Р Е Ш Е Н И Е
№.265
С о ф и я , 17 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 ю н и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 679/2015 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от името на осъдения М. Н. М. от Б., в момента в затвора Б., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 5 от 11.02.2014 г., постановена по НОХД № 448/2012 г. от Районен съд-Айтос, поради ограничаване на правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на съдебното производство.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения М. и от процесуалния му представител адв.Р.П. от АК-Б..
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК, като взе предвид следното:
С присъда № 5 от 11.02.2014 г., постановена по НОХД № 448/2012 г. на Районен съд-Айтос отговорността на подсъдимия М. Н. М. от Б., в момента в затвора Б., е ангажирана за извършено на 25.06.2011 г. в А. престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Производството пред районния съд е протекло в отсъствие осъдения, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 27.02.2014 г.
В искането от 14.04.2015 г. за възобновяване от упълномощения защитник на осъдения адв.Р.П. от АК-Б. се навежда довод за ограничаване на правото му на лично участие по делото поради непризоваването му по съответния ред в хода на съдебното производство пред Айтоския районен съд, съответно неизпълнение на „процедурата по чл.254, ал.4 от НПК”, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че следва да се приеме искането за възобновяване за направено в срока по чл.423, ал.1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане с предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Досъдебното производство е било образувано на 29.06.2011 г. под № 04-793/2011 г. по описа на ІV РУП-Б., по което осъденият М. е бил разпитан като свидетел на 20.11.2011 г., а след изпращане на делото по компетентност на РУП-А., на 30.08.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и разпитан, като и при двата разпита е посочил един и същ адрес за призоваване в Б., кв.Победа, [улица], а като обвиняем е поел задължението да не го променя и при смяната му своевременно да уведоми съответния орган (л.59,60 от ДП). След предявяване на 20.09.2012 г. на материалите от разследването на защитника му адв.Д.И. от АК-Б. (по негово искане) е последвало внасяне на 24.10.2012 г. на обвинителен акт срещу него за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Образуваното НОХД № 448/2012 г. по описа на Районен съд-Айтос е било насрочено за разглеждане на 29.11.2012 г., като призовката с приложените обвинителни книжа до подсъдимия тогава М. М. са били връчени на съпругата му Седефка З. Х. на 30.10.2012 г. (л.19 от НОХД). В съдебното заседание съдът е приел присъствието му за задължително на основание чл.269, ал.1 от НПК и е отложил разглеждането на делото за 22.01.2013 г., като му е определил мярка за неотклонение „подписка” и за същата той е бил известен с нарочно съобщение на посочения от него адрес, получено отново от съпругата му. Призовката за новото открито съдебно заседание обаче не е могла да бъде връчена от ОД „Охрана”-Б., тъй като се установило по данни от последната, че е заминал за Р Полша и е бил задържан от нейните власти. Тази информация е била проверена на няколко пъти от съда и се е потвърдило, че осъденият М. търпи наказание от 1 година лишаване от свобода до 28.11.2013 г., съгласно решение на съда от 14.04.2011 г. по дело № ІІ-К-235/2011 г., в пенитенциарно заведение в Полша – затвора в [населено място] – Ф. ( л.62, 83, 94, 95 от НОХД). Това е дало основание на районния съд с определение в съдебно заседание на 14.05.2013 г. да спре на основание чл.251, ал.1 вр.чл.25, ал.2 от НПК съдебното производство и да изисква периодично информация за евентуалното завръщане на подс.М. в България, включително за изпълнение на постановената му мярка за неотклонение „задържане под стража”. След изтичане на срока на наказанието, търпяно от осъдения в Полша, съдът е възобновил производството по делото и насрочил новото му разглеждане на 11.02.2014 г., като призовката с приложени наново препис от обвинителния акт и разпореждането за предаването му на съд са били връчени на посочения от него адрес в Б. на съпругата му С.Х. на 29.01.2014 г. Въпреки редовното му призоваване, осъденият М. не се е явил без уважителни причини в съдебното заседание и делото е било разгледано в негово отсъствие и постановена осъдителната му присъда.
След влизане на присъдата в сила на 27.02.2014 г., по предложение на прокурора от 11.03.2014 г. за групиране на наложеното му по настоящето наказателно дело наказание с други наказания за деяния в съвкупност с настоящето, в с.з. на 13.05.2014 г., след двукратно призоваване на осъдения на посочения от него адрес, чрез съпругата му С.Х. на 20.03.2014 г. с връчване на препис от предложението, и на 07.04.2014 г. чрез К. А. – пълнолетно лице от домашните му, живущо на адреса, е било постановено определение № 55 от същата дата за групиране на наказанията му по НОХД № 96/2012 г. на Районен съд-Несебър, по НОХД № 1042/2012 г. на Районен съд-Горна Оряховица и по НОХД № 448/2012 г. на Районен съд-Айтос (претендираното за възобновяване), като му е наложено общо наказание от 1 година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор, от което е приспадната изтърпяната част от наложеното му наказание. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 29.05.2014 г. ВКС отбелязва това обстоятелство за прецизност, доколкото би могло да има отношение към началото на броене на срока по чл.423, ал.1 от НПК при личното му призоваване, който срок обаче в случая счете за спазен, тъй като след влизане на присъдата в законна сила, в производството по реда на чл.306, ал.1 от НПК за осъдения не е имало задължение да не напуска, съответно да уведомява съда за всяка промяна в адреса си за призоваване.
В искането от името на осъдения се твърди, че два дни след завръщането му в България, на 26.03.2015 г. бил задържан и от връчена му на 01.04.с.г. призовка узнал за насрочване на делото в с.з. на 16.04.2013 г., на което е следвало да се яви и че впоследствие делото е било разгледано в негово отсъствие и постановена осъдителната му присъда, поради което се настоява за отмяната й и новото му разглеждане. В съдебните прения пред ВКС осъденият М. заявява, че няма съпруга, а приятелка, а по време на престоя му в България не бил получавал призовки и обвинителен акт, както и не бил уведомен по какъвто и да е начин за постановената присъда, поради промяна на настоящия му адрес.
Задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Тази възможност обаче не може да съществува безкрайно и да влияе за неопределен период във времето върху стабилността на влезлия в сила съдебен акт, поради което и законодателят я е ограничил до 6 месеца, с компромиса този срок да започне да тече от „узнаване” от страна на осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда и когато е разполагал с реална възможност да се възползва от това си право.
От друга страна, основателността на искането на задочно осъдения е пряко обвързано със спазване и от негова страна на задълженията му във връзка с правилата на НПК за редовното му известяване от органите на досъдебното производство или съда за извършваните процесуални действия във всички фази на процеса. Когато тези правила за призоваване на осъденото лице са били нарушени от него или той по собствено усмотрение не се е възползвал от правото си на лично участие в хода на наказателното производство, или без уважителни причини не се е явил пред съответния орган или се е укрил, то тогава не са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване заради неприсъственото му осъждане (по аргумент от чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК). Тогава за него остава възможността да иска възобновяване на наказателното дело на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но само ако искането му е направено в 6-месечен срок от влизане на осъдителната му присъда в законна сила.
Когато пък правилата за известяването му са били нарушени от органите на досъдебното производство или съда, с което е било нарушено правото му на лично участие или чрез договорно избран защитник в процеса или са били допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон или наложеното му наказание е явно несправедливо, то тогава за осъдения ще е налице възможност да атакува по негов избор осъдителния съдебен акт както на основание по чл.423, ал.1 от НПК заради задочното му осъждане, така и на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, за възобновяване на наказателното дело, но като същият следва да спази установения в чл.423, ал.1 от НПК (в първия случай) и по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК (във втория) 6-месечен срок от узнаване за постановената му осъдителна присъда.
В случая, по делото е имало няколко известни адреси за призоваване на осъдения М., но именно на посочения от него по настоящето наказателно производство издирващите го служители от ОЗ „Охрана”-Б. са получавали от представилата се за негова съпруга С.Х. актуална и достоверна информация за заминаването му в чужбина, за задържането му там за изтърпяване на наказание за точно определен период за осъществена в Р Полша измама, потвърдено от компетентните органи от Полша и България. Обстоятелството, че формално той няма сключен брак с лицето С.Х., е без значение, след като именно на адреса, който той е посочил на разследващия орган, оттам на прокурора и на съда като адрес за призоваването му, при негово отсъствие съгласно чл.180, ал.2 и 7 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват на пълнолетен член на семейството му, на домоуправител или портиер, на съквартирант или съсед със задължение за връчването им на призоваваното лице, което изрично се отбелязва в разписката за получаването им. Този ред за призоваване и връчване на книжа е бил спазен неколкократно по делото, като от значение е стореното след освобождаването на осъдения М. от пенитенциарното заведение в Полша и завръщането му в България, дало основание за възобновяване хода на съдебното производство. Според заявеното лично от него в пренията пред ВКС, това било за срок от около 3 месеца, през които обаче съдът не е бил известен от осъдения за промяна на адреса му, обратно, разписката за връчване на призовката и наново на обвинителните книжа до него е била подписана от Седефка Х. (като негова „съпруга”) със задължение за връчването им. Няма каквито и да е данни тя да не е изпълнила това си задължение, а осъденият, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство от досъдебната му фаза, не е спазил задължението си да не променя местоживеенето си и да извести своевременно съответния орган за всяка негова промяна, включително и да не напуска без разрешение на съда страната ни, още повече без известен там адрес. От друга страна, ако наистина е напуснал посочения от него адрес, с това той сам се е поставил в положение да не може да бъде осъществена процедурата по призоваването му и връчване на съдебните книжа, включително уведомяването му за последиците от нарушаване на горепосочените му задължения.
От тези данни ВКС приема, че осъденият М. е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, известен е бил за първото по делото съдебно заседание с възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, както и за постановената му от съда мярка за неотклонение „подписка” със задължение да не напуска и съответно уведоми съда при промяна на адреса си в РБ. След завръщането му в България отново е бил призован на посочения от него адрес с връчване на съответните книжа. А това сочи неявяването му по делото без уважителни причини и защото се е укрил, поради което не са налице условията по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Искането на осъдения М. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното и на основание чл.426 вр.чл.351, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. М. от Б., в момента в затвора Б., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 5 от 11.02.2014 г., постановена по НОХД № 448/2012 г. от Районен съд-Айтос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |