6 решение по гр.д.№ 28 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 03.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 28 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. В. срещу решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 209 от 21.10.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2014 г. на Самоковския районен съд в частта, с която е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий и с което е прекратено въззивното производство относно предявените искове по сметките с правно основание чл.346 ГПК и в тази част делото е върнато на Самоковския районен съд за разглеждане и произнасяне по молба за допълване на решението. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 24.10.2017 г. съделителят Д. И. К. оспорва касационната жалба. С определение № 321 от 18.06.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационната обжалване на решението в частта му за обявяване за окончателен на проект за разделителен протокол и за извършване на делбата чрез теглене на жребий на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Дали разпоредбата на чл.353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество ? 2. Приложим ли е посоченият в чл.353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването ? По първия поставен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. приема следното: Съгласно чл.353 ГПК делбата се извършва чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Разпоредбата не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Настоящият състав на ВКС счита, че тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата. В задължителната съдебна практика не е прието нещо различно от горното. В т.5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно. Тоест, това ППВС не изчерпва всички хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК. По втория поставен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. приема следното: Действително разпоредбата на чл.353 ГПК визира разпределението на наследствени имоти между наследниците. Съгласно чл.34, ал.2 от Закона за собствеността, разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК не са визирани специални условия за прилагането й само по отношение на наследствени имоти /каквито правила се съдържат например в разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за извършване на делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти/ следва да се прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването. Предвид отговора на поставените правни въпроси неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение, в което е прието, че тъй като неудобствата, на които се позовава съделителката Р. В., са от лично, а не от правно и имуществено естество, те не са пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий и че тъй като допуснатите до делба имоти не са наследствени, делбата им не може да бъде извършена по реда, предвиден в чл.353 ГПК. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293,ал.3 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от ВКС. Спорно между съделителите е по какъв способ следва да бъде извършена делбата на процесните имоти. 1. Неоснователна е претенцията на съделителката Р. В. за възлагане на един от допуснатите до делба имоти /дворно място, находящо се в [населено място], у.“О. П.“ № 9, представляващо имот с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и гараж/ на основание чл.349, ал.1 ГПК. Действително, този имот включва жилищна сграда, която е била съпружеска имуществена общност между съделителите Р. В. и Д. К. и тяхно семейно жилище, а след развода на съделителката Р. В. е било възложено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца С. К. и Н. К.. Горното се установява от представените по делото нотариален акт № 6 от 11.06.2001 г. за покупка на имота, чието възлагане претендира съделителката и решение от 08.05.2006 г. по бр.д.№ 53 от 2005 г. на Самоковския районен съд за прекратяване на брака между съделителите Р. В. и Д. К.. Съделителката В. обаче не е доказала по надлежния ред, че не притежава друго собствено жилище, което е абсолютна предпоставка за уважаване на претенцията й по чл.349, ал.1 ГПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на Р. В. за допуснато от въззивния съд процескуално нарушение, изразяващо се в неизвършването на доклад и недаване на указания, че не сочи доказателства за обстоятелството, че не притежава собствено жилище. Както бе прието в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, нито е длъжен да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада. Само ако във въззивната жалба жалбоподателят се е позовал на такива процесуални нарушения, въззивният съд е длъжен да даде указания относно възможността да се предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които жалбоподателят е пропуснал да извърши в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, във въззивната жалба на Р. В. няма позоваване на допуснато от първонстанционния съд нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада, нито искане да й бъде дадена възможност да представи допълнителни доказателства. Поради това и в съответствие с приетото в горепосоченото ТР въззивният съд не е бил длъжен служебно да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, нито е бил длъжен да дава указания на жалбоподателката да представи доказателства за това, че не притежава друго собствено жилище. 2. Неоснователна е и претенцията на съделителя Д. К. за възлагане на един от допуснатите до делба имоти /дворно място, находящо се в [населено място], у.“О. П.“ № 9, представляващо имот с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и гараж/ на основание чл.349, ал.2 ГПК. Възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК се допуска само на наследствени имоти и то само на наследник, който към откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище. Граматическото и логическото тълкуване на нормата налага извода, че разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат на наследяване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая делбените имоти не са наследствени, а придобити в съсобственост от съделителите по време на брака им, поради което никой от съделителите- бивши съпрузи няма право да претендира за възлагане на този имот на основание чл.349, ал.2 ГПК. 3. Делбата на допуснатите до делба имоти не може да се извърши и чрез теглене на жребий, независимо че до делба са допуснати два имота, между двама съделители с равни квоти. В случая тегленето на жребий би могло да се яви много неудобно за съделителката Р. В., тъй като е възможно при жребия същата да получи имота, представляващ етаж от сграда- етажна собственост, другият етажен собственик в която е братът на бившия й съпруг. В този случай, макар и живеейки на самостоятелен етаж, съделителката Р. В. би била принудена да съжителства в една сграда и да ползва едно общо дворно място и общите части на сградата с роднините на бившия си съпруг. Поради лошите лични отношения с тях, това би създало неудобства от личен характер за съделителката, а и би затруднило поддържането на общите части на сградата и общото дворно място, което е съвместен ангажимент на етажните собственици. 4. Поради изложеното и предвид приетото по втория поставен правен въпрос /че предвиденият в чл.353 ГПК способ за извършване на делба може да се приложи и за делба на имоти, съсобствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването/, делбата на процесните имоти следва да се извърши чрез разпределение по чл.353 ГПК, като на съделителката Р. В. се възложи имот с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта на [населено място], заедно с изградените в него жилищна сграда и гараж, а на Д. К. се възложи етажа от къща, представляващ имот с идентификатор 65231.909.151, заедно с двете допуснати до делба мазета и съответните идеални части от общите части на сградата. Тъй като дяловете на двамата съделители са равни, а цената на имотите е различна /съгласно приетото заключение на вещото лице инж.К.Д., пазарната цена на имот с идентификатор 65231.909.150 е 40 136,48 лв. /15 964,50 лв. за дворното място + 21 612,49 лв. за едноетажната жилищна сграда в това дворно място + 2 559,49 лв. за гаража в това дворно място/, а пазарната цена на имот с идентификатор 65231.909.151.1 е 59 284,44 лв./ съделителят Д. К. следва да бъде осъден да заплати на съделителката Р. В. за уравнение на дела й сумата 9 573,98 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 209 от 21.10.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2014 г. на Самоковския районен съд в частта, с която е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.353 ГПК допуснатите до делба имоти между съделителите Р. Г. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. И. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] както следва: 1. На съделителката Р. Г. В. разпределя следния имот: застроен поземлен имот /дворно място/, находящо се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3 от 27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ по кадастралната карта от 241 кв.м. /а по нотариален акт- 240 кв.м./, с номер по предходен план пл.№ 1526 в кв.98, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. /а по нотариален акт- 67 кв.м./, с идентификатор 65231.909.150.1 и гараж със застроена площ от 36 кв.м. и идентификатор 65231.909.150.2, с пазарна оценка 40 136,48 лв. 2. На съделителя Д. И. К. разпределя следния имот: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор 65231.909.151.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-3 от 27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, целия с площ по скица от 106 кв.м. /а по нотариален акт- от 105 кв.м./, състоящ се от две спални, дневна- трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, дрешник и две антрета, ведно с южното и северното мазе в сградата и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху поземлен имот с идентификатор 65231.909.151 по кадастралната карта, с площ от 258 кв.м., идентичен с парцел I-1527 в кв.98 по плана на [населено място] от 1978 г., с пазарна оценка 59 284,44 лв. ОСЪЖДА Д. И. К. с горепосочения адрес да заплати на Р. Г. В. с горепосочения адрес за уравнение на дела й сумата 9 573,98 лв. /девет хиляди петстотин седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на настоящото решение. ОСЪЖДА Д. И. К. с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 988,42 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/. ОСЪЖДА Р. Г. В. с горепосочения адрес да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 988,42 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.