6 Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 07.12. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 623/2009 година Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БГ А. З. компания” ООД - гр. Варна срещу решение № 92 от 08.04.2009 г. по в. гр. д. № 40/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 3 от 19.05.2008 г. по т. д. № 103/2007 г. на Р. окръжен съд в осъдителната му част е отхвърлен предявеният от дружеството - касатор против И. Ю. Ю. в качеството на ЕТ „К. Ю.” иск за заплащане на сумата 92 053 лв., претендирана като обезщетение по чл.23.2 от сключен на 17.04.2007 г. договор във вр. с чл.334 от ТЗ, и са присъдени разноски на ответника в размер на 4 661 лв. С определение № 753/01.12.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по обуславящия материалноправен въпрос за предпоставките, при които купувачът по договор за търговска продажба с предварително плащане на цената може да иска връщане на авансово платената цена като задатък на основание чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД, и свързания с него въпрос за нищожността на неустоечна клауза, уговорена без краен срок за начисляване, поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Касаторът поддържа, че в нарушение на материалния закон, без да търси действителната воля на страните в сключения помежду им договор за продажба на пшеница, въззивният съд е приел, че в договорната клауза на т.23.2 не е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на ответника - продавач за предаване на пшеница, респ. че уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Като необосновани, противоречащи на разпоредбите на чл.334 от ТЗ и чл.93 от ЗЗД и несъответстващи на доказателствата са определени изводите на съда за неоснователност на евентуалния иск за връщане на авансово платената по договора цена в двоен размер под формата на задатък, заедно с лихва от момента на получаването й. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковете, ведно с разноските. Ответникът И. Ю. Ю. в качеството на ЕТ „К. Ю.” - с. С., Област Р., не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да отмени постановеното от Р. окръжен съд решение по т. д. № 103/2007 г. в осъдителната част и да отхвърли предявения при условията на евентуалност от „БГ А. З. компания” АД против И. Ю. Ю. в качеството на едноличен търговец „К. Ю.” иск за сумата 92 053 лв., Великотърновски апелативен съд е приел, че посочената сума не се дължи от ответника на претендираното правно основание - като задатък по чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД. Неснователността на исковата претенция е обоснована с липсата на изрична писмена уговорка между страните в сключения на 17.04.2007 г. договор за продажба на пшеница, предвиждаща предварително плащане на дължимата от ищеца - купувач цена. Изложени са съображения, че фактическото плащане на цената при сключване на договора не й придава значението на задатък, след като няма писмено съглашение за това. С оглед на този извод претенцията за задатък и лихва е счетена за неоснователна, въпреки установеното по делото пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, отправеното от ищеца волеизявление за разваляне на продажбата и постигнатото в т.23.2 от договора споразумение при разваляне на сделката поради непредаване на пшеницата от продавача същият да върне на купувача получената цена в двоен размер, заедно с 10 % лихва върху цената от момента на получаването й. За неоснователен е приет и главния иск за заплащане на сумата 92 053 лв. като неустойка по чл.92 от ЗЗД с аргументи, че договорената в т.23.2 санкция няма характер на неустойка, а ако представлява неустойка, тя е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. По материалноправните въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение : Задатъкът, съгласно чл.93, ал.1 от ЗЗД, служи като доказателство за сключване на договора и обезпечава неговото изпълнение. Обвързването на конкретен договор със задатък е израз на автономията на волите на договарящите страни. Постигането на съглашение за задатък зависи от свободната преценка на договарящите дали да придадат на определена престация значението на задатък, който да потвърждава сключването на договора и да гарантира изпълнението му. В съответствие с разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД страните могат да уговорят и обезщетителна роля на задатъка като предвидят в случай на договорно неизпълнение изправната страна да може да се откаже от договора и в зависимост от това дали задатъкът е даден от нея или от насрещната неизправна страна, да го задържи или да иска връщането му в двоен размер. При определени предпоставки задължението за задатък може да възникне по силата на закона, без да е необходимо да бъде уговарян отнапред в договора или в самостоятелно съглашение към него. Подобна хипотеза е уредена в разпоредбата на чл.334, изр.3 от ТЗ, приложима към договора за търговска продажба с предварително плащане на цената. В разглежданата хипотеза задатъкът съставлява определена сума пари, която се предава от купувача на продавача при сключване на договора или в по-късен момент, но преди падежа на задължението за предаване на стоката, обект на продажба. Съществената особеност е, че предаването на сумата съставлява антиципирано изпълнение на задължението на купувача по чл.327 от ТЗ за плащане на дължимата цена на закупуваната стока. Платената цена се превръща в задатък по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗЗД при настъпване на предвиден в чл.334, изр.3 от ТЗ юридически факт - неизпълнение на насрещното задължение на продавача за предаване на стоката в уговорения или определен по правилото на чл.319 от ТЗ срок. Договорното неизпълнение поражда в полза на изправния купувач правото на отказ от сделката и наред с това правото да претендира връщане на предварително платената цена в двоен размер като задатък, на основание чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД, дори това да не е уговорено между страните. За да изпълни цената ролята на задатък, трябва да е осъществено специалното условие на чл.334, изр.1 от ТЗ - уговорката за предварително плащане на цената да е обективирана в писмена форма, отразяваща ясно и недвусмислено волята на договарящите за антиципирано изпълнение от страна на купувача. Нормата на чл.334 от ТЗ е диспозитивна, поради което страните са свободни да изключат предназначението на авансовото плащане и като задатък по смисъла на чл.334, изр.3 от ТЗ. Ако обаче не е постигнато и изразено такова съгласие, по разпореждане на закона цената следва да се смята и за задатък, който се дължи от продавача в случай на разваляне на продажбата поради неговата неизправност. Изложените съображения обуславят следния отговор на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК : Предпоставките, при които купувачът по договор за търговска продажба с предварително плащане на цената може да иска връщане на авансово платената цена като задатък на основание чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД, са да е спазена писмената форма по чл.334, изр.1 от ТЗ на уговорката за предварително плащане на цената; цената да е платена от купувача в съответствие с постигнатата уговорка; да не е изпълнено задължението на продавача за предаване на стоката по причина, за която продавачът отговаря; купувачът да се е отказал от договора; и страните да не са дерогирали изрично значението на авансово платената цена на задатък в случай на договорно неизпълнение. Отговор на втория материалноправен въпрос, касаещ критериите за нищожност на клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави е, даден с т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Според решението, преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора; Не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок за начисляването й; Нищожна е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По основателността на касационната жалба : С оглед очертания с исковата молба и с въззивната жалба спорен предмет на делото въззивният съд е бил сезиран с два самостоятелни иска, предявени при условията на евентуалност спрямо главния иск за заплащане на сумата 92 053 лв. като неустойка по чл.92 от ЗЗД във вр. с т.23.2 от сключения на 17.04.2007 г. договор за продажба на пшеница : Иск с правно основание чл.334, изр.3 във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата 91 080 лв., претендирана като задатък в двойния размер на авансово платената цена по договора от 17.04.2007 г., и иск за сумата 973 лв., претендирана на основание чл.334, ал.2 във вр. с т.23.2 от договора като лихва върху цената от плащането до предявяване на исковете. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че главният иск за неустойка е неоснователен поради отсъствие на договорна клауза, предвиждаща санкциониране на продавача с неустойка при предпоставките на чл.92 от ЗЗД. Договорът за продажба е сключен като формален и в раздел V. „Неизпълнение” страните са разграничили ясно правата и задълженията на всяка от тях в случай на неизпълнение на поетите задължения. В т.23.1 е предвидена неустойка, дължима от продавача при неизпълнение на задължението по т.8.1 за предаване на пшеницата, но доколкото неустойката не е обвързана с конкретен размер - определен или определяем, посочената клауза не може да се тълкува като клауза за неустойка с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В т.23.2 е уговорена друга санкция, различна от неустойката - задължение за продавача да върне авансово получената цена в двоен размер, заедно с 10 % лихва от момента на получаването, ако не предаде стоката и договорът бъде развален от купувача. Тази санкция не следва да се тълкува като неустойка, а като самостоятелна форма за обезщетяване на купувача, различна от неустойката. Отсъствието на неустоечна клауза прави безпредметно както обсъждането на релевираните от страните доводи относно валидността на неустойката по т.23.2 от гледна точка на съответствието й с добрите нрави, така и ревизирането на правилността на възприетите от въззивния съд съждения в тази насока. Като несъобразени с доказателствата по делото и формирани в нарушение на материалния закон следва да бъдат прецени изводите на въззивната инстанция за неоснователност на поддържаните при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове. Не може да бъде възприето становището на Великотърновски апелативен съд, че договорът от 17.04.2007 г. между „Б. З. компания” ООД /чийто правоприемник е касаторът „БГ А. З. компания” ООД/ и И. Ю. в качеството на ЕТ „К. Ю.” за продажба на 253 тона пшеница реколта 2007 г. не съдържа писмена уговорка за предварително плащане на цената като предпоставка за ангажиране отговорността на продавача за задатък по чл.334, изр.3 от ТЗ. Договорът е сключен в писмена форма и в неговите т.11 и т.20 е обективирано съгласие ответникът - продавач да предаде пшеницата в срок до 15.07.2007 г., а ищецът - купувач да заплати нейната цена в размер на 37 950 лв. без ДДС, съотв. 45 540 лв. с ДДС. Според клаузата на т.21.1, „купувачът заплаща цената и дължимия ДДС в брой или по банкова сметка на купувача, както следва : - до 100 % авансово...”. Съдържанието на цитираната клауза отразява ясното и недвусмислено съгласие на договарящите за антиципирано изпълнение на договора от купувача, с което е изпълнено изискването на чл.334, изр.1 от ТЗ относно формата на уговорката за предварително плащане на продажната цена. В хода на процеса не е съществувал спор, че касаторът в качеството на купувач е заплатил изцяло уговорената цена от 45 540 лв. с ДДС в деня на сключване на договора съобразно подписания на 17.04.2007 г. протокол за взаимно прихващане на задължения и че ответникът не е предал пшеницата нито до 15.07.2007 г., нито в по-късен момент. Непредаването на пшеницата е послужило като основание за изправния купувач да развали договора с известие от 04.09.2007 г. и да претендира предварително платената цена в двоен размер под формата на задатък по чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД. Предназначението на платената цена да служи и като задатък не е дерогирано с нарочна уговорка от страните, нещо повече - предвидено е изрично в т.23.2, според която при разваляне на договора продавачът заплаща на купувача двойния размер на цената, заедно с 10 % лихва от момента на нейното получаване. Формулирана по този начин, клаузата на т.23.2 възпроизвежда буквално законовия текст на чл.334, изр.2 и изр.3 от ТЗ, а тълкувана по правилото на чл.20 от ЗЗД, тя разкрива общата воля на договарящите да придадат на цената значението на задатък с последиците, визирани в чл.93, ал.2 от ЗЗД. При така възприетите разрешения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, а предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове следва да бъдат уважени изцяло за претендираните суми : Сумата 91 080 лв. - задатък в двойния размер на авансово платената по договора от 17.04.2007 г., дължим на основание чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД, и сумата 973 лв. - лихва върху цената по т.23.2 от договора във вр. с чл.334, изр.2 от ТЗ за периода 18.04.2007 г. - 11.09.2007 г. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски, съразмерно на уважените евентуални искове, в размер на 13 614 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 92 от 08.04.2009 г. по в. гр. д. № 40/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, вместо което постановява : ОСЪЖДА И. Ю. Ю. в качеството на ЕТ „К. Ю.” с адрес на управление на търговската дейност с. С., обл. Р., ул. „Д.” № 38, да заплати на „БГ А. З. компания” ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г.. К.” № 12, сумата 91 080 лв. /деветдесет и един хиляди и осемдесет лв./ - задатък в двойния размер на авансово платената цена по договор от 17.04.2007 г. за неизпълнение на задължение за предаване на 253 тона пшеница реколта 2007 г., на основание чл.334, изр.3 от ТЗ във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД, и сумата 973 лв. /деветстотин седемдесет и три лв./ - лихва върху авансово платената цена по договора за периода 18.04.2007 г. - 10.09.2007 г., на основание чл.334, изр.2 от ТЗ. ОСЪЖДА И. Ю. Ю. в качеството на ЕТ „К. Ю.” да заплати на „БГ А. З. компания” ООД сумата 13 614 лв. /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и един лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :