Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 11 юли 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора А.Гебрев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 524 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу въззивна присъда № 24/28.01.2019г. по ВНОХД № 5829/2018г. по описа на СГС, 13-ти състав, н.о.,с която е отменена оправдателна присъда от 06.04.2017г. по НОХД № № 21918г. на СРС, 93-ти състав, н.о. С въззивната присъда подс.Ф. А. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. По чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 месеца. С жалбата се навеждат доводи за наличие на две от трите касационни основания. Посочва се, че е нарушен законът, тъй като не били събрани категорични доказателства за вината на подсъдимия. Твърди се допускане на негодни доказателства, поради което се претендира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнение към касационната жалба се настоява за неспазване на надлежния ред, като се оспорват доводите на съда от втората инстанция, че този ред е указан в Наредба № 30/2001г.( отм.). Защитата заявява, че е следвало да бъдат приложени разпоредбите на НПК, като нямало ред за събиране и приобщаване на доказателства по едно такова производство, извън предвидения ред в чл.106 и чл.136, ал.1 от НПК. Формулира се тезата, че след като е станало известно, че има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер – след извършването на проба с техническо средство „Дрегер“, то е следвало да бъде образувано наказателно производство или да се счете за образувано с първото действие по разследването, като от този момент всички действия следва да се извършат по реда, установен в НПК. Приложените по делото протокол за медицинско изследване и за химическото изследване не са били приобщавани след образуването на наказателното производство по предвидените в НПК способи. Позовава се и на противоречиво становище на съда относно заключения на експерта А. и на експерта В.. Изразява становище за неспазване на реда за транспортиране, съхранение и изследване на взетата проба от кръвта на подсъдимия, като оспорва сравнението на резултатите от изследвания, извършени от експерта А. и експерта В.. В допълнението към касационната жалба се отправя същото искане по същество- отмяна на постановената въззивна присъда и потвърждаване на първоинстанционната такава. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че оспорва подадената касационна жалба и моли тя да се остави без уважение, а присъдата в сила. Твърди, че няма случай, в който доказателствата, които се събират по реда на наредбата, да се установяват в едно наказателно производство. Последното се образува именно въз основа на проведените по реда на наредбата действия и установените по този начин факти. Подс.Ф. И., редовно призован, явява се лично. Представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба, като отново твърди, че е нарушен законът, а вината на подсъдимия не била доказана. Поддържа и касационното основание, свързано с нарушаване на процесуалните правила – като по същество твърди, че е налице неправилна оценка на доказателствата по делото и присъдата била постановена въз основа на негодни доказателства, несъбрани по реда на НПК. Като реплика защитата посочва,че използването на техническото средство давало основание за образуване на наказателно производство. Подсъдимият поддържа казаното от защитата си, допълва, че според него имало много нарушения по наредбата и поради това моли да се потвърди първоинстанционната присъда, за което моли и при последната си дума. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е трето по ред. С присъда от 06.04.2017г. по НОХД № № 21918г. на СРС, 93-ти състав, н.о., подсъдимият Ф. И. е бил признат за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По подаден надлежно протест на прокурор от СРП са последвали двукратни осъдителни присъди, № 253/24.10.2017г. по ВНОХД № 3606/2017г., отменена с решение № 41/23.04.2018г. по н.д.№ 16/2018г. на ВКС,НК,1 –во н.о., както и присъда № 176/03.07.2018г. по ВНОХД № 1983/2018г. на СГС,17-ти въззивен състав,н.о., отменена с решение 265/19.12.2018г. по н.д.№ 887/2018г. на ВКС,НК,2-ро н.о. Отмяната е последвала надлежно подадени жалби от подсъдимия и защитата му. Настоящата въззивна присъда № 24/28.01.2019г. по ВНОХД № 5829/2018г. по описа на СГС, 13-ти състав, н.о.,с което е отменена оправдателна присъда от 06.04.2017г. по НОХД № № 21918г. на СРС, 93-ти състав, н.о., е отново обжалвана от защитата и подсъдимия. По нея, както и предишните двукратни разглеждания на делото във въззивната инстанция- СГС, е наложено идентично наказание от 4 месеца лишаване от свобода, с лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, определен е изпитателен срок от 3 години и на подсъдимия са възложени направените по време на наказателното производство разноски. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е подадена в срок и се явява процесуално допустима. С оглед направените касационни възражения съдът не намери основания за провеждане на въззивно съдебно следствие, каквото е възможно по смисъла на чл.354, ал.5, изр.2-ро от НПК. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви, що се отнася до свидетелските показания по делото, за което свидетелства и избраната от защитата процедура по чл.371, т.1 от НПК- л.18 от първоинстанционното съдебно производство, протокол от с. от 16.03.2017г. Не се спори по извършената от полицейските служители В. Е. и В. О. проверка към 04.20ч. с техническо средство , тип „Дрегер“ и констатацията за наличие на алкохол в издишаният въздух с концентрация от 1.28 промила. На подсъдимият е съставен акт за установяване на административно нарушение № 542471 на 08.04.2016г. от полицейският служител В. Е., издаден му е талон за медицинско изследване с № 0027177 в 04.55ч., с определен срок за явяване до 05.35ч. в МБАЛ „Света А.“. В това болнично заведение е съставен протокол за медицинско изследване от лекар А., с отбелязан начален час 05.16ч. на 08 април, при което изследване е отбелязано за съобщено от подсъдимия консумирано количество от 1.5 литра бира за периода между 22.00ч. до 01.00ч. на седми срещу осми април 2016г. При изследването на дадената кръвна проба от подс.Ф. И. с газхроматографски метод се доказало наличието в кръвта му етилов алкохол от 1.3 промила. Едва след това задържаното лице било отведено в полицейското управление, където била издадена и заповед за задържането му, като бил отбелязан начален час на фактическото такова – 04.20ч. При така установените факти въззивната инстанция е направила верни правни изводи, установявайки, че подс.И. е извършил престъплението, в което е обвинен. Проверката е извършена по установения и действащ до отмяната на Наредба № 30/27.06.2001г. със заместващ нормативен акт с ДВ бр.61/28.07.2017г., ред. Касационният състав не намира никакво основание да се отстъпва от разрешението, дадено в ППВС №1/1983г., т.4, б.“д“, тъй като принципните положения и в наказателнопроцесуалния закон, и в административноправния ред при установяването на алкохол в кръвта на водачи на МПС не са съществено променени. Не може да се изисква от административните органи, а такива са полицейските (свидетелите по делото са полицейски служители, но не и органи по разследването) да се съобразяват с правилата, установени в НПК, тъй като те не притежават съответната законово възложена им компетентност. В рамките на своите правомощия те могат да извършват единствено полицейски проверки, които носят белезите само на административни действия. Това те са и сторили, като не е тяхно задължение, нито пък компетентност да преценяват необходимост от провеждане на наказателно производство. И именно в рамките на своите полицейски правомощия те са извършили проверка по действащия административно правен ред, указан в цитираната наредба, за употреба на алкохол от водача Ф. И. с достъпното им техническо средство „Дрегер“. В продължение на изпълнение на техните задължения по действащата към този момент наредба, те са съпроводили водача до съответното болнично заведение, където му е била взета кръвна проба и извършено лабораторно изследване на кръвта с газхроматографския способ, констатирало наличието на етилов алкохол в кръвта му от 1.3‰. Едва тогава с положителност е можело да се заключи, че са налице условията по чл.207, ал.1 от НПК, съответно по чл.208 и чл.211 от НПК за преценка дали да се образува наказателно производство, но не и преди това. С положителност може да се заключи обаче, че св.О. и св.Е. не са имали правната възможност за такава преценка, техните правомощия се ограничавали в провеждане на административната процедура по установяване употребата на алкохол от страна на подс.И.. Именно поради тези причини и преди законодателят, а и сега, не е предоставил подобни правомощия на полицейските служители, извършващи административните полицейски проверка, като от друга страна обаче е приел, че надлежния ред за установяването на употребата на алкохол е именно този административен ред, предшестващ наказателно процесуалните действия – така посоченото ППВС. Впрочем, в аспекта на разрешението, дадено в ТР № 3/22.12.2015г. до т.д. № 3/2015г. на ВКС,НК, може със сигурност да се отбележи, че доколкото става въпрос за наказателно обвинение и в административното, и в същинското наказателно производство, използването на добитите данни в административнонаказателната процедура и при реализирането на наказателната отговорност на дееца не е неправомерно, а е естествено следствие предвид необходимостта от проверка на конкретната концентрация на алкохол в кръвта. В зависимост от тази концентрация може да се вземе обоснованото решение какъв вид производство трябва да се проведе (т.е. да продължи административнонаказателната процедура или да се прекрати и последва от същинското наказателно производство), но не и преди процедурата по установяване на конкретната алкохолна концентрация в кръвта да е изчерпана. По тези съображения касационната инстанция намери,че при установяването й (процедурата относно концентрацията на алкохол) при подс.Ф. И. не е допуснато неспазване на надлежния установен ред и не е допуснато съществено процесуално нарушение при извършването на доказателствения анализ. Подсъдимият е използвал процесуалните си възможности, дадени му в чл.20, ал.3 от Наредбата, след предявяването на обвинение, което се е случило на 15.06.2016г. да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, като срока по чл.19 не е бил изтекъл към този момент. Очевидно е обаче, че към момента на извършване на изследването, а дори и на предаването на съхраняваната кръвна проба на 08.09.2016г.,този срок безвъзвратно е бил изтекъл, разбира се, не по вина на подсъдимия. Така или иначе извършеното изследване по отношение на фактическия резултат - 1.33‰, не е бил в полза на обвиняемият тогава Ф. И., като за решаващия второинстанционен съд е останала възможността да не възприеме заключението по съдебнохимическата и токсикологична експертиза на л.53,54 от досъдебното производство и именно това е сторил. При неспазване на формалните изисквания, които имат и своите медицински основания, съдът не е имал друга процесуална възможност, освен да изключи резултата от извършеното изследване, макар и добросъвестността на експерта и получените резултати да не се поставят под съмнение относно начина на изследване. След като не следва да се включва в доказателствената съвкупност, това изследване е безпредметно да се обсъжда и възраженията в тази връзка са напълно ирелевантни за изхода на делото. Може да се заключи, че иначе правилното становище на съда в тази посока няма никакво решаващо значение за изхода на делото. Неосъществената процесуална възможност по чл.20, ал.3 от Наредбата от своя страна не дава основание за достигане до извод, че не е спазен надлежния ред, предвиден като процедура, нито че има съмнение в крайния резултат относно съставомерната алкохолна концентрация на алкохол в кръвта на подс.Ф. И.. Това е така, защото е предвиден законов ред за реализиране на една възможност, без да е задължителна или императивна нормата за проверка на вече достигнатите резултати. Неизвършването й не е обвързано от законодателя с последици, които да елиминират получените вече резултати. Настоящият съдебен състав се съгласява напълно с доводите на съда от втората инстанция относно възраженията на защитата с искане за приложение на чл.2, ал.2 от НК, с единствената корекция, че става въпрос за процедурни (процесуални) норми, които се прилагат „ех nunc“ и не може да разпрострат своето действия върху фактите, предшествали влизането в сила на нормата. Поради това касационната инстанция прие, че съдържанието на алкохол в кръвта на подс.Ф. И. е установено по надлежния начин, то е над 1.2‰ и напълно законосъобразно е ангажирана неговата наказателна отговорност, след като с такова съдържание на алкохол в кръвта си той е управлявал моторно превозно средство, по което обстоятелство (управлението като такова) отсъства какъвто и да е спор. Процесуалните права на подсъдимия са спазени във всеки един момент от процеса по отношение на приобщаването на доказателствата по делото, отмяната на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане се дължи именно на изискването правата на обвиненото лице да се гарантират всеобхватно, включително и от предубедено действие на съдилищата или от действия по недостатъчно мотивиране на съдебния акт. Възражения относно размера на наложеното наказание не са правени, поради което не се налага и обсъждането му, все пак следва да се отбележи, че то отговаря на изискванията за съответствие с целите, визирани в чл.36 от НК и не търпи никаква корекция. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната въззивна присъда, при липса на основания за нейното изменение. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 24/28.01.2019г. по ВНОХД № 5829/2018г. по описа на СГС, 13-ти състав, н.о., с която е отменена оправдателна присъда от 06.04.2017г. по НОХД № № 21918/2016г. на СРС, 93-ти състав, н.о. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.