
№ 199

София, 23. юли 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 425 описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 12.01.2011 г. по гр.д. № 538/2010, с което е отменено частично решението на Старозагорския районен съд от 24.08.2010 г. по гр.д. № 3700/2009 в частта по иска за обезщетение за имуществените вреди по чл. 2 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за причинната връзка между неоснователното обвинение и вредата от сключеното и изпълнено споразумение за обезщетение между неоснователно обвинения и пострадалия от неизвършеното или извършеното от другиго престъпление.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че тоз, който поеме чуждо или несъществуващо задължение не търпи вреда. Той не търпи вреда дори да плати чуждото или несъществуващо задължение. В първия случай той има регрес или вземане за неоснователно обогатяване от длъжника (чието задължение е изпълнил), а във втория случай – вземане за връщане на даденото без основание от получилия изпълнението привиден кредитор. Платилият чуждо или несъществуващо задължение търпи вреда само ако длъжникът (в първия случай) или привидният кредитор (във втория) изпаднат в неплатежоспособност. Само в този случай платилият чуждо или несъществуващо задължение може да претендира обезщетение за действително претърпените вреди от лицето, което противоправно го е мотивирало да поеме чуждото или несъществуващо задължение.
Обвиненият в извършването на престъпление има интерес да обезщети „пострадалия”, за да облекчи наказателната си отговорност и той може да бъде мотивиран от това да поеме и изпълни чуждо или несъществуващо задължение. Ако е бил обвинен неоснователно, той може да претендира обезщетение, но само за това, което е платил и доколкото то не може да му бъде възстановено поради неплатежоспособност било на длъжника (чието задължение е платил), било на привидния кредитор, който е получил нещо без основание. Само в такъв случай може да съществува имуществена вреда (намаляване на имуществото), която да е в пряка причинна връзка с повдигането на неоснователно обвинение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 6.000 лева по споразумението, което неоснователно обвиненият се е видял принуден да сключи с пострадалия, за да облекчи положението си във връзка с провеждащото се наказателно преследване.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен неоснователно и по тази причина е поел задължението на едно търговско дружество към негов клиент – потребителна кооперация. Също правилно съдът е приел, че ищецът е осъден да плати по това споразумение. По делото обаче не се твърди нито са представени доказателства ищецът да е платил нещо от присъдената сума на потребителната кооперация и не се твърди нито са представени доказателства за неплатежоспособността на търговското дружество, чието задължение ищецът е поел.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди – отхвърлен от касационната инстанция
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд от 12.01.2011 г. по гр.д. № 538/2010 в частта по иска за обезщетение за имуществените вреди по чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. И. от Стара Загора срещу П. на Р. Б. иск за сумата 6.000,00 лева за обезщетение за имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.