Ключови фрази
Документна измама в големи размери или представляваща опасен рецидив * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

Гр. София, 28 май 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора Д. Г. като разгледа докладваното от съдия Ц. наказателно дело № 1867/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подс. А. И. М. срещу въззивна присъда № 7/13. 10. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 48/2014 год. на Смолянския окръжен съд, с която е отменена присъда № 30/25. 04. 2014 год. по н. о. х. д. № 344/2013 год. на РС – гр.Смолян в частта и, с която подс. М. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди наред с това, че атакуваният съдебен акт е необоснован. Изразява се несъгласие с извода на окръжния съд, че като основание за плащане на инкриминираните суми са послужили придружителни писма и трудови договори, като подсъдимият се позовава на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Сочи се, че инкриминираните трудови договори не са били обявени за недействителни по съответния ред, с оглед на което Н. М. и Е. Т. са били страни по валидни трудови правоотношения, били са осигурени за съответния риск и са имали право да получат обезщетения за общо заболяване и майчинство. Поддържа се искане присъдата да бъде отменена и подс. М. да бъде оправдан, като бъде отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск.
Служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Наред с това излага и аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на атакувания съдебен акт.
Подс. А. М. не изразява лично становище досежно основателността на касационната жалба.
Повереникът на гражданския ищец Национален осигурителен институт счита, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила.
Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че законът е приложен правилно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 30/25. 04. 2014 год. по н. о. х. д. № 344/2013 год. Районният съд – гр.Смолян е признал подс. А. И. М. за невинен в това за времето от 24. 09. 2009 год. до 01. 03. 2011 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив чрез съставяне на документи с невярно съдържание – трудови договори, болнични листове, придружителни писма и заповед за разрешаване на отпуск съзнателно дал възможност на други физически лица Н. М. и Е. Т. да получат без правно основание чуждо движимо имущество – парични обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство” на държавното обществено осигуряване в общ размер на 8 982,77 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е отхвърлил предявения от Национален осигурителен институт срещу подс. М. граждански иск за сумата от 8 982,77 лева.
Със същата присъда за виновна е била призната и подс. Н. Т. М., като на основание чл. 78 А от НК е била освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
С въззивна присъда № 7/13. 10. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 48/2014 год. Окръжният съд – гр.Смолян е отменил присъдата на районния съд в частта и, отнасяща се до подс. М. и го е признал за виновен в това, че за времето от 24. 09. 2009 год. до 01. 03. 2011 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив чрез съставяне на документи с невярно съдържание – трудови договори и придружителни писма съзнателно дал възможност на други физически лица – Н. М. и Е. Т. да получат без правно основание чуждо движимо имущество – парични обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство” на държавното обществено осигуряване в общ размер на 8 982,77 лева, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Първоинстанционният съдебен акт е отменен и в гражданско-отхвърлителната част и подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 8 982,77 лева.
Присъдата на районния съд е потвърдена в частта, с която Н. Т. е освободена от наказателна отговорност.
Касационната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с доводите на защитата, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Отмяната на оправдателната присъда и признаването на А. М. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК е изисквало от въззивната инстанция да посочи основанията, поради които не приема правните изводи на районния съд за несъставомерност на обвинението, като същевременно обоснове наличието на всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението. Вместо това контролираната инстанция схематично и декларативно е отбелязала, че подсъдимият е осъществил посочения престъпен състав, тъй като е съставил документи с невярно съдържание и ги е използвал пред РУ „Социално осигуряване” – [населено място], за да докаже, че Е. Т. и Н. М. са осигурени за съответния риск и имат най-малко шест месеца осигурителен стаж, въз основа на което те получили сума общо в размер на 8 982,77 лева. Инкриминирането на множество различни по естеството и съдържанието си документи – трудови договори, съпроводителни писма и болнични листове, е налагало да се извърши преценка и да се изложат съображения дали всички те обосновават съставомерност на деянието по чл. 212 от НК, т. е. дали всички те или само някои от тях са послужили като средство за създаване на неверни представи у длъжностните лица, служейки като привидно основание за извършване на имущественото разпореждане и за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Това е било абсолютно наложително предвид последователно поддържаната от подсъдимия и защитника му позиция, че трудовите договори не са довели до създаване на неверни представи у длъжностните лица относно правото на обезщетение, тъй като поначало процедурата по изплащане на обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и майчинство не е включвала и представянето на подобни документи, както и че съпроводителните писма освен, че не представляват основание за плащане на посочените обезщетения, не са и документи с невярно съдържание. В този смисъл в мотивите на въззивната присъда отсъства отговор на възраженията на подсъдимия. Необходимостта от солидна аргументация е произтичала и от действащата нормативна уредба и по-специално от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, сочещи въз основа на какви документи се извършва изплащането на обезщетения за различните осигурителни рискове. Непълнотата в мотивите на въззивната присъда и липсата на анализ относно естеството, предназначението и годността на инкриминираните документи да послужат като основание за плащане на обезщетенията за временна неработоспособност и за бременност и раждане е породила неяснота относно волята на окръжния съд. Тази неяснота е задълбочена от обстоятелството, че в диспозитива на проверявания съдебен акт изрично са отразени трудовите договори и съпроводителните писма, но не и инкриминираните болнични листове. Следва да се припомни, че присъдата е единство от диспозитив и мотиви, а изискването за мотивиране на съдебните актове не е самоцелно. Излагането на мотиви по всички въпроси, визирани в чл. 301 от НПК, е задължително както с оглед необходимостта страните да бъдат информирани за фактическите и правни съображения за взетото решение, на които да противопоставят съответните доводи при несъгласие с това решение, така и предвид проверката, която следва да извърши горната инстанция при надлежно сезиране. Ето защо както правната доктрина, така и съдебната практика неизменно поддържат, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила не само когато физически отсъстват мотиви към постановения съдебен акт, но и когато те са непълни и/или неясни, какъвто е и настоящият случай.
Изложеното дава основание за отмяна на въззивната присъда на окръжния съд, включително и в гражданско-осъдителната и част, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция съобрази, че по делото подсъдима е била и Н. М.. Същата е била освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като и е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. В тази и част присъдата на първата инстанция е била потвърдена от Смолянския окръжен съд. Деянието, за което е ангажирана отговорността на Н. М., не е извършено в съучастие с подс. М., отсъства каквато и да било фактическа или правна връзка между обвиненията срещу двамата, поради което следва да се приеме, че пороците на проверявания съдебен акт, отнасящи се до подс. М., не рефлектират върху Н. М., още повече, че приложението на чл. 78 А от НК поначало изключва касационната проверка и досежно Н. М. въззивният съдебен акт е влязъл в сила. Ето защо отмяната на въззивната присъда следва да засегне единствено частта, отнасяща се по подс. А. М..
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7/13. 10. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 48/2014 год. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отменена присъда № 30/25. 04. 2014 год. по н. о. х. д. № 344/2013 год. на РС – гр.Смолян и е постановена нова присъда, с която подс. А. И. М. е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е уважен предявеният срещу него граждански иск.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.